В поредния епизод на рубриката по Дарик „Нещо за четене”, Сашо Серафимов представя световноизвестния чилийски поет Пабло Неруда.
Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто, а псевдонима си избира в чест на чешкия поет Ян Неруда.
Пабло Неруда е едно от най-великите имена в поезията на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1971-а година.
„Латиноамериканската поезия и проза е много различна от българския литературен свят. Имаш чувството, че тези творци измислят думите в момента, в който започват да разказват, чуват се викове и крясъци, избуява трева сред думите, някаква огромна енергия се създава между изреченията и същевременно има някакъв чудесен импресионизъм, експресионизъм и вълшебно усещане” – разказва поетът Сашо Серафимов. За Неруда казват, че има написани над 100 хиляди стиха, а в България е познат най-вече със „100 сонета за любовта” и автобиографичната си книга ”Изповядвам, че живях”.
„Думите в стиховете на Неруда с такава сила са запратени там, че от сблъсъка им се получават нови думи и този постоянен ефект изгражда стихотворенията. Думите му като мълнии разсичат заспалото небе в душите ни. Поезията му постоянно провокира енергията за живот, хвърля ни в непознати трепети, от хрисимия, вярващия може да бъде приета като богохулство, а неверникът я е изпълва с любов и разкаяние” – споделя Серафимов.
Още за Пабло Неруда и неговите стихове - чуйте от Сашо Серафимов в звуковия файл:
