Аз не съм такъв човек
95284
Аз не съм такъв човек
Аз изобщо не съм такъв човек! И всичко, което медиите пишат, говорят и показват за мен е пълна измислица на гадните журналисти. Те гледат само да се продават повече и ми мърсят хубавия имидж. Имиджа ми на позитивен, любознателен, добронамерен, толерантен и гостоприемен. Иначе аз изобщо не обичам стръвно да чета за убити, изнасилени, размазани до неузнаваемост в катастрофа, разстреляни в гангстерска война, пияни и дрогирани деца, за откачени содомити. Аз въобще не поглеждам такива новини.
На мен повече ми харесва да научавам за българчета, станали шампиони в олимпиада по математика или астрономия, например, а на гореописаните гнусотии не обръщам внимание. Единстената причина, поради която си купувам парцал, наричащ себе си „жълт вестник” е, че искам да си направя от него хартиена шапка, защото имам да боядисвам вкъщи една стена.
Аз изобщо не съм такъв човек! Не си изтръсквам пепелника от колата на червен светофар, карам внимателно, спирам на всички пешеходни пътеки. Когато отнемам някому предимство или в обратния случай аз никога не крещя „Пе*ерааас!” Винаги бия спирачки и заковавам на знак „Стоп”. Пред блока ни има чисто нови кофи за боклук, с олекотени капаци и специални механизми за повдигане и сваляне.
Аз, обаче, никога не оставям казаните широко отворени и от това изобщо не се осмърдява гадно цялата ни махала, не, не! Винаги ги затварям! Когато видя някого да хвърля по улицата боклук, го спирам и с много учтив тон го моля да вдигне, каквото е изсипал и да го въдвори в кошчето за отпадъци. Така е, защото и аз самият винаги постъпвам по този начин.
Аз изобщо не съм такъв човек! Аз съм изключително културен и възпитан. Както и всички почитатели на моя футболен отбор. Ние не крещим по феновете на нашите съперници, че са „червени боклуци”, „сини говеда”, „рязани калашници” или „гадни селяни”. Не предлагаме на противниковия тим да дъвче първичните ни полови белези!
Аз не съм простак! Уважавам дамите, не ги наричам „мойта буля”, „онъз кикимора” и „тъпа п...а”. Вярвам, че те са по-добрата част от човечеството и почти всеки ден им подарявам цветя. Това, което съм аз за жените около мен се изчерпва само с една дума. Тя е „кавалер”. И децата много обичам и уважавам.
Смятам ги за нашето бъдеще, изобщо не ги бия и не ги навиквам, а ги насърчавам да вървят напред в училище, защото който се учи, той ще сполучи! Така са ме учили мен и аз на това ги уча тях, нищо, че някои от най-големите тъпаци едно време в училище станаха ебати мангизлиите, кой с мошеничество, кой с рекет, кой по партийна линия. Не им завиждам, не, не! Аз на никого не завиждам.
Нито на съседа за по-хубавата кола, нито на моя съученик, който си скъса задника от работа около 15 години и сега е в добро състояние, та дава работа на 40 души, нито на оня, дето е по-умен и начетен от мен. Такова нещо като завист у мен няма.
И съм скромен, о, да! Аз съм скромен. Никога не съм мислил, че съм втори по интелигентност след някой евреин. И цял живот съм вярвал, че съм пипнат от Господ и ако не ми пречеха мързеливите и оядени западноевропейци, гадните американци, световният еврейски заговор и извънземните от „Алфа-Центавър”, щях да живея в райска градина. Вродената ми скромност не ми позволява да мисля за своето и това на сънародниците ми бъдеще. Но, това е така по-скоро заради вродената ми мъдрост.
Именно заради нея аз не разсъждавам трезво, не виждам нещата такива, каквито са и през няколко години избирам да ме управляват партийни некадърници, продажни нищожества, служители на чужди интереси и сеятели на рабски чувства. Или откровени психопати с комплекс за малоценност.
Аз не съм такъв човек! Вярно, че съм българин, но не съм такъв! Защото не живея тук. Аз съм имигрант.
На мен повече ми харесва да научавам за българчета, станали шампиони в олимпиада по математика или астрономия, например, а на гореописаните гнусотии не обръщам внимание. Единстената причина, поради която си купувам парцал, наричащ себе си „жълт вестник” е, че искам да си направя от него хартиена шапка, защото имам да боядисвам вкъщи една стена.
Аз изобщо не съм такъв човек! Не си изтръсквам пепелника от колата на червен светофар, карам внимателно, спирам на всички пешеходни пътеки. Когато отнемам някому предимство или в обратния случай аз никога не крещя „Пе*ерааас!” Винаги бия спирачки и заковавам на знак „Стоп”. Пред блока ни има чисто нови кофи за боклук, с олекотени капаци и специални механизми за повдигане и сваляне.
Аз, обаче, никога не оставям казаните широко отворени и от това изобщо не се осмърдява гадно цялата ни махала, не, не! Винаги ги затварям! Когато видя някого да хвърля по улицата боклук, го спирам и с много учтив тон го моля да вдигне, каквото е изсипал и да го въдвори в кошчето за отпадъци. Така е, защото и аз самият винаги постъпвам по този начин.
Аз изобщо не съм такъв човек! Аз съм изключително културен и възпитан. Както и всички почитатели на моя футболен отбор. Ние не крещим по феновете на нашите съперници, че са „червени боклуци”, „сини говеда”, „рязани калашници” или „гадни селяни”. Не предлагаме на противниковия тим да дъвче първичните ни полови белези!
Аз не съм простак! Уважавам дамите, не ги наричам „мойта буля”, „онъз кикимора” и „тъпа п...а”. Вярвам, че те са по-добрата част от човечеството и почти всеки ден им подарявам цветя. Това, което съм аз за жените около мен се изчерпва само с една дума. Тя е „кавалер”. И децата много обичам и уважавам.
Смятам ги за нашето бъдеще, изобщо не ги бия и не ги навиквам, а ги насърчавам да вървят напред в училище, защото който се учи, той ще сполучи! Така са ме учили мен и аз на това ги уча тях, нищо, че някои от най-големите тъпаци едно време в училище станаха ебати мангизлиите, кой с мошеничество, кой с рекет, кой по партийна линия. Не им завиждам, не, не! Аз на никого не завиждам.
Нито на съседа за по-хубавата кола, нито на моя съученик, който си скъса задника от работа около 15 години и сега е в добро състояние, та дава работа на 40 души, нито на оня, дето е по-умен и начетен от мен. Такова нещо като завист у мен няма.
И съм скромен, о, да! Аз съм скромен. Никога не съм мислил, че съм втори по интелигентност след някой евреин. И цял живот съм вярвал, че съм пипнат от Господ и ако не ми пречеха мързеливите и оядени западноевропейци, гадните американци, световният еврейски заговор и извънземните от „Алфа-Центавър”, щях да живея в райска градина. Вродената ми скромност не ми позволява да мисля за своето и това на сънародниците ми бъдеще. Но, това е така по-скоро заради вродената ми мъдрост.
Именно заради нея аз не разсъждавам трезво, не виждам нещата такива, каквито са и през няколко години избирам да ме управляват партийни некадърници, продажни нищожества, служители на чужди интереси и сеятели на рабски чувства. Или откровени психопати с комплекс за малоценност.
Аз не съм такъв човек! Вярно, че съм българин, но не съм такъв! Защото не живея тук. Аз съм имигрант.
