Вторият ден от страстната седмица се свързва, според писанията с изобличаването на иудейските началници и поученията на Господа в храма.
На Велики вторник Исус говори за пожертвованието на бедната вдовица, държи реч пред елините и иудеите, разказва притчата за талантите и дава пророчества и притчи за Иерусалим и за Второто пришествие в Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38.
В този ден от земния си път Иисус Христос проповядва и дава своите последни нравствени наставления към учениците и последователите си.
"Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците", са думите на Христос, в евангилието на Матей, в Светото писание.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва притчата десетте девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня, че хората трябва да бъдат будни, да внимават за действията на ума и тялото си, да се покайват и очистват от греховете си в очакване на Божествения Жених. Той им дава посланието да не обичат повече човешката слава, отколкото Божията.
„А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Онзи, Който Ме е пратил; и който вижда Мене, вижда Онзи, Който Ме е пратил. Аз светлина дойдох в света, защото всеки вярващ в Мене да не остане в тъмнината. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света".
