Ако любимата ви музика не се изпълнява от певици с едно име, които крадат сръбски песни и им пишат тъпи български текстове, а с китари, барабани и клавир, значи сте много наясно със Синдрома на втория албум. В рокмузиката „Синдром на втория албум“ означава, че той задължително трябва да бъде по-добър и интересен от дебютния, защото в противен случай групата отива в боклукчийското кошче на историята. Бандата на BURGAS JAM се справи с второто издание на фестивала. Извади чудесна втора тава, която накара немногото посетители да си обещаят накрая, че ще си купят и третата. Немного, защото останаха да гледат „Хърватска-Русия“. Казаха ни за няколко десетки, които вече много съжаляват за това. Всеки избира сам.
За точно-колкото-трябва бири, мезета и друго ядене, чистите и достатъчен брой тоалетни и няколкото полеви умивалника с течен сапун няма да говорим. Битовизмите – на заден план, ние сме по изкуството, нали така? За чудесния за втори път саунд и осветление също не ще сме многословни. Браво, бате Дидо! Няма да е коректно да не отбележим децата, започнали Джема по много хубав начин – с много акустични китари и глас. Ние се включихме на „Лемън бокс“ – най-новата бургаска група, съставена от цялото „Ди Фемили“ плюс още две стари муцуни от бургаския рок. Тези хора очевидно държат много да бъдат запомнени като група със собствен почерк и понеже преди дни чухме от вокалистката Зори, че били „по-сценични и по-комерс“, искаме категорично да заявим, че не сме особено съгласни.
Росен Сеновски („Горещ пясък“) се появи след тях, събрал банда за момента. Стилна собствена продукция („Песен за бащите“ особено разчувства), Ричи Блекмор и на места Дейвид Гилмор пинизи. За разлика от него бургаският китарист Николай Райков, за малко подвизавал се и като вокал на „Диана Експрес“ преди доста време, заложи изцяло на несвои парчета, а най-отлично изпълни инструментал на Вини Мур. След него Станислав Вълчев „Цаката“ ни свири най-вече ритъм енд блус. Да не се бърка с онова по МТV, на което кой знае защо викат „RNB”.
Николо Коцев от „Кикимора“ започна листата на хедлайнърите. Щом четете това, значи сте от героите в началото на разказа и няма никаква нужда да ви бъде обяснявано кой е Николо Коцев. Тук поздравленията са за новия певец на бандата Никола Христов, заменил през зимата издънилия се пиян на концерт Александър Атанасов. А качествата на новото момче блеснаха още с първото парче “Mistreated” на Дийп Пърпъл. Ако не вярвате, гледайте и слушайте на 31 юли в Летния театър проекта „Children In Time”. После пак ще си говорим.
Гледали сте Odd Crew на живо? И смятате, че са най-добрата българска екстремна метъл банда? Е, ако бяхте дошли снощи, щяхте да останете със зинали уста, когато острието Васил Първановски излезе на сцената на BURGAS JAM и заби... страшен ритъм енд блус. И разплакваща версия на „All Along The Wachtower” на Джими Хендрикс. После с басист и вокал изсвириха няколко брутално здрави парчета, в които се прокрадна дори и парченце бас соло а` ла „Били Шиън“. Пред свежата и мега симпатична водеща Елена Розберг от Z-Rock младият музикант сподели скромно, че това е лично творчество.
След него Славчо Николов от БТР започна с „Невидими стени“ от още горещия нов албум и продължи с „Моята сила“, пак от него. Приятната изненада беше, че той лично си пя парчетата, в никакъв случай по-зле от вокала Наско Пенев. Някои от смаяната публика намериха веднага отговор – все пак той е основният композитор на бандата. Което не е ясно как кореспондира с факта, че умее да пее добре. Настървяващият дръм батъл „Стоян Янкулов-Николай Тошев“ предложи на феновете як бой на барабани и сякаш ако беше малко по-къс щеше да е по-хубав. Не очаквайте описание с думи какво са свирили виртуозни барабанисти.
Не било край на изненадите! Александър Мариновски от „Сигнал“ излезе с вокала Оги Цолов (от „Фактор“ да, имаше такава група преди 100 години) и сериозна заявка да свири... Джо Бонамаса. Че и двамата се справиха чудесно нямайте съмнение, а на въпроса „Че какво общо имат „Сигнал“ с Джо Бонамаса?“ отговорът се намира в основната идея на създателите на BURGAS JAM – да поставят в съвсем други условия известните български китаристи и да представят личните им предпочитания и любими парчета и композитори, а не това, което свирят по договор за пари. И гласът на Оги Цолов е отлично запазен.
Бисер Иванов започна ударно с акустична китара и Стунджи на тъпан. А страхотната му версия на народна песен накара някои от по-щурите зрители да тропнат яко българско хоро. Последвалите няколко собствени пиеси, изсвирени изумително виртуозно отново показаха на всички защо той е китаристът, с който работи примата на родната поп музика Лили Иванова. На вдигналите присмехулно вежди се препоръчва да изгледат няколко нейни концертни изпълнения. Ако пак не им хареса Бисер Иванов, сърдечни поздрави на слона, стъпил на техните уши. Той наистина не се нуждае от продължителна реклама. (Бисер, не слона)
Хедлайнерът на вечерта. С международна група – басист и барабанист. Гъс Джи. Gus G. Константинос Карамитрудис. Роден в Тесалоники. Завършил китара в Бъркли. Измислил Firewind. Свирил и в Mystic Prophecy, Nightrage, Arch Enemy, Dream Evil. Три години обикалял по концерти със Свети Ози Осбърн, по лична негова покана. Идвал вече няколко пъти в България. Един от най-добрите китаристи на нашето съвремие. По-нататък ще ви спестя. Може би само отбелязка, че една част от сценичното му поведение е отлично дръпнато от това на Зак Уайлд, когото замести при Ози. Особено поздрава към публиката с вдигната ръка, веднага след като удари акорд. Не, че е лошо.
След Гъс Джи всички изскокнаха и направиха jam. Първото парче – „Параноид“ на Бляк Сабат, а второто – на Ингви Малмстийн. Поредната възможност на Стефка Емилова от ГРАС да покаже какво гърло е, в компанията на Никола от „Кикимора“ и Оги Цолов. За да се стигне до кулминацията на вечерта – всички, минали през сцената, заедно с две-три дузини китаристи от всякакъв пол и възраст, забиха „Хей, Джо!“ на Джими Хендрикс. Версията можете да видите в интернет, а някак незаслужено след това се изявиха гърците от алтърнатив групата INK. Оцелелите останаха да ги гледат. А жертвите си тръгнаха с подигравателни препратки към тези, които предпочетоха да останат вкъщи, пред телевизора – „Аз този мач съм го гледал.“
Ние BURGAS JAM 2 го гледахме. Опитваме да си представим какво ще е догодина. Хм....
(Специални благодарности на Георги Генчев за чудесните снимки)
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo