Легендата в индустриалния дизайн Якоб Йенсен разказва за любовта му към заргана и дизайна, и за общото между двете.
Продуктите на Якоб Йенсен за Bang & Olufsen безспорно са обогатили стотици страници в историята на дизайна през 60-те и 70-те години на миналия век. Тяхната дизайнерска философия обаче повече от всякога е актуална за критерия за време и качество "днес".
За въображаемия последен обяд той избира заргана (garfish*) – заради невероятно добрия дизайн на тази риба. И уточнява, че това е ястие, което майка му приготвяла в края на 30-те години на миналия век.
*Garfish/Зарган е вид риба от семейство Lepisosteus.
МЯСТОТО
Работното студио на Jacob Jensen Design, което наскоро се преобрази в шоурум. Намира се на полустров в Лимфорден, западна Ютландия.
МЕНЮТО
Пържен зарган с пресни картофи и сок от магданоз.
ПИТИЕТО
Сухо бяло вино.
"Израснах в Северна Зеландия – това е един от островите, който съставлява Дания. По онова време хората бяха много бедни, най-вече рибарите. Продаваш всичката риба, която можеш да продадеш. Зарганът се смяташе едва ли не за отпадъчна риба, затова я носех вкъщи. Но майка ми не беше склонна да изпада в твърде дълбока депресия, затова превръщаше храната в празник за всички.
И именно такъв зарган ще ядем за последен път! Това е чудесно. От най-ранна възраст знаех, че тази риба е специална. Истински деликатес. Нарязвахме я на малки парченца и после я гарнирахме с картофи и магданоз от градината.
Бихме могли да си поиграем и с костите, знаете, те са зелени. Зарганът е много красива риба и има невероятно добър дизайн – с отлично аеродинамично тяло и издължена предна част. Това е като голям мускул, много твърд, особено когато я докоснеш.
Купихме тази къща през 1965 година и всичките ми дизайнерски идеи се родиха, докато наблюдавах онзи фиорд. Определено ще изям последното си ястие точно тук, с ето това момче (усмихва се на неговия син, Тимоти) и с любимата ми съпруга. Срещнах я преди 40 години, оженихме се три години по-късно.
Купих мястото от един мой учител от Училището за изкуство и занаяти в Копенхаген, Якоб Херман. Той правеше модели за дизайнера на мебели Оле Ваншер. Освен това беше доста луд и нямаше как да не ми стане приятел. Разказваше невероятни истории. Когато иска да ухажва една жена, той казва: "О, ти си толкова красива, толкова фантастична, изглеждаш като вкусна и добре пораснала гълъбица!". През всичките тези години той караше мотоциклета си и от време на време спираше да скицира фиорда. Веднъж един възрастен фермер дойде при него и съвсем скоро след това земята беше продадена за 400 крони (54 евро), заедно със скицата.
Помогнах му да построи тази къща стъпка по стъпка. В крайна сметка се оказа, че разполагаме с над 30 помещения и няколко подземни коридора. Той ми обеща, че ако един ден реши да продаде това място, ще го продаде на мен. Студиото сега е още по-голямо и за мен то представлява брилянтен микс от шперплат и мрамор!
Когато се преместих тук, Bang & Olufsen беше малка компания, в която работеха по-малко от 100 служители. Намираше се в западното крайбрежие на полуостров Ютландия. Всяка сряда представях мои дизайнерски модели. Тогава нямаше фокус-групи или маркетингови анализатори, които твърде учтиво да казват "не" на дизайна. Тук имаше най-вече фермери, които не можеха да обидят когото и да било, затова отговорът винаги беше "Да", "Да", "Да".
По-късно разбрах, че можем да създадем уникална работна среда. Представих моите дизайнерски идеи и след това поръчахме на инженерите да го направят.
Тайната на успешния дизайн е да създадеш неща, в които хората да се влюбят. Да накараш хората да кажат: "Искам и аз от това!". След време един приятел ме заговори на улицата и ми сподели, че си е купил 70 от моите дизайнерски продукти. Веднъж на Карибите срещнах един мъж, който беше събрал 60 от транзисторите с дизайна, който направих за Bang & Olufsen.
Тази среща беше решаваща за моите идеи – затова те сами да заговорят за себе си. Ако ви се наложи да обяснявате дадена идея, често идеята просто изчезва, Господ ми е свидетел!
Понякога дори идва колебанието. Ще разкажа за устройството за записване BeoGram 4000, нещо невиждано дотогава. Можеше да струва 4 000 крони, което по това време беше много пари. Според търговците на дребно щяхме да продадем пет такива апарата в Дания и най-много 50 в световен мащаб. До края работихме с голямо желание по проекта, защото знаехме, че така трябва да бъде.
Имаше страхотен успех, който откри пътя за всички следващи записващи устройства.
От този урок научихме следното: Ако дадеш на хората това, което те искат, идеите ти са демоде и остават много назад. Именно това не направиха Bang & Olufsen и благодарение на този факт те съществуват и днес. В същото време 50 от други 60 скандинавски компании в областта отдавна не са в бизнеса.
Добрият дизайн - както този на заргана, е вечен", казва Якоб Йенсен.
