/ iStock

Световните лидери се събраха в Ню Йорк за 81-вата сесия на Общото събрание на ООН на фона на войни, нарастващо геополитическо напрежение, климатични промени и бързото развитие на изкуствения интелект. В центъра на вниманието бяха конфликтите в Украйна и Близкия изток, отношенията между САЩ и Иран, бъдещето на международния ред и ролята на самата Организация на обединените нации.

81-вата сесия на Общото събрание на ООН беше официално открита на 8 септември 2026 г., а традиционният общ дебат на световните лидери започна на 22 септември и продължи до 28 септември в централата на организацията в Ню Йорк. Очакваше се около 130 държавни и правителствени ръководители да участват в дебата. Темата на тазгодишното председателство е „Възстановяване на доверието, управление на трансформацията: ООН, която постига резултати за всички“.

Общото събрание е основният съвещателен и представителен орган на ООН, в който участват всичките 193 държави членки, като всяка има един глас. Целта на ежегодния общ дебат е държавите да представят своите позиции по най-важните международни въпроси и да обсъдят възможности за колективни действия по проблеми, свързани с мира и сигурността, развитието, човешките права, климата и международното сътрудничество. 

Тази година обаче дебатът се проведе в условията на особено силно геополитическо напрежение.

ООН между войните и кризата на международния ред

В началото на общия дебат генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че разделителните линии в света се задълбочават.

По думите му войните, задълбочаващите се неравенства, климатичната криза и бързото развитие на изкуствения интелект са свързани предизвикателства, които изискват международни решения. Гутериш постави сред основните „тестове на силата“ за международната общност въпроса за войната и мира, неравенството, климатичните промени и изкуствения интелект. 

Той предупреди и за отслабването на доверието в международните институции и призова за по-голямо международно сътрудничество. За генералния секретар това беше последното му общо събрание като ръководител на ООН.

Президентът на 81-вата сесия на Общото събрание Кхалилур Рахман постави възстановяването на доверието в ООН в центъра на мандата си. При закриването на общия дебат той обобщи, че думата, която най-често е присъствала в изказванията на държавите, е „мир“. 

Доналд Тръмп: Иран, войната в Украйна, американската мощ и изкуственият интелект

Президентът на САЩ Доналд Тръмп произнесе речта си на 22 септември. Изказването му беше концентрирано върху американската политика за националния суверенитет, войната с Иран, конфликта в Украйна, изкуствения интелект и отношенията със самата ООН. 

По отношение на Иран Тръмп отправи едно от най-острите си предупреждения. Той заяви, че САЩ могат да „унищожат“ Иран, ако не бъде постигнато мирно споразумение. Американският президент същевременно заяви, че очаква евентуално споразумение да бъде постигнато след междинните избори в САЩ на 3 ноември. 

По отношение на Украйна Тръмп заяви, че Вашингтон работи с лидерите на Русия и Украйна и че според него конфликтът може да бъде разрешен по-бързо, отколкото много хора очакват. Той не представи пред Общото събрание конкретен нов план за прекратяване на войната, но постави акцент върху американската дипломация и преговорите. 

Значителна част от речта му беше посветена и на изкуствения интелект. Тръмп заяви, че САЩ водят технологичната надпревара и предложи да се използва терминът „суперинтелигентност“, като същевременно отхвърли част от предупрежденията за опасностите от развитието на технологията. 

Тръмп атакува и някои международни институции, включително Международния наказателен съд, като заяви, че американската политика трябва да бъде основана на националния суверенитет, а не на това, което той определи като глобалистки подход. 

Масуд Пезешкиан: Иран „няма да коленичи“

Само ден след речта на Тръмп и на фона на войната между Иран и САЩ пред Общото събрание говори и иранският президент Масуд Пезешкиан.

Той зае остър тон към Вашингтон и обвини САЩ в тероризъм, като заяви, че иранският народ е станал жертва на американски действия. Пезешкиан отхвърли натиска върху Техеран и подчерта, че Иран трябва да бъде достатъчно силен, за да не бъде заплашван.

По време на речта си иранският президент показа снимки на деца, загинали при удара по училище в Минаб в началото на войната. Той използва случилото се, за да постави под въпрос аргументите, с които се оправдават военните действия срещу Иран.

Пезешкиан заяви, че Иран няма да се предаде под натиска на САЩ. В същото време той посочи, че Техеран остава отворен за дипломатическо решение на спора с Вашингтон, макар да настоява за гаранции за суверенитета и сигурността на страната.

Речта му се проведе в изключително напрегната обстановка. Ден по-рано Тръмп беше предупредил, че САЩ могат да „унищожат“ Иран, ако не бъде постигнато споразумение.

Зеленски: войната в Украйна трябва да приключи

Украинският президент Володимир Зеленски говори пред Общото събрание на 23 септември. Основният му призив беше за по-силен международен натиск върху Русия и прекратяване на войната. 

Зеленски заяви, че войната трябва да бъде прекратена и обвини руския президент Владимир Путин, че продължава да бъде основният двигател на конфликта.

Украинският лидер постави акцент върху продължаващите руски атаки срещу украински градове и върху цивилните жертви. Той предупреди, че последиците от войната вече се усещат далеч извън територията на Украйна.

Според данни, представени от ООН по време на дебата, само през първите осем месеца на 2026 г. броят на убитите и ранените цивилни в Украйна е надхвърлил броя за цялата 2025 г. ООН призова за незабавно, пълно и безусловно прекратяване на огъня и за дипломатически усилия за постигане на траен мир. 

Петдесет и една държави членки на ООН също призоваха Русия да приеме незабавно и безусловно прекратяване на огъня и да участва в смислени мирни преговори. 

Нетаняху защити действията на Израел

Израелският премиер Бенямин Нетаняху се обърна към Общото събрание на 24 септември. Речта му беше посветена основно на войната в Близкия изток, Иран, Газа, атаката на „Хамас“ от 7 октомври и критиките срещу Израел. 

Още в началото на изказването десетки делегати напуснаха залата в знак на протест. Нетаняху реагира остро и отправи критики към напусналите представители. RReuters

Израелският премиер защити военните действия на страната си в Газа и категорично отхвърли обвиненията, че Израел извършва геноцид. Той определи тези обвинения като „най-голямата лъжа на века“. 

Нетаняху защити и действията на Израел срещу Иран, като заяви, че решението за атаките е било сред най-лесните решения, които е вземал. Той представи действията като част от стратегията за предотвратяване на иранска ядрена заплаха. 

Речта му беше и силно критична към международните опити за изолация на Израел. Той отправи обвинения към критиците на страната и заяви, че Израел няма да приеме натиск, който според него застрашава сигурността му.

Нетаняху също така говори за Иран и изрази подкрепа за иранските протестиращи, като заяви, че според него сегашното иранско управление може да падне. Тези оценки представляват позиция на израелския премиер, а не установен факт. 

Газа и Близкият изток

Войната в Газа беше сред най-остро обсъжданите теми по време на общия дебат.

Изказванията на Нетаняху, Пезешкиан и други лидери показаха колко дълбоки остават различията между страните по въпроса за конфликта, бъдещето на Газа, ролята на Израел и палестинската държавност.

В заключителните си думи президентът на Общото събрание Кхалилур Рахман отбеляза, че държавите са изразили сериозна загриженост от човешкото страдание в Газа, както и от конфликтите в Близкия изток, Украйна, Судан и Мианмар.

Дипломатическите разговори в кулоарите на Общото събрание също бяха насочени към войните в Иран и Украйна. Според Reuters не беше постигнат пробив по най-трудните конфликти, но разговорите за тях продължиха и дадоха възможност за контакти между представители на противостоящи страни. 

Климатът – отново сред водещите теми

Климатичната криза беше другият голям акцент на тазгодишната среща.

ООН организира отделна среща на високо равнище за климатичните действия и справедливия преход на 23 септември. В дневния ред беше включен и въпросът за екзистенциалните заплахи, свързани с повишаването на морското равнище. 

Гутериш предупреди, че климатичната криза вече не е далечна заплаха, а ежедневна реалност. Той свърза климатичните промени с икономическите и социалните неравенства и призова държавите да ускорят действията за ограничаване на глобалното затопляне. 

Темата беше поставена и в по-широк контекст – като част от въпроса дали международната общност може да предприема координирани действия по проблеми, които не могат да бъдат решени от една държава сама.

Изкуственият интелект излезе на преден план

Една от най-съществените промени в дневния ред на ООН тази година беше ролята на изкуствения интелект.

В заключителните си думи президентът на Общото събрание съобщи, че 128 делегации са говорили за изкуствения интелект по време на общия дебат – повече, отколкото са говорили за климатичните промени или човешките права. онтролира, кой печели от развитието му и кой носи отговорност при причинени вреди.

Основният въпрос вече не е само какво може да прави изкуственият интелект, а кой го контролира, кой печели от развитието му и кой носи отговорност при причинени вреди

Сред обсъжданите теми бяха регулирането на AI, влиянието му върху икономиката и пазара на труда, дезинформацията, сигурността и използването на автономни системи във военни конфликти.

Председателството на Общото събрание подчерта, че управлението на изкуствения интелект трябва да бъде ориентирано към човека и да не допуска ново технологично разделение, при което малък брой държави и компании контролират данните, изчислителната мощ и правилата. ООН планира да продължи темата чрез глобален диалог за управлението на изкуствения интелект през 2027 г. 

Какво остава след срещата

81-вата сесия на Общото събрание показа силно разделен международен пейзаж, но същевременно потвърди, че ООН остава основната глобална платформа, на която противостоящи държави могат да изложат позициите си и да водят дипломатически разговори.

Украйна, Иран и Газа заеха централно място в политическите речи, докато климатичните промени и изкуственият интелект показаха, че дневният ред на международната общност се разширява отвъд традиционните въпроси на войната и сигурността.

Това беше и една от основните теми в заключителните думи на председателя на Общото събрание: държавите могат да имат различни позиции, но диалогът остава необходим.

„Диалогът може да бъде труден. Може да бъде разочароващ. Но той винаги е по-добър от свят, в който спираме да говорим и хващаме оръжията“, заяви Кхалилур Рахман при закриването на общия дебат. 

След края на общия дебат обаче основните въпроси остават нерешени – как да бъде прекратена войната в Украйна, как да се намери устойчиво решение за Близкия изток, как да бъде ограничено глобалното затопляне и как да бъде създадена международна рамка за бързо развиващия се изкуствен интелект.

Именно върху тези въпроси ще бъде измервана способността на ООН да превърне дипломатическия диалог в конкретни действия през следващата година.

 

ООН, Reuters, AP
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Свят