Парижкото споразумение, от което Доналд Тръмп заплаши да оттегли САЩ, е първата спогодба, включваща цялата световна общност в борбата с климатичните промени - едно от големите предизвикателства на 21-и век, припомня агенция Франс прес и откроява основни момента от него:
Споразумението е подписано през декември 2015 г. в Париж от 195 страни и от Европейския съюз след продължили с години трудни преговори. До момента 147 страни са довели докрай местните процедури за ратификация. Сред големите икономики изключение правят Русия и Турция.
САЩ се оттеглят от Парижкото споразумение за климата
За да се оттегли от споразумението, една страна трябва да уведоми секретариата на Конвенцията на ООН за климата, но това може да стане, след като изтекат три години от влизането в сила на текста, действащ от 4 ноември 2016 г. Следва едногодишно предизвестие, докато участничката наистина "излезе" от споразумението.
По-бърз, но и по-радикален вариант е оттеглянето на една страна от Конвенцията на ООН за климата, обединяваща 197 държави. То влиза в сила година след уведомяването. Всъщност още от момента, в който една страна заявява, че се оттегля, тя вече не участва в преговорните срещи, посочва Тод Стърн, бившият американски преговарящ. Тази страна не финансира вече Конвенцията на ООН за климата, нито международните програми в тази сфера.
Възгледите на Тръмп за климата еволюират на срещата на Г-7
Споразумението поставя като глобална цел да се поддържа покачването на глобалната средна температура далеч под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните стойности и да се полагат усилия за ограничаването му до 1,5 градуса - а и тази граница според климатолозите ще означава вече дълбоки промени. Таванът от 2 градуса не може да се постигне чрез сегашните доброволни ангажименти на страните за ограничаване на парниковите газове. Споразумението предвижда тези цели да бъдат преразгледани.
Според експертите на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (GIEC), за да остане затоплянето под 2 градуса, емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени до 2050 г. с 40 до 70 на сто. За целта е необходимо човечеството постепенно да се откаже от изкопаемите енергии (които дават 80 на сто от емисиите на парникови газове), което не е посочено изрично в споразумението. Текстът само отбелязва, че страните се стремят към "ограничаване на емисиите в най-подходящи срокове".
Макар че националните цели се поставят доброволно, страните се ангажират да дават отчет за политиките си, засягащи климата, за резултатите от прилагането им и да изготвят колективна равносметка на световните усилия. Организацията на този процес предстои да бъде уточнена. Прозрачност трябва да бъде осигурена и в сферата на помощите, предоставяни от богатите страни на по-бедните.
Споразумението е подписано през декември 2015 г. в Париж от 195 страни и от Европейския съюз след продължили с години трудни преговори. До момента 147 страни са довели докрай местните процедури за ратификация. Сред големите икономики изключение правят Русия и Турция.
САЩ се оттеглят от Парижкото споразумение за климата
За да се оттегли от споразумението, една страна трябва да уведоми секретариата на Конвенцията на ООН за климата, но това може да стане, след като изтекат три години от влизането в сила на текста, действащ от 4 ноември 2016 г. Следва едногодишно предизвестие, докато участничката наистина "излезе" от споразумението.
По-бърз, но и по-радикален вариант е оттеглянето на една страна от Конвенцията на ООН за климата, обединяваща 197 държави. То влиза в сила година след уведомяването. Всъщност още от момента, в който една страна заявява, че се оттегля, тя вече не участва в преговорните срещи, посочва Тод Стърн, бившият американски преговарящ. Тази страна не финансира вече Конвенцията на ООН за климата, нито международните програми в тази сфера.
Възгледите на Тръмп за климата еволюират на срещата на Г-7
Споразумението поставя като глобална цел да се поддържа покачването на глобалната средна температура далеч под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните стойности и да се полагат усилия за ограничаването му до 1,5 градуса - а и тази граница според климатолозите ще означава вече дълбоки промени. Таванът от 2 градуса не може да се постигне чрез сегашните доброволни ангажименти на страните за ограничаване на парниковите газове. Споразумението предвижда тези цели да бъдат преразгледани.
Според експертите на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (GIEC), за да остане затоплянето под 2 градуса, емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени до 2050 г. с 40 до 70 на сто. За целта е необходимо човечеството постепенно да се откаже от изкопаемите енергии (които дават 80 на сто от емисиите на парникови газове), което не е посочено изрично в споразумението. Текстът само отбелязва, че страните се стремят към "ограничаване на емисиите в най-подходящи срокове".
Макар че националните цели се поставят доброволно, страните се ангажират да дават отчет за политиките си, засягащи климата, за резултатите от прилагането им и да изготвят колективна равносметка на световните усилия. Организацията на този процес предстои да бъде уточнена. Прозрачност трябва да бъде осигурена и в сферата на помощите, предоставяни от богатите страни на по-бедните.
