Докато други в нейното село в Зимбабве изпитват сериозни тредности заради изключително слабата реколта от царевица, Джестина Нямукунгувенгу е засяла над два хектара просо в сухия район Рушинга. В развиващия се свят фермери като нея са на предната линия на проект, предложен от Индия, който накара Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) да нарече 2023 г. "Годината на просото" – опит за съживяване на тази издръжлива култура, която е била отглеждана хилядолетия, но до голяма степен е била изоставена от европейските колонисти, които са предпочитали царевица, пшеница и други зърнени култури, пише Асошиейтед прес.
Това действие е съвсем навременно - миналата година суша обхвана голяма част от Източна Африка, войната между Русия и Украйна наруши доставките и повиши цените на храните и торовете от житницата на Европа, нараснаха опасенията относно екологичните последици от доставките на земеделски продукти през целия свят, а не на последно място много потребители се стремят да разнообразят диетите във време на прекалено стандартизирана храна.
Всичко това даде нов тласък на местно отглежданите и алтернативни зърнени храни и други основни продукти като просото.
Просото се предлага в различни разновидности, като дагуса, фонио, сорго и теф. Последният се ползва в хляба с пореста текстура инджера, познат на феновете на етиопската кухня. Поддръжниците хвалят просото за неговото здравословно качество - то може да бъде богато на протеини, калий и витамин B и повечето сортове са без глутен. Освен това те са универсалнии могат да се влагат във всичко - от хляб, зърнени храни и кус-кус до пудинг и дори бира.
В продължение на векове просото е било култивирано по целия свят, на места като Япония, Европа, Северна и Южна Америка и Австралия, но е най-традиционно за Индия, Китай и Африка на юг от Сахара, казва Фен Бийд, ръководител на екип във ФАО за селски и градски култури и системи за механизация.
Много държави осъзнават, че "трябва да се върнат назад и да разгледат какво е тиипчно за тяхното селскостопанско наследство и какво може да бъде преразгледано като потенциален заместител на това, което иначе би било внесено и е изложено на риск при събития подобни на пандемия или конфликти", посочи Бийд.
Просото е по-толерантно към бедни почви, суша и сурови условия на отглеждане и може лесно да се адаптира към различни среди без високи нива на торове и пестициди. То не се нуждае от толкова много вода, колкото другото зърно, което го прави идеално за места като сухия район на Сахел в Африка, а дълбоките корени на сортове като фонио могат да помогнат за смекчаване на опустиняването – процесът, който превръща плодородната почва в пустиня, често поради суша или обезлесяване.
"Фонио е "реколтата на мързеливите фермери", толкова лесно се отглежда. Когато падне първият дъжд, те трябва само да хвърлят семената му. Почти не е нужно да обработват почвата", обясни Пиер Тиам, главен готвач и съосновател на базираната в Ню Йорк верига за изискани ежедневни храни "Теранга" (Teranga), която предлага западноафриканска кухня. Той допълни, че това също е бързо растяща култура - може да узрее за два месеца, но не всичко е лесно. "Обработката на фонио е много трудна. Трябва да премахнете обвивката, преди да стане годно за консумация", сподели Тиам.
Просото представлява по-малко от 3 на сто от световната търговия със зърно, според ФАО. Но пък широко се отгежда в някои сухи зони. В област Рушинга площта с просо се е увеличила почти три пъти през последното десетилетие. Световната продоволствена програма на ООН разположи десетки вършачки и даде пакети със семена и обучение на 63 000 дребни фермери в райони, предразположени към суша през предходния сезон.
Ниските валежи и високите температури през последните години, отчасти поради изменението на климата, заедно с бедните почви, намалиха интереса към поглъщащата много вода царевица.
"Ще откриете, че тези, които са отглеждали царевица, сега търсят хранителна помощ, а тези, които са отглеждали сорго или просо, все още ядат малките си зърна. Очакваме, че след пет години те ще изместят царевицата", каза Мелоди Цорио, агроном на района, намеквайки за малки зърна като просо, чиито семена могат да бъдат фини като пясък.
Говорителят на Световната продоволствена програма Татенда Мачека заяви, че просото "ни помага да намалим продоволствената несигурност" в Зимбабве, където около една четвърт от хората в 15-милионната страна, дълго време житница на Южна Африка, сега са заплажени от глад. Те просто не знаят откъде ще дойде следващото им хранене.
Това действие е съвсем навременно - миналата година суша обхвана голяма част от Източна Африка, войната между Русия и Украйна наруши доставките и повиши цените на храните и торовете от житницата на Европа, нараснаха опасенията относно екологичните последици от доставките на земеделски продукти през целия свят, а не на последно място много потребители се стремят да разнообразят диетите във време на прекалено стандартизирана храна.
Всичко това даде нов тласък на местно отглежданите и алтернативни зърнени храни и други основни продукти като просото.
Просото се предлага в различни разновидности, като дагуса, фонио, сорго и теф. Последният се ползва в хляба с пореста текстура инджера, познат на феновете на етиопската кухня. Поддръжниците хвалят просото за неговото здравословно качество - то може да бъде богато на протеини, калий и витамин B и повечето сортове са без глутен. Освен това те са универсалнии могат да се влагат във всичко - от хляб, зърнени храни и кус-кус до пудинг и дори бира.
В продължение на векове просото е било култивирано по целия свят, на места като Япония, Европа, Северна и Южна Америка и Австралия, но е най-традиционно за Индия, Китай и Африка на юг от Сахара, казва Фен Бийд, ръководител на екип във ФАО за селски и градски култури и системи за механизация.
Много държави осъзнават, че "трябва да се върнат назад и да разгледат какво е тиипчно за тяхното селскостопанско наследство и какво може да бъде преразгледано като потенциален заместител на това, което иначе би било внесено и е изложено на риск при събития подобни на пандемия или конфликти", посочи Бийд.
Просото е по-толерантно към бедни почви, суша и сурови условия на отглеждане и може лесно да се адаптира към различни среди без високи нива на торове и пестициди. То не се нуждае от толкова много вода, колкото другото зърно, което го прави идеално за места като сухия район на Сахел в Африка, а дълбоките корени на сортове като фонио могат да помогнат за смекчаване на опустиняването – процесът, който превръща плодородната почва в пустиня, често поради суша или обезлесяване.
"Фонио е "реколтата на мързеливите фермери", толкова лесно се отглежда. Когато падне първият дъжд, те трябва само да хвърлят семената му. Почти не е нужно да обработват почвата", обясни Пиер Тиам, главен готвач и съосновател на базираната в Ню Йорк верига за изискани ежедневни храни "Теранга" (Teranga), която предлага западноафриканска кухня. Той допълни, че това също е бързо растяща култура - може да узрее за два месеца, но не всичко е лесно. "Обработката на фонио е много трудна. Трябва да премахнете обвивката, преди да стане годно за консумация", сподели Тиам.
Просото представлява по-малко от 3 на сто от световната търговия със зърно, според ФАО. Но пък широко се отгежда в някои сухи зони. В област Рушинга площта с просо се е увеличила почти три пъти през последното десетилетие. Световната продоволствена програма на ООН разположи десетки вършачки и даде пакети със семена и обучение на 63 000 дребни фермери в райони, предразположени към суша през предходния сезон.
Ниските валежи и високите температури през последните години, отчасти поради изменението на климата, заедно с бедните почви, намалиха интереса към поглъщащата много вода царевица.
"Ще откриете, че тези, които са отглеждали царевица, сега търсят хранителна помощ, а тези, които са отглеждали сорго или просо, все още ядат малките си зърна. Очакваме, че след пет години те ще изместят царевицата", каза Мелоди Цорио, агроном на района, намеквайки за малки зърна като просо, чиито семена могат да бъдат фини като пясък.
Говорителят на Световната продоволствена програма Татенда Мачека заяви, че просото "ни помага да намалим продоволствената несигурност" в Зимбабве, където около една четвърт от хората в 15-милионната страна, дълго време житница на Южна Африка, сега са заплажени от глад. Те просто не знаят откъде ще дойде следващото им хранене.
