Лидерите на Франция и Германия Франсоа Оланд и Ангела Меркел и президентите на Украйна и Русия Петро Порошенко и Владимир Путин след 16-часов преговорен маратон в Минск се споразумяха за влизане в сила от неделя на прекратяване на огъня и за създаване на разширена демилитаризирана зона в Украйна, обобщава Франс прес. Но както предупреди германският канцлер Ангела Меркел, все още има големи пречки пред уреждане на кризата.
Пълния текст на декларацията за уреждане на ситуацията в Украйна можете да прочетете тук
13-те точки на комплекса от мерки за прилагане на споразуменията от Минск можете да намерите тук
Подписаното между сепаратистите и пратениците на Киев споразумение включва точките от споразумението от Минск, подписано през септември, което предвиждаше прекратяване на огъня, изтегляне на артилерията и размяна на пленници.
Новото споразумение е официално подкрепено на най-високо ниво от Владимир Путин, Петро Порошенко, Ангела Меркел и Франсоа Оланд, което му придава повече тежест. Официално обаче руският президент не подписа нищо, припомня Франс прес. Европейците, тяхното украинско протеже и Путин приеха само декларация в подкрепа на текста, който беше подписан от проруските сепаратисти и от пратениците на Киев под патронажа на Русия и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Облекчението, което породи в глобален план постигнатото споразумение в края на безсънната нощ на преговори в Минск обаче беше попарено от нови обвинения на Киев срещу Москва. Според говорителя на украинската армия Андрий Лисенко по времето, когато лидерите са преговаряли в Минск, 50 танка, 40 бронетранспортьора и друга тежка техника са преминали на украинска територия от Русия.
Киев: 50 руски танка са навлезли в Украйна по време на преговорите в Минск
Малко преди тези обвинения германската канцлерка Ангела Меркел призна, че не си прави никакви илюзии, че все още има големи пречки пред уреждането на украинския конфликт, отнел живота на над 5300 души.
Проруските сепаратистки лидери в Украйна казаха, че споразумението дава надежда за мирно решение на конфликта. Преди руският президент Владимир Путин да обяви тази сутрин постигнатата договореност в Минск, с която приключиха преговорите, имаше малко осезаеми признаци, че ще има подобно споразумение.
През това време насилието в Украйна не спря и за последните 24 часа загинаха най-малко 16 души, сред които двама украински военни. Преди началото на преговорите в Минск сраженията между украинските военни и сепаратистите станаха още по-интензивни, за да могат двете страни да преговарят в беларуската столица от позицията на силата. Най-малко 49 души загинаха в Украйна във вторник и сряда и украинците преживяха един от най-кръвопролитните периоди за последните 10 месеца.
Преговорите в Минск бяха повече от сложни. Първо в географски план, защото те се състояха на две места в беларуската столица. На едно място преговаряха лидерите в нормандски формат, а на друго - контактната група за Украйна. Срещата на върха в Минск беше непрестанна совалка на съветници, на отворени и затворени врати, на разговори по тройки - Оланд и Меркел с Путин, Оланд и Меркел с Порошенко - на разговори около плато с ястия във внушителната зала с мраморни колони на беларуското президентство.
Агенция Ройтерс подчертава, че напрежението между Путин и другите лидери е било очевидно в Минск. Накрая те не се появиха заедно, за да обявят резултатите от срещата. Споразумението е сложен компромис, който позволява и на Русия, и на Украйна да твърдят, че са победители, отбелязва Асошиейтед прес. Агенцията допълва, че то е пълно с потенциални клопки, които могат да попречат на неговото прилагане.
Споразумението предвижда, по думите на Путин, прекратяване на огъня, което ще бъде ефективно в неделя от 0 ч. украинско време /22 ч. по Гринуич в събота вечерта/. Предвижда се и по-широка буферна зона, която ще бъде създадена след изтеглянето на тежката артилерия и на ракетните системи на между 50 и140 километра от фронтовата линия в зависимост от техния обсег. Изтеглянето трябва да започне не по-късно от втория ден, след като прекратяването на огъня влезе в сила и ще бъде завършено след две седмици.
Ключовата отстъпка за Русия е, че в споразумението се казва, че украинският контрол върху границата на Украйна с Русия в контролираните от бунтовниците райони ще бъде възстановен изцяло в края на 2015 г., при условие че Украйна извърши конституционна реформа, която да гарантира широки правомощия на източните области, в това число и правото да създават своя милиция и да търгуват свободно с Русия.
След изтощителните преговори в Минск Путин заяви: "Това не беше най-добрата нощ в живота ми, но сутринта, мисля, е добра, защото успяхме да се споразумеем по важните неща, въпреки трудните преговори".
Четиримата лидери приветстваха споразумението, но веднага стана ясно, че Русия и Украйна продължават да имат разногласия по въпроса как да се сложи край на боевете около Дебалцево - ключов транспортен възел между Донецк и Луганск, отбелязва АП.
Реакции от страните, договорили примирие в Източна Украйна
Германия
Владимир Путин е оказал натиск върху сепаратистите, за да се съгласят да сключат примирие, се казва в изявление на Ангела Меркел, цитирано от Ройтерс и Франс прес. Тя допълва, че не си прави никакви илюзии по отношение на споразумението за спиране на огъня в Украйна, но смята, че "сега има лъч на надежда". Тя обаче подчертава, че предстои да се преодоляват големи препятствия за преодоляване, преди да се стигне до уреждане на конфликта. Все пак според нея примирието е реална възможно
"След 17 часа преговорите в Минск свършиха: прекратяване на огъня от 15 февруари в нула часа, после изтегляне на тежките оръжия. В това има надежда", написа в Туитър Щефен Зайберт, говорител на германския канцлер Ангела Меркел.
Германският външен министър заяви, че споразумението не е всичко, за което си е мечтала Германия, но е крайно необходима стъпка встрани от насилието и към нов политически импулс, предаде Ройтерс.
"Най-важното е, че Москва и Киев се споразумяха за прекратяване на огъня. Заздравихме споразуменията от Минск от миналия септември", каза Франк-Валтер Щайнмайер в комюнике. "За някои това няма да е достатъчно. Би ни се искало повече, но за толкова успяха да се споразумеят президентите на Украйна и Русия".
Преговорите бяха изключително трудни, каза той и допълни, че двете страни са преговаряли добросъвестно и няма да предприемат в следващите дни никакви действия, които биха застрашили примирието.
Русия
Руският лидер Владимир Путин заяви, че са подписани два документа. Първият се нарича "Комплекс от мерки за изпълнение на минските споразумения". "Вторият документ е без подписи, това е изявление на президента на Франция, президента на Украйна, вашия покорен слуга и канцлера на ФРГ, че подкрепяме този процес", каза Путин. По негови думи, решен е и комплекс от въпроси, "свързани с трайното политическо уреждане".
"Тук има няколко позиции: първата е конституционна реформа, която да вземе под внимание законните права на хората, живеещи на територията на Донбас", каза президентът на Русия. Следват позиции за "решаване на граничните въпроси, съгласувано с опълчението от Донбас; хуманитарни въпроси, прилагане - тоест задействане, на приетия по-рано закон за специалния статут на тези територии - Донецк и Луганск", посочи Путин.
Украйна
На преговорите в Минск изобщо не е сключвано споразумение за автономия на контролираните от бунтовниците зони в Източна Украйна, каза украинският президент Петро Порошенко, цитиран от Асошиейтед прес. Порошенко допълни, че Украйна не се е съгласявала на федерализация, нито дори на автономия за региона. По-рано украинският лидер заяви, че преговарящите страни в Минск са се споразумели да се изтеглят тежките оръжия от фронтовата линия и да се помогне на Украйна да си върне контрола на границата й с Русия.
Франция
Френският президент Франсоа Оланд благодари на Путин, че е повлиял та лидерите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики, предаде ТАСС. След преговорите в Минск Оланд изтъкна и усилията на украинския президент Петро Порошенко за уреждане на кризата. "Ще направим всичко възможно ЕС да подкрепи постигнатите в Минск споразумения, каза френският лидер и обобщавайки резултатите от преговорите, каза, че постигнатото е "голямо облекчение за Европа". Оланд добави, че Германия и Франция ще следят за спазване на договореностите.
Оланд отбеляза, че остава много работа за вършене по украинската криза, но споразумението в Минск е реален шанс за подобряване на ситуацията, съобщи Ройтерс. "Всички въпроси са засегнати в този текст, подписан от Контактната група и сепаратистите", каза френският държавен глава в съвместно изявление с германския канцлер Ангела Меркел.
Постигнатото споразумение обаче не гарантира траен успех в Украйна, заяви още Оланд. Той добави, че следващите часове ще са решаващи, предаде Франс прес. "Това предполага, че ние трябва да продължим да бъдем бдителни, да упражняваме натиск и да продължим процеса, който започна", каза френският президент при пристигането си Брюксел за Европейския съвет от Минск, където участва в преговорите за прекратяване на огъня в Украйна.
Източник: БТА
