Обезлесяването в провинция в Индонезия е довело до затопляне с почти 1 градус Целзий за 16 години, причинявайки увеличение на смъртността с осем процента, предаде Франс прес, позовавайки се на резултатите от проучване, публикувано в сп. "Planetary Health".
Изследването предлага рядък поглед върху последствията от изменението на климата и обезлесяването за хората, живеещи в един от най-уязвимите региони в света, докато същевременно липсват данни за ефектите от затоплянето в развиващите се страни.
Горещината, причинена от обезлесяването и изменението на климата, убива трудещите се в тропическите страни и намалява възможността за безопасна работа, отбелязва водещият автор на изследването Никълъс Улф от неправителствената организация Nature Conservancy. "Същевременно се наблюдава липса на проучвания, отчитащи последствията за тези, които са най-уязвими от климатичните промени и които са най-малко отговорни за тях", казва Улф.
Екипът му използва публични данни, за да покаже как изсичането на 4375 квадратни километра гори в района на остров Борнео е довело до повишаване на максималните дневни температури с 0,95 градуса Целзий между 2002 и 2018 г.
Подобно покачване на температурата е поразително, подчертава Никълъс Улф, имайки предвид, че планетата се е затоплила с около 1 градус Целзий за повече от 150 години от прединдустриалната ера.
Глобално затопляне: Чакат ни непоносими жеги в бъдеще
Според проучването загубата на около 17 процента от горското покритие в този регион и произтичащото от това затопляне са довели до 104 смъртни случая и са намалили драстично времето, в което е възможно да се работи на открито при добри условия.
"Тези гори изчезват след седмица или месец и изведнъж се оказва, че хората живеят в съвсем различна реалност", подчертава още авторът на изследването.
Въз основа на климатични модели проучването изчислява, че ако глобалната температура се повиши с 3 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалния период, броят на смъртните случаи може да достигне около 260 годишно.
"Това ще засегне значителен брой хора", продължава Никълъс Улф, и допълва: "Те ще трябва да вземат решение да рискуват живота си или да донесат нещо за ядене."
Индонезия е дом на една от трите най-важни тропически гори в света и въпреки че обезлесяването се забавя от 2015 г., селското стопанство, дърводобивът и минното дело все още водят до намаляване на горското покритие.
Днешните деца ще преживеят повече природни бедствия в сравнение с дядовците си
Според онлайн платформата Global Forest Watch през 2011 г. страната е разполагала с 93,8 милиона хектара девствени гори, до голяма степен незасегнати от човешката дейност - площ, равняваща се на тази на Египет. До 2020 г. размерът им се е свил с около 10 процента.
Горите действат като "естествен климатик", припомня Никълъс Улф. Те вероятно са най-добрият залог за приспособяване към климатичните промени в тези страни, добавя той. "Ако залесяването е възможност, още по-важна опция е опазването на това, което е останало", казва изследователят.
Изследването предлага рядък поглед върху последствията от изменението на климата и обезлесяването за хората, живеещи в един от най-уязвимите региони в света, докато същевременно липсват данни за ефектите от затоплянето в развиващите се страни.
Горещината, причинена от обезлесяването и изменението на климата, убива трудещите се в тропическите страни и намалява възможността за безопасна работа, отбелязва водещият автор на изследването Никълъс Улф от неправителствената организация Nature Conservancy. "Същевременно се наблюдава липса на проучвания, отчитащи последствията за тези, които са най-уязвими от климатичните промени и които са най-малко отговорни за тях", казва Улф.
Екипът му използва публични данни, за да покаже как изсичането на 4375 квадратни километра гори в района на остров Борнео е довело до повишаване на максималните дневни температури с 0,95 градуса Целзий между 2002 и 2018 г.
Подобно покачване на температурата е поразително, подчертава Никълъс Улф, имайки предвид, че планетата се е затоплила с около 1 градус Целзий за повече от 150 години от прединдустриалната ера.
Глобално затопляне: Чакат ни непоносими жеги в бъдеще
Според проучването загубата на около 17 процента от горското покритие в този регион и произтичащото от това затопляне са довели до 104 смъртни случая и са намалили драстично времето, в което е възможно да се работи на открито при добри условия.
"Тези гори изчезват след седмица или месец и изведнъж се оказва, че хората живеят в съвсем различна реалност", подчертава още авторът на изследването.
Въз основа на климатични модели проучването изчислява, че ако глобалната температура се повиши с 3 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалния период, броят на смъртните случаи може да достигне около 260 годишно.
"Това ще засегне значителен брой хора", продължава Никълъс Улф, и допълва: "Те ще трябва да вземат решение да рискуват живота си или да донесат нещо за ядене."
Индонезия е дом на една от трите най-важни тропически гори в света и въпреки че обезлесяването се забавя от 2015 г., селското стопанство, дърводобивът и минното дело все още водят до намаляване на горското покритие.
Днешните деца ще преживеят повече природни бедствия в сравнение с дядовците си
Според онлайн платформата Global Forest Watch през 2011 г. страната е разполагала с 93,8 милиона хектара девствени гори, до голяма степен незасегнати от човешката дейност - площ, равняваща се на тази на Египет. До 2020 г. размерът им се е свил с около 10 процента.
Горите действат като "естествен климатик", припомня Никълъс Улф. Те вероятно са най-добрият залог за приспособяване към климатичните промени в тези страни, добавя той. "Ако залесяването е възможност, още по-важна опция е опазването на това, което е останало", казва изследователят.
