Новоизбраният украински президент Виктор Янукович днес встъпва в длъжност на церемония, която започва в 10.00 ч. в парламента с полагане на клетва. Докато произнася клетвата, той ще положи дясната си ръка върху Конституцията на Украйна и върху евангелие от 16 век. След това новият президент ще произнесе обръщение към народа, предаде АФП. Непосредствено преди церемонията Янукович ще присъства на молебен в негова чест в манастир в Киев, отслужен от главата на руската православна църква патриарх Кирил.
На церемонията ще присъстват 11 държавни глави и външни министри от 15 страни. Вицепрезидентът Ангел Марин също ще присъства на церемонията. ЕС ще бъде представен от външния министър Катрин Аштън и от председателя на Европарламента Йежи Бузек, а делегацията на САЩ - от съветника по националната сигурност на президента Барак Обама, ген. Джеймс Джоунс. Русия ще бъде представена от председателя на долната камара на парламента - Държавната дума, Борис Гризлов, изброява БТА.
„Всичко ще бъде скромно, без фанфари, защото страната е тежко засегната от икономическата криза", подчерта украинската депутатка Гана Герман, близка до новия президент. За церемониите по встъпването в длъжност на предишния украински президент Виктор Юшченко бяха похарчени през 2005 г. почти 1 млн. долара. Тогава за тържествата пристигнаха 64 чуждестранни делегации и церемонията стана втората по пищност след встъпването в длъжност през 1999 г. на президента Леонид Кучма.
Янукович вече обяви, че ще използва повода за двустранни срещи с гостуващите политици и дипломати. Първото му посещение зад граница ще бъде в понеделник, 1 март, в Брюксел. Новият президент ще има срещи с председателите на Европейския съвет - Херман ван Ромпой, на Европейския парламент - Йежи Бузек и на Европейската комисия - Жозе Мануел Барозу. В началото на март новият държавен глава ще посети и Москва.
Виктор Янукович ще бъде четвъртият президент на Украйна от обявяването на независимостта й през 1991 г. Преди пет години той спечели президентските избори, но победата му беше кратка. Изборът му беше анулиран след Оранжевата революция, породена от протестите срещу изборни измами.
