Намерили се отговор на мистериозните изчезвания в Бермудския триъгълник?
98410
Намерили се отговор на мистериозните изчезвания в Бермудския триъгълник?
Намерили се отговор на мистериозните изчезвания в Бермудския триъгълник?
Гигантски вълни може да са обяснението за мистериозните изчезвания в Бермудския триъгълник. До този извод е достигнал екип британски учени, който е пресъздал условията експериментално. Според тях при сблъсък на няколко морски бури, вълните могат да се насложат и да образуват гигантски „подивели вълни”, които са способни да разцепят дори големи кораби и да ги потопят за минути.
Подобни вълни са наблюдавани за първи път преди повече от 20 години и според океанографа Саймън Боксъл зоната на Бермудския триъгълник е идеална за образуването им. Боксъл обаче е скептичен, че в т.нар. „Дяволски триъгълник” има по-голяма честота на корабокрушенията от много други места в океана и отдава големия брой изчезвания на съчетание от лошо време и неопитни мореплаватели.
Бермудският триъгълник е мистериозната зона между остров Бермуда, Пуерто Рико и Флорида, в която през годините са изчезнали огромен брой хора, плавателни съдове и самолети. За зоната отдавна се носят злокобни легенди, като например отвличания от извънземни, геомагнитни бури, чудовищни водовъртежи, които поглъщали жертвите и ги пращали в друго измерение и дори мистериозният континент Атлантида, който потапял корабите с тайнствена сила.
Една от по-сериозните научни теории е отделянето от океанското дъно на големи мехури метан. Газът може да промени дотолкова плътността на водата, че кораб да потъне в нея като камък, а при отделянето му във въздуха вероятно е способен и да възпламени и прелитащи самолети.
Според екип британски учени обаче причината за корабокрушенията в района са т.нар. „подивели вълни”. Те са наблюдавани за пръв път преди повече от 20 години, разказва пред BBC океанографът Саймън Боксъл.
„В открития океан бурите могат да продължат с дни, а ветровете са изключително силни. Тази комбинация може да създаде вълни, които да се насложат. Получава се унищожителна интерференция. Това наричаме „подивели вълни”. Обикновено са стръмни и много високи - могат да достигнат до 30 м и да предизвикат големи щети“, обяснява океанографът.
„През 1997 г. успяхме да наблюдаваме за първи път „подивели вълни” чрез сателит. Бяха се образували край бреговете на Южна Африка. Най-високата от тях беше висока 29,8 м“, спомня си още Боксъл.
Американската национална океанска служба пише на сайта си, че „подивелите вълни” са „големи, неочаквани и опасни”, а свидетели ги описват като „водна стена”. Екипът учени от университета в Саутхемптън ги пресъздава в басейн и пуска в него модел на американски товарен кораб „Циклоп”. Подобен съд изчезва през 1918 г. с 300 души екипаж.
Оказва се, че малките корабчета имат по-голям шанс да оцелеят, ако опитат да „яхнат” вълната. Големите кораби обаче буквално се разцепват на две. Колкото по-голям е плавателният съд, толкова по-големи са щетите. Дори масивен контейнеровоз може да се разцепи на две, ако попадне между гребена на две такива вълни. А ако това се случи, потъването е въпрос на 2-3 минути.
ThinkStock/Getty Images
Според Боксъл обаче главната причина за легендите си остават човешките грешки. Например прословутият Полет 19 през 1945 г., когато пет самолета от американския флот изчезват безследно, Боксъл обяснява с това, че пилотите просто са се изгубили, докато горивото им не е свършило.
Около 1/3 от всички регистрирани в САЩ плавателни съдове се намират в Щатите и островите около Бермудския триъгълник. По данни на Бреговата охрана от 2016-а 82% от инцидентите в района включват хора, които нямат никаква подготовка или опит за мореплавателство, допълва Боксъл.
„Т.е. взимаш една трета от корабната популация на САЩ, стоварваш я в Бермудския триъгълник и това, което получаваш, са мистериозни изчезвания. „Подивелите вълни” могат да ударят на много различни места, метановите балони също. А когато имаш висока концентрация на аматьори без никакъв опит, ще получиш и висока концентрация на мистериозни изчезвания”, коментира специалистът.