През изминалата седмица Зохран Мамдани направи нещо невиждано до онзи момент – на своята крехка (за тази позиция) възраст, религия и политически убеждения той стана кмет на един от най-големите световни мегаполиси – Ню Йорк. Младият демократ с леви убеждения е световно явление, или както някои казват – „Роди се звезда“, а това донякъде обяснява и интереса към всички съпровождащи идването му теми.
Една от тях, ако съдим по данните от Google Trends, позовавайки се на най-популярната търсачка в света, е имението Грейси (Gracie Mansion).
Интересът към Gracie Mansion е по-голям от всякога в началото на ноември, а „къде живеят кметовете“ е най-популярното търсене през първата седмица на месеца. Това донякъде е обяснимо, ако се има предвид, че и интересът към изборите в Ню Йорк е невиждан от 1969 г. насам. За първи път от тогава до урните отиват толкова много нюйоркачани - над 2 млн. души от общо 5 400 000 имащи право на глас. Вероятно много от тях се питат и къде ще е живее демократът с леви убеждения, който е на само 34 години и е родом от Уганда.
Нека да погледнем не по-малко любопитната история на имението.
На едно живописно завойче на Ийст ривър, където шумът на Манхатън едва се долавя през зеленината на парка на Карл Шурц, се издига една от най-старите дървени къщи на острова – Грейси Маншън, или имението Грейси. Тя не е просто историческа сграда, а дом, преживял цели епохи – от годините на младата американска република до пулсиращото сърце на съвременния Ню Йорк.
Историята ѝ започва през 1799 г., когато търговецът Арчибалд Грейси избира това спокойно място, за да издигне своята селска резиденция. С гледка към реката и изчистени линии, домът му е типичен пример за федералния архитектурен стил – с подчертана симетрия, елегантни пропорции и интериор, изпълнен с огледала в позлатени рамки и орнаменти, увенчани с националния символ – орелът. Тази хармония между простота и достолепие сякаш отразява младата американска държава, която тогава тъкмо е поела по своя път на независимост.
Но както често се случва в живота, просперитетът на Грейси не трае вечно. Финансовите сътресения след войната от 1812 г. го принуждават да се раздели с дома си. Следват десетилетия на промени – имотът преминава през ръцете на различни собственици, докато през 1896 г. градът го придобива и включва земята му в новия парк, който по-късно ще носи името на Карл Шурц.
Съдбата на къщата обаче не винаги е била толкова благородна. През годините тя е била използвана дори като щанд за храни и напитки и дори – като тоалетна за посетителите на парка. Едва през 20-те години на XX век започва новото ѝ възраждане: реставрирана и превърната в първи дом на Музея на град Ню Йорк, Грейси Маншън отново намира своя глас в културния живот на столицата.
С идването на 40-те години съдбата ѝ се променя завинаги. Под натиска на енергичния комисар Робърт Мозес, сградата е определена за официална резиденция на кмета на Ню Йорк. Така през 1942 г. Фиорело Ла Гуардия и семейството му прекрачват прага ѝ, превръщайки я в място, което самият кмет нарича „малката Бяла Къща“ на града. Оттогава насам всеки кмет на Ню Йорк добавя своя щрих към историята ѝ.
През 1966 г. къщата се разширява с добавянето на крилото „Сюзън Е. Вагнер“, предназначено за официални приеми и обществени събития. А през 1981 г. кметът Едуард Кох създава Gracie Mansion Conservancy – партньорство между града и частни дарители, което има за цел да съхрани и обновява тази емблематична постройка. Благодарение на тяхната работа през 2002 г. е извършена пълна реставрация на интериора и екстериора, която отваря още повече вратите на „Народната къща“ към жителите и посетителите на Ню Йорк.
Днес, когато прекрачите прага ѝ, ще усетите духа на миналото, но и пулса на настоящето. Годишните изложби на Gracie Mansion често представят теми, свързани с историята и културата на града – като експозицията „Тя продължава: Един век жени“, посветена на творчеството на жени художници от 1919 до 2019 г. Всяко посещение тук е различно, защото изложбите се сменят и разказват нови истории, вплетени в нишката на Ню Йорк.
А сред многото стаи, една крие особено любопитен детайл – камината в балната зала. Тя е донесена в къщата през 1966 г., но самата ѝ история е много по-драматична: именно пред нея Александър Хамилтън е прекарал последните си мигове след съдбовния си дуел с Арън Бър. Тази реликва, като безмълвен свидетел, напомня за времето, когато Грейси Маншън е била част от сърцето на младата нация.
Днес къщата е член на Нюйоркския тръст на историческите домове и вписана в Националния регистър на историческите места. Тя остава не само символ на политическата власт, но и жив музей на американския дух – съчетание между история, архитектура и култура.
А сред зеленината на парка, край реката, Грейси Маншън продължава да разказва своята история – тихо, достолепно и с поглед към бъдещето.
