Европейските министри на околната среда одобриха ревизия на Европейския закон за климата, предвиждаща намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г., след месеци на застой и остри разногласия между държавите. Споразумението, постигнато под председателството на Дания, включва редица гъвкави механизми, които да улеснят изпълнението на целите и да осигурят политически консенсус, съобщи „Евронюз“.
Еврокомисарят по климатичните действия Вопке Хукстра заяви, че новият компромис предвижда задължителна цел от -90%, с вътрешна цел от 85% и възможност за до 5% международни въглеродни кредити. Държавите членки се споразумяха за по-голям обем на тези кредити, които позволяват на индустрията да компенсира част от емисиите си чрез инвестиции в проекти за улавяне на въглерод.
Първоначално Европейската комисия бе предложила лимит от 3% за международните кредити, но Франция и Италия настояваха за 5%, а Полша дори за 10%. По-амбициозните държави, сред които Германия, Нидерландия, Испания, Финландия и Швеция, приеха компромиса, макар и „с болка“, за да се осигури квалифицирано мнозинство. Чехия, Унгария, Словакия и Полша не подкрепиха ревизията, а Белгия и България се въздържаха.
Новият закон предвижда началото на използването на въглеродни кредити от 2036 г., с пилотен период между 2031 и 2035 г. Тези сертификати представляват по един тон намален или улавен CO₂, но екологични организации остро ги критикуват, тъй като според тях „преместват“, а не намаляват замърсяването, особено към по-бедни държави.
Според дипломати компромисът е бил неизбежен, тъй като липсата на нова климатична цел би подкопала позицията на ЕС преди предстоящата Конференция на ООН за климата COP30 в бразилския град Белем. Там съюзът трябва да представи и своята междинна цел за 2035 г.
Германският министър на околната среда Карстен Шнайдер подчерта, че гласуването е „акт на самостоятелност и самодостатъчност“ за ЕС, който трябва да намери баланс между климатичната амбиция и икономическата конкурентоспособност. Той посочи, че САЩ са се дистанцирали от международната климатична политика, докато Китай е сериозен конкурент в областта на чистите технологии.
Министърът на околната среда на Чехия Петър Хладик призова за технологична неутралност, подчертавайки, че източноевропейските икономики с голям дял тежка индустрия – стомана, цимент, химия – все още не разполагат с достатъчно развити технологии за декарбонизация.
Румънската министърка Диана-Анда Бузояну припомни, че текущата геополитическа ситуация и „кървавата война“ до границите на ЕС налагат по-високи разходи за отбрана и променят приоритетите на държавите.
След вота в Съвета топката вече е в ръцете на Европейския парламент, който ще обсъди и гласува новата цел за 2040 г., преди тя да стане окончателна част от Европейския климатичен закон, чиято крайна цел остава постигане на климатична неутралност до 2050 г. |
