"България пое редица ангажименти в различни области, които са изключително важни за безпроблемното участие в ERM II зоната. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ, съдържащ се в този доклад, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус върху пътя за присъединяване ще бъде възможна само в следващия доклад, който трябва да се представи през 2022 г.", се казва в доклад на Европейската централна банка.
От институцията добавят, че по отношение на критериите за ценова стабилност, спазването на разглежданите държави се влоши в сравнение със ситуацията, описана в предишния доклад. България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария отчитат инфлационни темпове доста над референтната стойност от 1,8%, докато инфлацията е под стойността в Швеция и доста под тази в Хърватия.
Очаква се инфлацията да намалее през следващите години в повечето от разглежданите страни. През 2020 г. дефлационният натиск се очаква да бъде подхранван от рязък спад на цените на петрола.
"Докато никоя от разглежданите страни в момента не участва в ERM II, България и Хърватия официално кандидатстваха за включване в механизма съответно през 2018 г. и 2019 г. Двете държави са предприели значителни стъпки по отношение на политическите ангажименти за присъединяване към механизма в близко бъдеще", се казва още в доклада.
В референтния период за изследване българският лев остава фиксиран на 1.95583 лева към еврото в рамките на валутен борд. Повечето други валути са прегледани, търгувани при гъвкави валутни режими и най-високата колебливост на валутния курс, особено по време на напрежението на финансовите пазари през март 2020 г.
По отношение на конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, само една от разглежданите седем държави - Румъния - отбеляза проценти над референтната стойност от 2,9%. Най-ниските дългосрочни лихвени проценти са регистрирани за България и Швеция.
От ноември 2014 г. всяка страна, присъединила се към еврозоната, се присъединява и към „Единния надзорен механизъм” (SSM) на банковия съюз.
България и Хърватия кандидатстваха за тясно надзорно сътрудничество с ЕЦБ, а техните банкови системи бяха обект на цялостна оценка, приключена за България на 26 юли 2019 г., се казва още в доклада на ЕЦБ.
От институцията добавят, че по отношение на критериите за ценова стабилност, спазването на разглежданите държави се влоши в сравнение със ситуацията, описана в предишния доклад. България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария отчитат инфлационни темпове доста над референтната стойност от 1,8%, докато инфлацията е под стойността в Швеция и доста под тази в Хърватия.
Очаква се инфлацията да намалее през следващите години в повечето от разглежданите страни. През 2020 г. дефлационният натиск се очаква да бъде подхранван от рязък спад на цените на петрола.
"Докато никоя от разглежданите страни в момента не участва в ERM II, България и Хърватия официално кандидатстваха за включване в механизма съответно през 2018 г. и 2019 г. Двете държави са предприели значителни стъпки по отношение на политическите ангажименти за присъединяване към механизма в близко бъдеще", се казва още в доклада.
В референтния период за изследване българският лев остава фиксиран на 1.95583 лева към еврото в рамките на валутен борд. Повечето други валути са прегледани, търгувани при гъвкави валутни режими и най-високата колебливост на валутния курс, особено по време на напрежението на финансовите пазари през март 2020 г.
По отношение на конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, само една от разглежданите седем държави - Румъния - отбеляза проценти над референтната стойност от 2,9%. Най-ниските дългосрочни лихвени проценти са регистрирани за България и Швеция.
От ноември 2014 г. всяка страна, присъединила се към еврозоната, се присъединява и към „Единния надзорен механизъм” (SSM) на банковия съюз.
България и Хърватия кандидатстваха за тясно надзорно сътрудничество с ЕЦБ, а техните банкови системи бяха обект на цялостна оценка, приключена за България на 26 юли 2019 г., се казва още в доклада на ЕЦБ.
