Новият сезон в Националната Баскетболна Лига на България започва днес, на 19 октомври. В случая, нов сезон-нови надежди, е съвсем реален израз, и съвсем на място. Този сезон със сигурност започва с едно – с много амбиции, но и много очаквания, към отборите от елита.
Поне четири състава ще се борят за титлата, като играят и в европейски турнири.
Миналата година, и особено нейният завършек, изпълнен с фойерверки, дава въпросните надежди и очаквания. Естествено, тези очаквания ще се най-сериозни към обичайните заподозрени – Лукойл Академик и Левски, но след великолепните полуфинали, Рилски спортист и Балкан също ще трябва да се справят с повече напрежение върху себе си.
Различна, но не по-малко любопитна селекция, без да блестят, направиха Ямбол, Черно море, Спартак Плевен, и Берое и Черноморец.
НБЛ си има и нов генерален спонсор – Теси, но точно според очакванията на повечето хора, близо до баскетбола в България – миналогодишната инициатива за младежки национален отбор в Лигата – вече я няма. Така първенството остана с девет отбора, а повечето от талантливите младоци се разпръснаха в останалите тимове.
С девет отбора, форматът на сезона ще включва три кръга, като в третия, отборите от втората половина на таблицата ще имат домакинство предимство.
Част от важните дати включват – старта на 19 октомври, и края на редовния сезон – на 25 април. Най-късно Финалите ще приключат както и през 2013-та – на 3 юни. Купата на България засега е насрочена за 22-24 февруари.
По няколко думи за всеки от 9-те участника в НБЛ:
Лукойл Академик
Шампионът Лукойл Академик имаше най-трудния път до титлата от години насам, и за малко за я загуби в края на миналия сезон. Петте мача в двете полуфинални серии и във Финалите върнаха хората в залите, и е вече въпрос на много работа от страна на големите клубове, по-специално на Лукойл, да задържи хората на трибуните.
Най-тежкото, с което трябва да се справят в тима е оттеглянето на Тодор Стойков. Някакси свикнали до болка със Стойков, а от три години досега – и с Брандън Хийн, на „студентите“ им предстоят много промени.
Промените в Правец стартираха от треньора – Оливер Костич – млад наставник, с доста различни методи от добре познатите лица, които се въртяха в клуба в последните години. Рискът с Костич си струва – това може да е провал, но също така – да се окаже най-добрият ход на Лукойл Академик. Сърбинът дойде и започна работа, без много шумотевица, баскетболистите му идваха един по един, но май накрая пак „студентите“ позакъсняха малко, като основният им център не успя да играе в нито една контрола. Все пак, най-големият удар на ръководството се казва Филип Виденов, и няма две мнения по въпроса. Иначе, Лукойл изглежда непоколебим в гардовата линия, но пробиваем в подкошието и при високите.
И този сезон обаче, пак ще е мечта за пробив в Еврокъп. Титлата вече няма да е достатъчна.
Левски
Обикновено по-малките отбори са тези, които чакат до последно, за да завършат селекцията си. Тази година обаче Левски е в същата позиция.
2013-14 изглежда ще бъде от тежките за Левски. Отборът се справяше добре миналия сезон, с един-единствен чужденец чак до финалната права – Марко Маринович. Сега него го няма, и две нови имена пристигнаха, макар и късно, при „сините“ - Джумейн Джоунс и Лайнъл Чалмърс. И двамата с доказани имена и дълги визитки зад себе си. Джоунс отдавна бе цел на Левски, но не убеди никого в предсезонните мачове, и ще трябва да се влага в официалните. Чалмърс закъсня страшно много с пристигането си, и имаше само седмица, преди да започне да играе за новия си тим.
Пейката на Левски е къса, но пък запълнена с юноши на клуба – достойно за адмирации. Най-впечатляващото нещо в предсезонната подготовка бе включването на младия гард Венци Петков, който дочака своя миг, за да бъде титуляр в любимия си отбор.
Левски взе и Христо Захариев, който все още е един от най-добрите играчи в България по отношение на атаката. Ники Върбанов също остана, и така поне откъм силна стартова петица, „сините“ изглеждат подсигурени.
Но със заминаването на Маринович, а и на Чавдар Костов, въпросът остава – кой ще вкарва точките за Левски? Макар към настоящия момент отборът да не изглежда чак толкова добре, сезонът е дълъг и труден, и винаги има място за подобрение.
Рилски спортист
Като си говорим за промени, при Рилски спортист промяната е почти тотална. Нов сезон, нов състав за бронзовите медалисти. И нова цел – първо участие в ЕвроЧалъндж.
Пет нови чужденци, двама нови български състезатели, и само няколко имена, останали от миналата година. Рилецо отново обещава да е един от най-приятните за гледане отбори в Лигата. Шон Барнет изглежда като лидерът на групата американци, с опита си в тези географски ширини, и доказаната си класа. Силен и мотивиран, Барнет води още четирима свои сънародници – гардовете Корин Хенри и Върнън Тейлър, и високите Остън Калхун и Евън Раванел. Йордан Бозов и Златин Георгиев са новите български попълнения, и двамата с достатъчно опит и желание за изява.
Рилски спортист пак реши да не взима типичен тежък център, но вероятно това е част от идеите на треньорския екип, запазил се от миналата година. Дали пейката ще е достатъчно дълга, за да бъде на ниво и в НБЛ, и в ЕвроЧалъндж, ще е предизвикателството пред Росен Барчовски и Удо Хаджисотиров.
Балкан
В края на миналия сезон, цел номер 1 пред ръководството на Балкан бе да задържи Александър Тодоров за старши треньор. И целта бе постигната. Останалото бе относително лесно, тъй като Тодоров имаше ясна представа за това как иска да изглежда отборът му през новата година. Още в началото на лятото селекцията започна да ври и кипи.
Трима американци, които бяха набелязани отдавна, и словашки център, се присъединиха към състава от Ботевград. Балкан взе и няколко много перспективни млади баскетболисти, както и двама, вече наложени, но все още подлежащи на израстване – Павел Маринов и Иван Лилов. Погледите ще бъдат и в Станимир Маринов, от който се очаква да израсне през този сезон толкова, че да може да бъде национален гард следващото лято.
Въпросът в Ботевград обаче е повече към публиката – ще има ли тя търпението да види как този отбор стига до края, или не?
Ямбол
В Ямбол се случи огромна промяна – треньорският пост вече е в ръцете на Юлиян Радионов. Активен състезател до края на миналия сезон, Радионов няма опит на пейката, но има нещо друго – много знания, познаване на играта. Радионов е познат като един от най-дисциплинираните и здраво работещи мъже в баскетбола, така че не е изненада, че ще се опита да внесе това и в съблекалнята.
Голям въпрос пред него бе привличането на заместник...за себе си, но с идването на Уил Уокър в Ямбол, нещата изглеждат по-добре. И всъщност, целият състав изобщо не изглежда никак, ама никак зле. Неманя Милошевич се завърна в отбора, взеха и масивен център – Пол Буторак. Българските попълнения – Сергей Цветков, Станислав Славейков и Васил Кьосев – ще са от огромна полза за Ямбол, а Станислав Говедаров пак ще е лидер на терена.
Черно море
Черно море ще бъде или приятната изненада на първенството, или същото разочарование, както през последните няколко години.
Варненци започнаха подготовка преди повече от три месеца. Четирима нови сърби бяха привлечени, и някои от тях показаха добри качества в предсезонните мачове.
Ръководството направи силния си ход като убеди Асен Великов да остане във Варна, като плеймейкърът играе страхотно, откакто се върна в юношеския си клуб. Черно море има и някои от най-качествените млади таланти в страната, като Николай Стоянов, и ще представлява интересна задача пред новия треньор Денислав Коцев, да ротира всички тях.
Берое
Берое е още един отбор с ново треньорско ръководство, като и там играчите поеха контрола, и вече са на скамейката по костюми. Тодор Тенев, Атанас Радев и Бойко Миленков ще си поделят отговорността, като и тримата определено не са от хората, които ще бягат от нея, или ще търсят някакви извинения.
Берое се отказа от многобройния чуждестранен легион, на който разчиташе миналата година, и сега ще заложи предимно на български, и млади, играчи. Единственият американец е Доминик Фъргюсън, който трябва да помага в подкошието.
Берое убеди двама играчи от Черно море – Тихомир Желев и Милчо Борисов – да изберат офертата от Стара Загора, а младежкият национал Деян Карамфилов също пристигна в Града на липите.
Дори и да не спечели много мачове в НБЛ този сезон, Берое ще се бори да си спечели уважение, заради начина на работа и шанса, който дава на младите играчи.
Черноморец
И сега, както в поредица изминали сезони, Черноморец работи далеч от погледите, и събира състав. Старши треньорът Дечо Коешинов отново се опитва да събере пари и играчи, за да се справи отборът му в НБЛ, и да има Бургас мъжки баскетбол.
Черноморец се подсили с двама сърби под коша, където ще помага и привлеченият от Балкан Тодор Тодоров. Любен Пасков и Емил Бинев са други попълнения за „акулите“.
Най-доброто, което Черноморец успя да стори, е да убеди Богдан Боев да остане в отбора, а не да търси нов клуб. Боев ще продължава да води състава, в който може да има и още нови имена в следващите дни и седмици.
Годината няма да е лесна за Черноморец, но самият факт, че отборът продължава година след години да се бори и да изнася добри мачове в НБЛ, е за уважение. Черноморец няма да е лесна мишена.
Спартак Плевен
Смело предположение, но Спартак Плевен няма да завърши последен този сезон.
Новите имена в състава са наистина полезни – Ивайло Вучков, Васил Александров, и Михаил Танев, който си е роден вкарвач, на баскетболен език.
Спартак се опита да доведе в Плевен и добри чуждестранни попълнения, но засега те все още имат да се доказват, и да видят дали ще останат в тима.
Ако успеят да намерят играч със солидно присъствие под коша, доста опоненти ще страдат от Спартак Плевен през новия сезон.
Ако сте във Варна, Самоков, Ямбол или София, идете да ги видите, може да си заслужава!
