„Подготовката, която измина, ми дава оптимизъм да кажа, че можем да вземем поне две от трите отборни титли! Те са най-важните защото са критерии, че общото ниво на отбора и шотокан карате-до в България е добро. Оптимист съм и за няколко индивидуални медала”, сподели своите очаквания пред Гонг старши треньорът на националния ни отбор по шотокан карате-до Димитър Тодоранов преди Европейско първенство. Форумът е на 6-и и 7-и април в унгарския град Егер.
България ще бъде представена на Евро`2013 от общо 80 състезатели в различни възрастови групи. 25 пък ще бъдат участниците ни при мъжете и жените. Българските национали имаха усилена подготовка последните седмици, но началото й бе поставено преди две години, когато тимът бе поет именно от Тодоранов.
„Имаме екип, който се занимава със селекцията във възрастовите групи. При децата е доста по-сложно защото като брой са много, а и моментната форма е трудно да се определи”, поясни Тодоранов. Той сподели и за ролята на неговия спорт, която може да бъде приложена в ученическия спорт, но и за методиката на управление, която може да бъде приложима и в олимпийските спортове: „Позовавайки се на примера, който съм наблюдавал в много държави, в които карате спортът е държавна политика, е установено, че бойните спортове, в които се изисква много дисциплина, създава много добри качества в децата. Затова каратето се налага много дори като дисциплина в училищата в някои от държавите. Така децата придобиват качества, които са им много полезни за бъдещето, а и родителите са много доволни от това, че отпадат проблемите с възпитанието, самоконтрола, самодисциплината, които ги решава един добър учител по карате. В САЩ съм работил с различни спортове и съм взел най-доброто от тях. Според мен бъдещето въобще на спортната тренировка е да се комбинират най-добрите похвати в изграждането на качества за различните спортове. Според мен, ако се вложи повече в знанията и уменията на треньорите, тогава ще се намалят нуждите от инвестиции в самите състезатели и подготовката им. Много често особено в олимпийските спортове се влагат много пари за самата подготовка, пътувания, бази,а няма никакви пари вложени в самите треньори. Това почти обезсмисля този голям обем пари вложени в подготовка. Ако е обратното и се повдигне квалификацията със семинари в чужбина и т.н., може би с уменията на един много добър треньор, нуждата от средства няма да е толкова голяма”.
