Преди срещата с Мидори Гото със сигурност знаех две неща - тя е изключителен музикант и е неуморна. И няма как да бъде иначе, Мидори Гото е сред най-добрите цигуларки в света и по-важното - държи да предава опита си на по-млади музиканти.
Родена е в Осака, живее в Лос Анджелис, тези дни тя е в София по покана на фондация "Америка за България". Като посланик на мира на ООН времето си в нашата страна виртуозната цигуларка посвещава на работата с деца, организира и майсторски клас с възпитаници на музикалното училище "Любомир Пипков".
Първият концерт на Мидори Гото пред българска публика ще бъде на 20 май в зала "България", в рамките на цикъла "Музиката на Америка", който гостува на Европейския музикален фестивал. Тогава заедно с нея и нейния български ученик Симеон Симеонов ще свирят музикантите от Класик ФМ М-Тел оркестър с диригент Максим Ешкенази.
Илиана Найденова: Нека започнем нашия разговор така. Някои казват, че ученикът намира своя учител, а други твърдят, че по-скоро учителят намира своя ученик. След като сте общували с толкова много млади хора, кое от двете твърдения според вас тежи повече.
Мидори Гото: Изключително трудно е да се отговори на този въпрос и всъщност досега не се бях замисляла за това. Но и двете твърдения са интересни. Аз обичам да работя с млади хора.
Разкажете ни тогава какво може да научи от тази комуникация виртуоз като вас.
Човек може да научи много неща от обкръжението си и изобщо от средата, в която се движи. Винаги се чувствам някак окрилена и подмладена от контактите ми с младите хора, те вдъхновяват. При общуването с тях научавам много неща за себе си и за света, и то не непременно свързани с музиката.
По какво може да се разпознае чистият талант от амбицията?
Според мен едното е част от другото - амбицията винаги е свързана с таланта и талантът е свързан с амбицията.
Разбрах, че имате много натоварена програма по време на престоя си в България. Към кое от събитията проявявате най-голямо любопитство?
Очаквам с нетърпение всичко, което ми предстои. Не бих казала, че програмата е напрегната, напротив - това е една от най-малко напрегнатите ми програми. Разбира се, за мен е много интересно, че ще имаме изпълнения на различни места - в концертната зала, в болницата, в училищата, но също така е важен и процесът на подготовка. Изпълненията на различни места изискват и специална подготовка за младите музиканти, преди да излязат на сцената. Да наблюдавам как те се учат на това за мен е ценно преживяване, интересно е.
Какво знаехте за музиката на нашата страна, преди да дойдете в България?
Научих много за българската музика благодарение на един от моите студенти. Откривайки тази музика, научих имена на български композитори - естествено Панчо Владигеров, преди това бях слушала Борис Христов, знаех и за покойния вече диригент Емил Чакъров. След това по време на следването ми със студенти от цял свят имах и колеги от България, които ме запознаха с българската хорова музика. За мен беше приятно да разбера, че всичко това е свързано с вашата страна. И ето че днес съм тук.
Тези дни сте в София, но живеете в Лос Анджелис. Родена сте в Осака, Япония. Разкажете ми каква е музиката, с която израснахте като дете.
Произхождам от семейство на музиканти, майка ми беше цигуларка. Първите ми уроци по цигулка получих именно от нея. Когато бях на 10 години, двете с майка ми се преместихме в Ню Йорк, където постъпих в детската програма на Juilliard, там учих в продължение на пет години.
Всъщност моето образование беше доста интересно. Не завърших музикално училище, а просто се взе решение да получа цялостно академично образование по музика. Така че тръгнах по пътя на професионалния музикант и същевременно започнах да давам и концерти. Спечелих много от опита, който имах като млад изпълнител. Още тогава работех с различни музиканти и оркестри. Опитът, който придобивах на сцената, ми даде нещо повече от това, което обикновено се очаква - учех се и от грешките, и от напредъка си.
Със сигурност днес учите вдъхновяващи неща и от децата, с които общувате.
Всеки ден има нещо ново, което човек може да научи.
Знам, че свирите на много ценна цигулка от 1734 година. Каква е нейната история?
Да, моята цигулка Гуарниери е направена през 1734 година в Кремона. На тази цигулка някога е свирил Руджеро Ричи, както и Бронислав Хуберман. Тъй като много често цигулките носят имената на техните притежатели, затова моята се нарича още екс Хуберман.
Не ви ли се иска понякога да свирите на друг инструмент? Не ви ли изкушава тази мисъл?
Не, това си е моята цигулка. Свиря на нея от 12, почти 13 години. Имам няколко лъка, с които свиря; когато единият се изхаби, взимам друг. Но за инструмент - нямам други желания.
Освен че сте се посветили на музиката, вие имате и научна степен по психология. Какво казва музиката за всеки от нас, дава ли тя насоки?
Мисля, че е трудно и всъщност невъзможно да се правят подобни обобщения. Придобивайки научна степен в психологията, натрупах и голямо уважение към разнообразието и човешката психика. И ми е много интересно всичко, свързано именно с нашата душа и психика.
На финала - кажете ни, вярвате ли, че музиката има силата да променя към добро?
Да, така е. Музиката има способността да докосва хората, да ги трогва, както изпълнителите, така и слушателите. Това е, което ни сближава.
