Вече 100 години Казанлък има официалното захранване с електричество

Вече 100 години Казанлък има официалното захранване с електричество
Вече 100 години Казанлък има официалното захранване с електричество / снимка: Sofia Photo Agency, архив

100 години от официалното захранване с електричество на Казанлък се навършват на днес. Официалното отбелязване на юбилея обаче ще бъде на 19 и 20 юли 2014 г., съобщиха пред Дарик наследници на фамилията Стайнови. Внуците на Генчо Стайнов, идеологът, вдъхновителят и главният инициатор за реализирането на първата изцяло българска електроцентрала посетиха създаденото от техния именит дядо и фамилията Гаджигенчеви от Дряново.

В Казанлък дойдоха проф. д-р инж. Генчо Стайнов, пряк внук на Генчо Стайнов, инж. михаил Стайнов, пряк внук на Маньо Стайнов, брат на Генчо, както и брат и сестрата Радина и Стефан Нанчеви, внуци на Генчо Стайнов и деца на неговата единствена дъщеря Бонка.Радина и Стефан са електроинженери и деца на проф. Нанчо Нанчев, казанлъчанин, немски възпитаник, един от създателите на българската енергетика и на Техническия университет в София, дългогодишен декан на Електротехническия факултет и зам. ректор.

И четиримата внуци на Генчо Стайнов са инженери. Те са сред 75-те собственици на реституираната през 1994 г. енинска ВЕЦ. Наследниците на фамилията Стайнови посетиха електроцентралата, създадена от именития им дядо и поставиха началото на организация, свързана с вековното честване.

Идеята за създаване на електроцентрала в района на казанлъшкото село Енина се ражда още през 1908 година от Генчо Стайнов. Преди това той е изпратен да учи в Швейцария сиренарство от своя баща, а по-късно и инженерство в Германия. Генчо обаче така и не се дипломира като инженер, макар години по-късно, при строителството на електроцентралата да открива две грешки в изчисленията на единствения лицензиран инженер на строежа -Бояджиев. Грешките са били свързани с разминаване на тунелите, които е трябвало да се прокопаят от фирмата на двама италианци- Ровети и Паскале.

Електричеството, което нарежда Казанлък сред първите електрифицирани градове в страната, е реализирано от заработилата в 0.00 часа на 31 декември 1913 г. срещу 1 януари 1914 г. първа ВЕЦ в България, намираща се в казанлъшкото село Енина.


С този акт електрификацията в Казанлък изпреварва с 15 години електрифицирането на областния град Стара Загора.

Захранването с електричество на Казанлък и района е дело на фамилията братя Стайнови и по специално на Генчо Стайно.

През 1911 г. той, със съдружниците си от фамилията Хаджигенчеви от Дряново (чийто родственик е и професорът кардиохирург Генчо Начев), регистрира електрическо акционерно дружество „Победа". като продължител на започналите три години по-рано проучвания на Генчо Стайнов за създаване на водна електроцентрала за обществено електроснабдяване.

Жителите на село Енина не приемат еднозначно плановете на Генчо Стайнов и акционерното дружество, като на няколко пъти се вдигат на протести и бунтове. Притесненията им са, че бъдещата ВЕЦ ще наелектризира водата в района, вследствие на което животните им ще се разболеят. Въпреки протестите, работите по градежа започват, набират се и нужните средства. Голяма част от будните казанлъчани си купуват по една акция от акционерното дружество „Победа". Тази акция обаче им осигурава безплатно електричестгво впоследствие в домовете им.

За построяването на електроцентралата се събират общо 460 000 златни лева, като 200 хиляди от тях са на фамилията Стайнови, а 260 000 на дряновци. Доставката на електрическите машини и материали е възложена на фирмата Siemens, а турбините - на швейцарската фирма Theodor Bell & Co.

Тунелните изкопни работи от общо 875 м, които ръководят двамата италианци са трудни, прокопаването на скалите се прави от т.н. бараби, които на ден успяват да изкопават по около 50 см скала.

За градежа на електроцентралата акционерното дружество изкупува и част от тепавиците в района. Дружеството внася и необходимите електродвигатели за осъществяване на всички задвижвания във фабриките и занаятчийските работилници от Казанлък, проявили интерес към електрифицирането.

Заради избухването на Балканската и Междусъюзническата война, на два пъти строежът на електроцентралата спира. До края на 1913 г. се инсталира публично осветление на улиците в Казанлък, с електроенергия за осветление се захранват частните къщи на гражданите, поставят се безплатно електрически шнурове (тогава скрити инсталации не се правят), ключове и лампи на желаещите граждани, магазини и учреждения. В края на 1913 г. са направени първите успешни проби.

Казанлък е захранен с електрическа енергия на 31 декември точно в полунощ. С този акт започва и бурното индустриално развитие на града. Водната електроцентрала „Енина" е първата българска електроцентрала за обществено електроснабдяване, замислена, проектирана, финансирана и построена от българи.

След 9 септември 1944 г., в края на 1947-а, ВЕЦ „Енина" е национализирана и до 1993 г. е държавна собственост. В началото на 1994 г. централата е реституирана на предишните собственици.

Днес управител на ВЕЦ Енина е 78-годишният инж. Стефан Нанчев, син на професор Нанчо Нанчев. До 1995 г. инж. Стефан Нанчев е преподавател в ТУ-София, впоследствие работи и в НЕК. 4600 киловатчаса електроенергия се произвежда от електроцентралата в Енина ежедневно, като мощността й сега е 1 мегават или 1000 пъти по-ниска от АЕЦ „Козлодуй".

От наследниците на фамилията Стайнови днес с научна работа се занимава проф. д-р Генчо Стайнов, който е заместник директор на Института по системно инженерство и роботика към БАН. Едно от научните предизвикателства, с които той се занимава е производство на ел. енергия от морските вълни. Проф. Стайнов е единственият български учен, който се занимава професионално с това.

Вдъхновителят и двигателят за създаването на първата изцяло с български капитали електроцентрала Генчо Стайнов умира през 1966 г. в София. Днес неговите наследници са пръснати из цял свят.