Август. Време за море. Връщаме ви назад във времето, към края на миналия век – 80-те и 90-те години. Един спорен период в нашата история - затова освободете се от всякакви политически предразсъдъци. Ще преживеем онзи паметен момент, когато почивката на родното Черноморие беше голямо събитие за всяко семейство. А пътуването до морето беше направо приключение. В най-голямата августовска жега москвичът, ладата, волгата или жигулито на татко и мама се превръщаха буквално в наш дом.
1970 година. “The Beatles” издават култовия хит „Let It Be“, у нас Емил Димитров изпява вечната песен „Моя страна“, Съветския съюз приземява успешно космически апарат на Венера, а във Волжкия автомобилостроителен завод посрещат първото „Жигули“.
Десетилетия наред този народен автомобил е част от живота на много български семейства. Първата командировка, първата лятна почивка, първата свалка. Ако не за нас, то за нашите родители, баби и дядовци, тези паметни моменти са се случили между ароматните седалки, под ламарините на добрите стари возила от ерата на късния социализъм. Днес ги гледаме като ретро коли, но навремето са били господари на родната пътна мрежа.
Перник, в наши дни. В скромен гараж близо до болницата на града Александър се стяга за път. Предстои му дълго пътуване. „Премеждия“ е меко казано. Предстои воаяж до морето с бляскавото „Жигули“, което нетърпеливо примигва с фарове от гаража. И както неговите родители са се готвили за път през 80-те години, така и Александър преглежда дали е взел всичко, което би му потрябвало за 500-те километра до Царево, известно в края на миналия век като Мичурин.
„Ето ги задължителните неща, с които човек трябва да тръгне за морето. Трябва да сме изрядни. Ремък, за да не ни остави колата на пътя и да се чудим какво да правим. Тел задължително – или иначе казано технически канап”, разказва Александър.
И още - помпи за гумите, електрически крушки, бобини, маркучи – цяла подвижна работилница, без която пътуването е било невъзможно. По стара българска традиция палим жигулата в 3 посред нощ, отново по традиция изливаме вода за късмет и пришпорваме руския звяр към Черноморието.
Тази година „Жигули“ навърши точно 50 години. Колата-мечта за нейните съвременници е взела името си от Жигульовските възвишения край река Волга в Русия. Оказва се, че наименованието буди вулгарни асоциации извън Русия и затова на Европейските пазари колата е известна като “LADA”. Освен в семейните гаражи на бившия източен блок, жигулито има модификации за рали състезания, за силите на реда и дори за секретните служби.
Пернишката рожденичка от гаража на Александър навъртя 300 километра. Потеглил в ранни зори към морето – така, както неговите родители преди години – Сашо спира някъде около Калофер за рутинна проверка. Предният капак се е нагрял, но колата-герой се държи. През 80-те и 90-те години често се е случвало семейното возило да прегрее. Българският гений обаче е раждал култови решения за подобни ситуации.
1970 година. “The Beatles” издават култовия хит „Let It Be“, у нас Емил Димитров изпява вечната песен „Моя страна“, Съветския съюз приземява успешно космически апарат на Венера, а във Волжкия автомобилостроителен завод посрещат първото „Жигули“.
Десетилетия наред този народен автомобил е част от живота на много български семейства. Първата командировка, първата лятна почивка, първата свалка. Ако не за нас, то за нашите родители, баби и дядовци, тези паметни моменти са се случили между ароматните седалки, под ламарините на добрите стари возила от ерата на късния социализъм. Днес ги гледаме като ретро коли, но навремето са били господари на родната пътна мрежа.
Перник, в наши дни. В скромен гараж близо до болницата на града Александър се стяга за път. Предстои му дълго пътуване. „Премеждия“ е меко казано. Предстои воаяж до морето с бляскавото „Жигули“, което нетърпеливо примигва с фарове от гаража. И както неговите родители са се готвили за път през 80-те години, така и Александър преглежда дали е взел всичко, което би му потрябвало за 500-те километра до Царево, известно в края на миналия век като Мичурин.
„Ето ги задължителните неща, с които човек трябва да тръгне за морето. Трябва да сме изрядни. Ремък, за да не ни остави колата на пътя и да се чудим какво да правим. Тел задължително – или иначе казано технически канап”, разказва Александър.
И още - помпи за гумите, електрически крушки, бобини, маркучи – цяла подвижна работилница, без която пътуването е било невъзможно. По стара българска традиция палим жигулата в 3 посред нощ, отново по традиция изливаме вода за късмет и пришпорваме руския звяр към Черноморието.
Тази година „Жигули“ навърши точно 50 години. Колата-мечта за нейните съвременници е взела името си от Жигульовските възвишения край река Волга в Русия. Оказва се, че наименованието буди вулгарни асоциации извън Русия и затова на Европейските пазари колата е известна като “LADA”. Освен в семейните гаражи на бившия източен блок, жигулито има модификации за рали състезания, за силите на реда и дори за секретните служби.
Пернишката рожденичка от гаража на Александър навъртя 300 километра. Потеглил в ранни зори към морето – така, както неговите родители преди години – Сашо спира някъде около Калофер за рутинна проверка. Предният капак се е нагрял, но колата-герой се държи. През 80-те и 90-те години често се е случвало семейното возило да прегрее. Българският гений обаче е раждал култови решения за подобни ситуации.
