Последно сбогом с един добронамерен човек - Дончо Цончев
Последно сбогом с един добронамерен човек - Дончо Цончев / снимки: Sofia Photo Agency, Надя Коцева
Последно сбогом с "един добронамерен човек" - Дончо Цончев
31528
Последно сбогом с "един добронамерен човек" - Дончо Цончев
  • Последно сбогом с "един добронамерен човек" - Дончо Цончев

Стотици си казаха последно сбогом с "един добронамерен човек" (това с големи букви от бронз искаше да пише на надгробния му камък) покойният Дончо Цончев. Писателят почина миналата седмица, няколко дни преди да навърши 77 години. Поклонението беше в зала "Света София" на бившия партиен дом.

Майсторът на късия разказ трябваше да представи най-новата си книга "Красивата версия" на рождения му ден - 27 юли, в зала 7 на Националния дворец на културата. Събитието все пак ще се състои и ще бъде в негова памет.

Дончо Цончев загуби битката с рака на 22 юли. Автор е на близо 60 книги, има няколко сценария за игрални филми, написал е пет театрални пиеси, ловът беше най-голямата му страст.

"За ореха има много легенди, най-смешната ми е била тази, която гласи: "Псувай като го брулиш, догодина да роди повече." Беше страхотна веселба с децата, когато ги учех да псуват, брулейки ореховите върхари с дълги прътове. Но после те порастоха и излетяха по света, а ние сега с майка им не можем да изядем орехите, които сами си падат през октомври, без да псуваме и да брулим. Посадил съм някога пет-шест ореха, но не умрях, когато стволовете им станаха дебели колкото ми е вратът - според друго предание. Вместо това Бог даде да остарея и - като няма какво толкова друго - повечето време прекарвам в градината... Тогава (пиех си кафето на терасата), се попитах какво бихме правили с брат ми, ако случайно попаднем в рая? Как да оберем там всичко? Докъде да изорем и засеем? А бива ли да стоим така със скръстени ръце и да гледаме как прекрасни плодове и зеленчуци капят, та гният? После изведнъж ме досрамя от себе си. Сетих се (истина беше), че вътрешният ми глас, дълбокият, не е успял да ми прошепне три най-прости и велики думи: "Дай на другия". (Откъс от разказа на Дончо Цончев "Негодни за Рая").

Последно сбогом с "един добронамерен човек"  Дончо Цончев
netinfo

За старостта и ближния говорел писателят в последните си дни според приятелите му - тези от ловно-рибарския съюз Чавдар Ангелов, Йото Пацов, историкът Андрей Пантев, писателят Калин Донков, Любен Корнезов, с когото бяха колеги в 40 парламент.

Думи, които Дончо Цончев изрича преди 7 години на 70-годишния му юбилей пред БНТ: "Ако снимате част от приятелите и ако някога сте чели моите ловни разкази - това са ми трофеите, най-големият ми улов, това е най-чистата ми философия".