Интересът към областта на химията намалява, а причината за това е комплекс от липса на финансиране и липса на практика при изучаването й, отчитат специалисти. Според професор Владимир Димитров от Българската академия на науките, ако тези отрицателни тенденции продължат, България може да остане без химическа промишленост.
Няма как обществото да се убеди, че е необходимо да се инвестира в тази сфера, без да се показва и доказва важността на химичните постижения, обясни Тони Спасов от химическия факултет към Софийския университет. По думите му едно от решенията е изучаването на химията в началното училище да бъде по-обширно и да започва от по-ранна възраст.
Ако успеем да създадем дори крехка национална програма за утвърждаване на химията като важно образователно, научно и индустриално направление, бихме спечелили като държава, обясни деканът на химическия факултет към Софийския университет Тони Спасов: "Много пъти сме чували различни отрасли, които се отбелязват като приоритетни. Споменава се, разбира се, и химията. Но е грешка, че не се споменава по-често и не се разбира достатъчно. Не е логично някак един специалист по химия да се издържа от държавата с два пъти по-малко средства от един агроном."
Според Спасов освен финансиране в областта липсва и интерес сред учениците и студентите. Като една от причините за това той посочи все по-често намаляващата практическа работа, която извършват. "В първия момент, в който едно дете си зададе въпросите - защо и как става даден процес, той е моментът на интереса."
Интересът при учениците е голям до 3-и клас, когато те изучават "Човек и природа", 2 години по-късно, когато предметите се разделят на "Химия" и "Физика", желанието намалява, обясняват специалисти.
