Отбелязваме 136 години от Съединението на България. Това е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Чествания има в цялата страна.
Кулминацията на честванията на 136-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия е тържествената заря-проверка в Пловдив.
В тържеството участват президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, министър-председателят Стефан Янев, министърът на отбраната Георги Панайотов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, председателят на Народното събрание Ива Митева, кметът на Пловдив Здравко Димитров, министри, народни представители, граждани и гости на града.
"Време е да се излекуваме от комплексите за политическа обреченост, защото ние сме показали, че можем да постигаме големи цели, да го правим цивилизовано. Успели сме в миналото, можем го и днес. Съединението на България се случва само 7 години, след възкръсването на страната. Затова вярвам, че днес ние сме узрели да надмогнем всички исторически разделения в името на демокрацията, справедливостта и просперитета на страната ни. Ключът е в духа на съединението, в чувството, че сме един народ - чувство, което бе корозирало от идеологически, класови и други деления, които днес възпират нашия ход напред. Егоизмът не бива да подрива съзнанието, че макар да сме различни - сме един народ, че нашите различия не са повод за разкол, а част от богатството и потенциала на нацията.", това заяви в речта си от Пловдив президентът Румен Радев като подчерта, че това са уроците от историята ни.
"Актът на Съединението е най-вдъхновяващият епизод на дръзката ни политическа история. Това не е мъртва история, а урок по единение. В името на свободата, достойнството и добруването на Отечеството. Вечна памет на храбрите българи, които вградиха съдбите си в националния идеал. Да живее свободна и единна България!" Така завърши словото на президента.
Къде ще има чествания за Съединението
Празникът в Пловдив започна от рано сутринта с молебен в храма „Света Богородица”. По-късно имаше и възстановка на събитията, представена от комитет „Родолюбие”. На обед в центъра на града започна и концертът на духовия оркестър. Кулминацията е вечерта в Пловдив на площад „Съединение” с тържествена заря-проверка.
В Пловдив вече има паметник на Гаврил Кръстевич
С тържествена церемония и минута мълчание софиянци и гостите на столицата отбелязаха 136-тата година от Съединението пред мавзолея костница на Княз Александър I Батенберг.
Венци и цветя бяха поднесе от държавни институции, обществени организации и граждани, признателни за ролята на княза за обединението на Княжество България с Източна Румелия.
В програмата за празничното честване участваха Националната гвардейска част, Вокален ансамбъл „България“ с диригент акад. Валентин Бобевски, които изпълниха популярни маршови песни.
София сведе глава пред подвига на героите на Съединението (СНИМКИ/ВИДЕО)
С военен ритуал и камбанен звън Велико Търново чества Съединението на България. Почетният караул в чест на 136 години от историческото събитие беше приет от началника на НВУ "Васил Левски" бригаден генерал Иван Маламов. Беше издигнато националното знаме. Ученици представиха литературната композиция "Съединението прави силата".
Граждани и представители на институции поднесоха цветя пред паметника " Майка България". Точно в 12:00 ч. камбаните на Царевец и на всички църкви огласиха града в чест на Съединението.
С военен ритуал и камбанен звън Велико Търново чества Съединението на България
С тържествен ритуал в Плевен бе честван празникът на Съединението на Княжество България с Източна Румелия пред паметника на Четвърти пехотен полк.
Церемонията започна с панихида, а в ритуала участие взеха и военнослужещи от в.ф. 22160 в Плевен и курсанти от ВВВУ "Георги Бенковски" - Долна Митрополия заедно с командири от военните формирования на Плевенския гарнизон, както и представители на всички военнородолюбиви организации. Сред гостите бяха депутати, общински съветници, много граждани.
С тържествен ритуал в Плевен бе честван празникът на Съединението
С концерт на самодейни групи от всички читалища в общината, Монтана отбелязва Деня на Съединението и 165-та годишнина от началото на читалищната дейност в България, съобщиха от местната администрация.
В концерта участват над 250 певци и танцьори от Монтана и 23-те села на общината. Те показват своето изкуство на открита сцена на централния площад "Жеравица".
С голям концерт в Монтана отбелязват 6 септември
Десетки граждани на Шумен се събраха пред Паметника на загиналите във войните шуменци на площад "Кристал", където отбелязаха годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
С военен ритуал бяха поднесени венци и цветя в памет на героите, дали живота си за свободата и независимостта на България, от името на местната и държавната власт, шуменски депутати, политически партии, различни институции, организации и граждани. В знак на почит, венци и цветя бяха положени и пред паметната плоча в историческата за Съединението местност "Марашка кория" . По време на учения там и разположен полеви лагер на Българската армия, през 1885 година княз Алексaндър I e приел да подкрепи Съединението на Княжество България и Източна Румелия, противно на решенията от Берлинския конгрес.
Кметът на Шумен: Силата е в нашето единство, а не в разединението
С почетен военен караул, духова музика и концерт бе отбелязана 136-годишнината от Съединението на България в Хасково.
Официални лица и граждани бяха на церемонията на централния площад "Свобода" , а десетки поднесоха венци и цветя пред Паметника на незнайния войн след изпълнението на националния химн.
136 години от Съединението отбеляза Хасково
С тържествен общоградски ритуал Стара Загора отбеляза 136 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Кметът на града Живко Тодоров поздрави старозагорци по повод Деня на Съединението. Той припомни, че това е бележита дата, едно от най-дръзките и най-достойни събития в развитието на българската държава: "Съединението е изцяло българско завоевание, защото беше извършено без външни подбудители, крепители и защитници. Ние почитаме това велико дело, спомняме си за героите и споменаваме техните дела. За героите на Възраждането над користта и славата се извисяваше България и този идеал трябва да води всички нас, ако искаме да пренесем зрелия български дух в бъдещето."
Пред паметта на безсмъртните наши деди, под звуците на националния химн, изпълняван от военния духов оркестър, се поклониха още зам.-кметовете Иванка Сотирова и Красимира Чахова, председателят на Общински съвет Стара Загора Мария Динева, гл. архитект Виктория Грозева, Галин Караколев- зам.-командир по логистиката на Втора механизирана бригада, общински съветници, народни представители и граждани.
Честването продължи с концерт на Общинския фолклорен ансамбъл „Загоре“ на площада пред Общината.
Кметът на Стара Загора: Днес се нуждаем от единение
С празнично военно шествие и духова музика Ямбол отбеляза 136-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Официалната церемония на площада пред общината започна с почетен строй на военнослужещи и ритуал по издигане на националния флаг. Благодарствен молебен отслужи архимандрит Димитрий - архиерейски наместник на Ямболска духовна околия.
Кметът Валентин Ревански подчерта приноса на Ямбол към подготовката и осъществяването на Съединението, както и неговата защита по време на Сръбско-българската война. "Сега повече от всякога имаме нужда да бъдем единни и да се вслушаме в мъдростта на вековете. Нека се стремим повече към нещата, които ни обединяват, а не да се делим, чрез думи или дела", каза още в словото си кметът.
С празнично военно шествие Ямбол отбеляза 6 септември
С церемония пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война в Русе бяха отбелязани 136 години от Съединението на България.
"Днешният празник е един от тези, които доказват колко важно е народът ни да бъде воден от истински държавници. Смятам, че "Съединението прави силата" няма да е клише, а девизът, който ще обедини младите хора - младите хора, които ще ни поведат и с общи усилия ще променим държавата, за да възродим духовните си ценности и да имаме икономически просперитет", заяви в словото си областният управител на Русе Борислав Българинов.
Русе чества 136 години от Деня на Съединението
На Войнишкия паметник, жители на Търговище поднесоха цветя за Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Десетки граждани сведоха глави и изразиха признателността си към родолюбивото дело.
Заради епидемичната обстановка и високите нива на заболеваемост от COVID-19 в областта няма организиран официален ритуал.
По повод 136-та годишнина от Съединението на България обръщения към жителите на региона оправиха областният управител Станимир Парашкевов и кметът на Търговище Дарин Димитров.
На Войнишкия паметник в Търговище бяха поднесени цветя за Деня на Съединението
С поредица от събития Бургас отбелязва 136-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Кметът на Бургас: Съединението става факт благодарение на силния дух и непримиримата воля
В Сливен не се състоя общоградска церемония заради въведените противоепидемични мерки за временно преустановяване на масови събития в областта.
С камбанен звън преди 136 години в Сливен известяват за Съединението
Венци и цветя бяха положени пред паметната плоча на княз Александър Батенберг и пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война във Варна.
Варна отбеляза Съединението
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски. Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Кулминацията на честванията на 136-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия е тържествената заря-проверка в Пловдив.
В тържеството участват президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, министър-председателят Стефан Янев, министърът на отбраната Георги Панайотов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, председателят на Народното събрание Ива Митева, кметът на Пловдив Здравко Димитров, министри, народни представители, граждани и гости на града.
"Време е да се излекуваме от комплексите за политическа обреченост, защото ние сме показали, че можем да постигаме големи цели, да го правим цивилизовано. Успели сме в миналото, можем го и днес. Съединението на България се случва само 7 години, след възкръсването на страната. Затова вярвам, че днес ние сме узрели да надмогнем всички исторически разделения в името на демокрацията, справедливостта и просперитета на страната ни. Ключът е в духа на съединението, в чувството, че сме един народ - чувство, което бе корозирало от идеологически, класови и други деления, които днес възпират нашия ход напред. Егоизмът не бива да подрива съзнанието, че макар да сме различни - сме един народ, че нашите различия не са повод за разкол, а част от богатството и потенциала на нацията.", това заяви в речта си от Пловдив президентът Румен Радев като подчерта, че това са уроците от историята ни.
"Актът на Съединението е най-вдъхновяващият епизод на дръзката ни политическа история. Това не е мъртва история, а урок по единение. В името на свободата, достойнството и добруването на Отечеството. Вечна памет на храбрите българи, които вградиха съдбите си в националния идеал. Да живее свободна и единна България!" Така завърши словото на президента.
Къде ще има чествания за Съединението
Празникът в Пловдив започна от рано сутринта с молебен в храма „Света Богородица”. По-късно имаше и възстановка на събитията, представена от комитет „Родолюбие”. На обед в центъра на града започна и концертът на духовия оркестър. Кулминацията е вечерта в Пловдив на площад „Съединение” с тържествена заря-проверка.
В Пловдив вече има паметник на Гаврил Кръстевич
С тържествена церемония и минута мълчание софиянци и гостите на столицата отбелязаха 136-тата година от Съединението пред мавзолея костница на Княз Александър I Батенберг.
Венци и цветя бяха поднесе от държавни институции, обществени организации и граждани, признателни за ролята на княза за обединението на Княжество България с Източна Румелия.
В програмата за празничното честване участваха Националната гвардейска част, Вокален ансамбъл „България“ с диригент акад. Валентин Бобевски, които изпълниха популярни маршови песни.
София сведе глава пред подвига на героите на Съединението (СНИМКИ/ВИДЕО)
С военен ритуал и камбанен звън Велико Търново чества Съединението на България. Почетният караул в чест на 136 години от историческото събитие беше приет от началника на НВУ "Васил Левски" бригаден генерал Иван Маламов. Беше издигнато националното знаме. Ученици представиха литературната композиция "Съединението прави силата".
Граждани и представители на институции поднесоха цветя пред паметника " Майка България". Точно в 12:00 ч. камбаните на Царевец и на всички църкви огласиха града в чест на Съединението.
С военен ритуал и камбанен звън Велико Търново чества Съединението на България
С тържествен ритуал в Плевен бе честван празникът на Съединението на Княжество България с Източна Румелия пред паметника на Четвърти пехотен полк.
Церемонията започна с панихида, а в ритуала участие взеха и военнослужещи от в.ф. 22160 в Плевен и курсанти от ВВВУ "Георги Бенковски" - Долна Митрополия заедно с командири от военните формирования на Плевенския гарнизон, както и представители на всички военнородолюбиви организации. Сред гостите бяха депутати, общински съветници, много граждани.
С тържествен ритуал в Плевен бе честван празникът на Съединението
С концерт на самодейни групи от всички читалища в общината, Монтана отбелязва Деня на Съединението и 165-та годишнина от началото на читалищната дейност в България, съобщиха от местната администрация.
В концерта участват над 250 певци и танцьори от Монтана и 23-те села на общината. Те показват своето изкуство на открита сцена на централния площад "Жеравица".
С голям концерт в Монтана отбелязват 6 септември
Десетки граждани на Шумен се събраха пред Паметника на загиналите във войните шуменци на площад "Кристал", където отбелязаха годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
С военен ритуал бяха поднесени венци и цветя в памет на героите, дали живота си за свободата и независимостта на България, от името на местната и държавната власт, шуменски депутати, политически партии, различни институции, организации и граждани. В знак на почит, венци и цветя бяха положени и пред паметната плоча в историческата за Съединението местност "Марашка кория" . По време на учения там и разположен полеви лагер на Българската армия, през 1885 година княз Алексaндър I e приел да подкрепи Съединението на Княжество България и Източна Румелия, противно на решенията от Берлинския конгрес.
Кметът на Шумен: Силата е в нашето единство, а не в разединението
С почетен военен караул, духова музика и концерт бе отбелязана 136-годишнината от Съединението на България в Хасково.
Официални лица и граждани бяха на церемонията на централния площад "Свобода" , а десетки поднесоха венци и цветя пред Паметника на незнайния войн след изпълнението на националния химн.
136 години от Съединението отбеляза Хасково
С тържествен общоградски ритуал Стара Загора отбеляза 136 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Кметът на града Живко Тодоров поздрави старозагорци по повод Деня на Съединението. Той припомни, че това е бележита дата, едно от най-дръзките и най-достойни събития в развитието на българската държава: "Съединението е изцяло българско завоевание, защото беше извършено без външни подбудители, крепители и защитници. Ние почитаме това велико дело, спомняме си за героите и споменаваме техните дела. За героите на Възраждането над користта и славата се извисяваше България и този идеал трябва да води всички нас, ако искаме да пренесем зрелия български дух в бъдещето."
Пред паметта на безсмъртните наши деди, под звуците на националния химн, изпълняван от военния духов оркестър, се поклониха още зам.-кметовете Иванка Сотирова и Красимира Чахова, председателят на Общински съвет Стара Загора Мария Динева, гл. архитект Виктория Грозева, Галин Караколев- зам.-командир по логистиката на Втора механизирана бригада, общински съветници, народни представители и граждани.
Честването продължи с концерт на Общинския фолклорен ансамбъл „Загоре“ на площада пред Общината.
Кметът на Стара Загора: Днес се нуждаем от единение
С празнично военно шествие и духова музика Ямбол отбеляза 136-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Официалната церемония на площада пред общината започна с почетен строй на военнослужещи и ритуал по издигане на националния флаг. Благодарствен молебен отслужи архимандрит Димитрий - архиерейски наместник на Ямболска духовна околия.
Кметът Валентин Ревански подчерта приноса на Ямбол към подготовката и осъществяването на Съединението, както и неговата защита по време на Сръбско-българската война. "Сега повече от всякога имаме нужда да бъдем единни и да се вслушаме в мъдростта на вековете. Нека се стремим повече към нещата, които ни обединяват, а не да се делим, чрез думи или дела", каза още в словото си кметът.
С празнично военно шествие Ямбол отбеляза 6 септември
С церемония пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война в Русе бяха отбелязани 136 години от Съединението на България.
"Днешният празник е един от тези, които доказват колко важно е народът ни да бъде воден от истински държавници. Смятам, че "Съединението прави силата" няма да е клише, а девизът, който ще обедини младите хора - младите хора, които ще ни поведат и с общи усилия ще променим държавата, за да възродим духовните си ценности и да имаме икономически просперитет", заяви в словото си областният управител на Русе Борислав Българинов.
Русе чества 136 години от Деня на Съединението
На Войнишкия паметник, жители на Търговище поднесоха цветя за Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Десетки граждани сведоха глави и изразиха признателността си към родолюбивото дело.
Заради епидемичната обстановка и високите нива на заболеваемост от COVID-19 в областта няма организиран официален ритуал.
По повод 136-та годишнина от Съединението на България обръщения към жителите на региона оправиха областният управител Станимир Парашкевов и кметът на Търговище Дарин Димитров.
На Войнишкия паметник в Търговище бяха поднесени цветя за Деня на Съединението
С поредица от събития Бургас отбелязва 136-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Кметът на Бургас: Съединението става факт благодарение на силния дух и непримиримата воля
В Сливен не се състоя общоградска церемония заради въведените противоепидемични мерки за временно преустановяване на масови събития в областта.
С камбанен звън преди 136 години в Сливен известяват за Съединението
Венци и цветя бяха положени пред паметната плоча на княз Александър Батенберг и пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война във Варна.
Варна отбеляза Съединението
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски. Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
