Паметник на Гаврил Кръстевич беше тържествено открит в двора на катедралния храм „Св. Богородица“ в Пловдив навръх празника на Съединението - 6 септември.
Паметникът бе открит веднага след тържествената литургия за Съединението в присъствието на митрополит Николай, кмета на Пловдив Здравко Димитров и много граждани.
Фигурата на известния възрожденец, радетел за българската култура и независимостта на православната ни църква е изваяна от бронз в човешки ръст със свитък в ръка на акта за учредяването на Българската екзархия.
Паметникът е издигнат с решение на Общинския съвет в Пловдив, взето през миналата година по инициатива на Пловдивската митрополия и по повод навършването на 150 години от обявяване на независима Българска екзархия.
Къде ще има чествания за Съединението
Със същото решение Гаврил Кръстевич беше посмъртно удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“.
Роденият през 1817 година в Котел под името Гандю Кътюв Баюв родолюбец е един от най-влиятелните българи в Османската империя. По препоръка на котленските чорбаджии той е пратен да се изучи в Цариград при котленеца княз Стефан Богориди. Той го изпраща първо в елитното гръцко училище Куручешме, а след това в Париж. Там Кръстевич завършва право в Сорбоната.
След завръщането си в Цариград е наместник на Богориди, а после започва кариера в османската съдебна система. Става съдия и член на Върховния съд. Автор е на търговския закон на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (Диван.и-ахкям-и-адлие) на империята. Той е сред най-активните радетели за независима българска църква, като използва контактите и влиянието си.
През 1879 година Кръстевич е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Там той завежда в продължение на 5 години Дирекцията на вътрешните работи. През април 1884 г. не без помощта на Русия Кръстевич е назначен на мястото на Алеко паша.
Гаврил Кръстевич не се противопоставя с действия на Съединението. Той не изпраща телеграма до Високата порта с искане за помощ срещу нарастващите обществения вълнения. Той е свален от власт на 6 септември от бунтовниците начело с Чардафон Велики, които малко по-късно обявяват Съединението.
След тези събития Кръстевич остава за кратко в София и след това се връща в Османската империя, където умира през 1898 г. Заради факта, че той е начело на Източна Румелия неговото име дълго време беше забравено и към неговата личност имаше по-скоро отрицателно отношение.
