- Дедо Ванче разказва за играта "свинкя"
Представяте ли си живота без интернет, мобилни телефони и всякаква виртуална комуникация? Точно така са живели нашите родители, когато са били деца-някъде в средата на миналия век. Технологията е липсвала, всички са излизали навън, за да играят на различни игри.
За една от тези игри разказва Иван Линковски - или просто дедо Ванчо, както го наричат на врачански. Тогава децата на юг от бреговете на река Дунав, в днешната северозападна част на България са играли на "свинкя".
Ето какво си спомня дедо Ванчо:
„Свинкята се играе от 5 или 6 деца, на 10, 11 или 15 години. По-големите вече не играеха. Първо, вземат се едни тояжки с топчета отпред, изкопава се една дупка в земята, трябва и една дървена топка, може и камък. Който не може да вкара топката в гнездото изгаря, минава му реда, идва следващият".
10 неща, които ще изчезнат през следващите години
На тази игра дедо Ванчо е играл, когато е бил 11, 12-годишен. Сега той е на 84 години. Спомените го връщат назад към детските забавления, когато са играели по цял ден навън. А топки са си правели и от хартия, увита с конци или въженца.
Когато нямаше компютри, децата играеха на „Дама", „Чилик" и „Дай бабо огънче"
Той си спомня още, че по онова време не е имало и кафета, а само едно ресторантче. Но там младите не са влизали.
Подобно на децата от онова време дедо Ванчo има неизчерпаем източник на енергия. Но днес тя е съсредоточена в излизането с приятели и дълъг престой в селското кафене, където приказките и спомените са една от основните теми за разговор.
