В началото на III век пр. Хр. Птолемей I, наследник на Александър Велики, се заел да превърне Александрия в интелектуалната столица на света. Той привличал учени с обещания за царско покровителство, изпращал книжовници да преписват текстове от целия познат свят и дори според някои сведения проверявал пристигащите кораби за книги. Така се появила Александрийската библиотека - най-мащабният опит на древността да събере човешкото знание на едно място, пише National Geographic.
Векове наред се смята, че библиотеката е била унищожена от голям пожар. За това са обвинявани Юлий Цезар, християнски монаси и дори арабските завоеватели. Историята обаче вероятно е далеч по-сложна.
„Всичко около историята на библиотеката - от основаването до нейния край - е мит върху мит“, смята известният папиролог Роджър Багнал.
Неясно начало
Не е известно със сигурност дали библиотеката е основана от Птолемей I или от неговия син Птолемей II. Най-ранният източник, „Писмо на Аристеас“ от II век пр. Хр., свързва идеята с Деметрий от Фалерум, бивш ученик на Аристотел. Самата библиотека вероятно е била част от по-голям религиозен комплекс, посветен на музите, известен като Мусейон.
Оценките за размера на колекцията варират от 40 000 до 900 000 папирусови свитъка. Към нея по-късно била създадена и дъщерна библиотека - Серапионът, която според древни източници притежавала още около 40 000 свитъка.
Кой е подпалил библиотеката?
Най-популярната версия обвинява Юлий Цезар. През 48 г. пр. Хр., по време на гражданската война в Египет, римските войници подпалили египетския флот, за да предотвратят бягството му. Огънят се разпространил и към други части на града. Сенека пише, че били унищожени 40 000 книги, а Плутарх твърди, че цялата библиотека е изгоряла.
Археолозите обаче не могат да потвърдят това. Според Багнал пожарът вероятно е бил на значително разстояние от мястото, където се предполага, че се е намирала библиотеката. Освен това библиотека продължила да съществува и през римския период.
Други версии обвиняват християнска тълпа или арабските завоеватели през VII век. Последната теория обаче се появява едва в средновековни текстове и днес се смята за измислена традиция.
За унищожаването на библиотеката са обвинявани още римските императори Каракала, Аврелиан и Диоклециан, както и християнският епископ Теофил. Интересното е, че повечето от тези обвинения се появяват около век след предполагаемите събития.
Истинският враг може да е бил времето
Според учените е възможно библиотеката никога да не е била унищожена от един-единствен катастрофален пожар. Папирусите са изключително уязвими към влага, плесени, насекоми и гризачи.
Древни документи свидетелстват за проблеми с молци и ларви, които унищожавали книги. Римляните дори използвали кедрово масло като инсектицид. Въпреки това следи от червеи са открити върху папируси, съхранявани в Египет.
В условия на висока влажност папирусът постепенно мухлясва и се разпада. Единственият начин ценните текстове да бъдат запазени бил чрез постоянното им преписване.
Упадъкът на една институция
През III век сл. Хр. Римската империя изпаднала в тежка военна и финансова криза. Намаляването на финансирането, загубата на служители, кражбите и политическата нестабилност вероятно са засегнали и библиотеката.
„Не е трудно да си представим как цялото начинание просто се разпада“, казва Багнал.
Така Александрийската библиотека може да не е загинала в един драматичен пожар, а постепенно да е изчезнала заради липса на средства, поддръжка и преписване на книгите.
Историята предпочита да има злодей - римски тиранин, религиозна тълпа или завоевател. Истинският виновник обаче може да е бил много по-обикновен: пренебрегването.
