Международен екип от ботаници откри неизвестен досега вид бегонии в окръг Медог в Южен Тибет. Уникалното цвете може да достигне височина от 3,5 м, което го прави най-големия вид от този подклас растения. Първите снимки и описания на този вид бегонии са публикувани от учени в статия в научното списание PhytoKeys.
"Местообитанието на това растение, което в момента е най-високата бегония на Земята, се оказа много фрагментирано. Затова Begonia gigantica ще бъде добавена към списъка на уязвимите видове, открити в Южен Тибет", пишат изследователите.
Бегониите са тревисти и храстовидни растения, които се срещат в тропическите райони на Евразия и Новия свят. Досега са открити поне две хиляди разновидности от бегониите, някои от които са станали популярни сред градинарите и любителите на домашни цветя поради способността на бегониите да растат при почти пълно отсъствие на слънчева светлина.
Новият вид е открит при изучаване на горската флора на Тибет, растяща по потоци и планински реки на надморска височина 400-1400 м. По време на това „преброяване на растенията“ учените се натъкват на необичайно висока бегония, чиито цветя не са могли да достигнат без стълба и чието стъбло не е могло да бъде обхванато с една ръка. Популациите на това растение са изключително фрагментирани, което принудило учените да запишат новия вид в Червената книга, за да се предпази от изчезване.
"Местообитанието на това растение, което в момента е най-високата бегония на Земята, се оказа много фрагментирано. Затова Begonia gigantica ще бъде добавена към списъка на уязвимите видове, открити в Южен Тибет", пишат изследователите.
Бегониите са тревисти и храстовидни растения, които се срещат в тропическите райони на Евразия и Новия свят. Досега са открити поне две хиляди разновидности от бегониите, някои от които са станали популярни сред градинарите и любителите на домашни цветя поради способността на бегониите да растат при почти пълно отсъствие на слънчева светлина.
Новият вид е открит при изучаване на горската флора на Тибет, растяща по потоци и планински реки на надморска височина 400-1400 м. По време на това „преброяване на растенията“ учените се натъкват на необичайно висока бегония, чиито цветя не са могли да достигнат без стълба и чието стъбло не е могло да бъде обхванато с една ръка. Популациите на това растение са изключително фрагментирани, което принудило учените да запишат новия вид в Червената книга, за да се предпази от изчезване.
