Козунаците не са присъствали винаги в нашата традиция. Нашите прадеди всъщност са правели специални обредни хлябове, в които задължително са поставяли червени, понякога и бели яйца, които не са боядисани, и тези хлябове са оформяни декоративно. Това каза за "Фокус" етнологът д-р Иглика Мишкова във връзка с великденските традиции.
"Козунаците навлизат по-късно, в годините след Освобождението, и до известна степен те са набрали голяма популярност и вече са се превърнали като един от символите на празника. Те до такава степен са усвоени, че пред когото и да говорим за празника, всички го свързват с боядисаните яйца и сладките хлябове", каза тя.
Великден в миналото: Боядисване на яйца с билки и обреден хляб
Мишкова каза, че на Великден боядисваме яйца, защото в християнската традиция това се свързва с преданията около възкресението на Исус.
"Яйцата се боядисват на Великден, защото това се свързва със самия акт на възкресението, първо, защото се прави аналогия с гробницата, в която е погребан Христос. И защото има една легенда, че там се разхождала една кокошка, при която снесеното яйце под кръста всъщност се е боядисало в червено от цвета на кръвта. Така по традиция за Великден се боядисват яйца", каза още Мишкова.
Етнологът обясни, че според традицията се боядисват толкова яйца, колкото членове има в семейството. Тя допълни, че в миналото някои фамилии са боядисвали по 500 яйца.
"Бройките на боядисаните яйца зависят от това на колко хора трябва да бъдат раздадени. Някога във фамилиите, които са били и по-големи, когато хората са се виждали задължително на празника, има разкази за фамилии, в които са боядисвали по 300, по 500 яйца. Такъв е случаят и с изписаните, които се правят специално за скъп дар на близки и познати. Като че практиката в някои региони на страната за фиксиране на бройките на яйцата е по-скоро около това колко точно трябва да бъдат отнесени на кумовете. Примерно във Велинград има практика да се занесат 30 писани яйца на кумовете и едно задължително, което е бяло. Несвареното яйце, се поставя в панерчето, с което се ходи на гости на кума, защото именно то символизира живота и възкресението", обясни тя.
"Козунаците навлизат по-късно, в годините след Освобождението, и до известна степен те са набрали голяма популярност и вече са се превърнали като един от символите на празника. Те до такава степен са усвоени, че пред когото и да говорим за празника, всички го свързват с боядисаните яйца и сладките хлябове", каза тя.
Великден в миналото: Боядисване на яйца с билки и обреден хляб
Мишкова каза, че на Великден боядисваме яйца, защото в християнската традиция това се свързва с преданията около възкресението на Исус.
"Яйцата се боядисват на Великден, защото това се свързва със самия акт на възкресението, първо, защото се прави аналогия с гробницата, в която е погребан Христос. И защото има една легенда, че там се разхождала една кокошка, при която снесеното яйце под кръста всъщност се е боядисало в червено от цвета на кръвта. Така по традиция за Великден се боядисват яйца", каза още Мишкова.
Етнологът обясни, че според традицията се боядисват толкова яйца, колкото членове има в семейството. Тя допълни, че в миналото някои фамилии са боядисвали по 500 яйца.
"Бройките на боядисаните яйца зависят от това на колко хора трябва да бъдат раздадени. Някога във фамилиите, които са били и по-големи, когато хората са се виждали задължително на празника, има разкази за фамилии, в които са боядисвали по 300, по 500 яйца. Такъв е случаят и с изписаните, които се правят специално за скъп дар на близки и познати. Като че практиката в някои региони на страната за фиксиране на бройките на яйцата е по-скоро около това колко точно трябва да бъдат отнесени на кумовете. Примерно във Велинград има практика да се занесат 30 писани яйца на кумовете и едно задължително, което е бяло. Несвареното яйце, се поставя в панерчето, с което се ходи на гости на кума, защото именно то символизира живота и възкресението", обясни тя.
