При определени условия човешкият мозък може да устои на разлагането в продължение на хилядолетия. Ново изследване разкрива химическия механизъм, който позволява на този иначе изключително крехък орган да се съхрани.
Противно на общоприетото схващане, човешкият мозък не се разлага непременно след смъртта. Макар да е най-мазният орган в тялото, като около 60% от масата му е съставена от липиди, той би трябвало да се разгради бързо. Въпреки това хиляди мозъчни останки са откривани непокътнати сред скелетни останки на възраст от няколко хилядолетия.
Дълго време това явление се смяташе за аномалия, но днес намира научно обяснение благодарение на скорошно изследване, публикувано в „Journal of Proteome Research“ и отразено от „Popular Mechanics“.
От XVII век насам по света са документирани над 4400 запазени човешки мозъка, някои от които датират отпреди близо 12 000 години. В над 1300 случая мозъкът е бил единствената оцеляла мека тъкан, докато всички останали органи са изчезнали.
Това селективно запазване е заинтригувало археолози и биолози, които се опитват да разберат защо този иначе изключително крехък орган може да оцелее там, където други тъкани не успяват.
Досега за съхраняването на меките тъкани са били посочвани няколко процеса - мумификация чрез дехидратация, замразяване, както при Йоци, „ледения човек“, както и осапуняване, при което мазнините се превръщат във восъкоподобна субстанция, известна като трупна мазнина или адипоцир.
Тези механизми обаче не обясняват всички наблюдавани случаи. Около 30% от запазените мозъци не попадат в нито една от познатите категории.
Екип, ръководен от Александра Севиур, антрополог от Оксфордския университет, анализира тези необичайни случаи и установява решаващ фактор - наличието или отсъствието на кислород в средата, в която са били погребани останките.
Непокътнатите мозъци почти винаги са откривани във влажна и бедна на кислород среда, като торфища, дъна на езера или наводнени гробове. За разлика от тях погребенията, изложени на въздух или в среда, богата на кислород, са благоприятствали бързото разграждане на мозъчните протеини.
За да разберат механизма, изследователите са възпроизвели експериментално разлагането на миши трупове при различни условия на влажност и наличие на кислород в продължение на шест месеца.
Анализите с висока прецизност показват, че при липса на кислород свободните радикали - силно реактивни молекули - не разрушават протеините, а ги свързват помежду им, образувайки стабилни и устойчиви структури.
Така самият процес на разлагане при определени химични условия се превръща в механизъм за съхранение.
Мозъкът притежава уникални характеристики, които благоприятстват този процес. Той е богат на метали като желязо, липидни мембрани и специфични аминокиселини, които улавят свободните радикали. В комбинация с относителната защита, осигурена от черепа, тези елементи позволяват образуването на протеинови структури, особено устойчиви на ензимно разграждане.
Така оцеляването на някои древни мозъци не е просто резултат от случайност, а от специфичен процес, характерен за централната нервна система.
Откритието разкрива нови възможности за изследване на древните човешки популации. Запазените мозъци представляват уникален биологичен архив, който позволява да се проучват човешката еволюция, невродегенеративните заболявания и хранителните режими в миналото.
Разбирането на начина, по който определени протеини устояват на разлагането, може също да доведе до приложения в биотехнологиите и съхраняването на биологични тъкани.
