Още от зората на времето хората са се чудили какво се случва след смъртта и дали има живот след нея. Макар че учените не са успели да разгадаят този въпрос, наскоро те откриха, че преходът от живот към смърт не е толкова прост, колкото някога се е смятало. Според „Science Alert“ човешкият мозък продължава да работи дълго време след смъртта и дори може да запази проблясъци на съзнание в продължение на няколко минути.
Векове наред учените са вярвали, че умирането не е краят на мозъчната дейност, а сега това е доказано.
Съзнанието след смъртта не е нова концепция в научния свят. Всъщност през далечната 1700 г. учен на име Антоан Лавоазие (известен още като "бащата на съвременната химия") е осъден на смърт чрез гилотина. Винаги експериментатор, Лавоазие наредил на асистента си да преброи колко пъти обезглавената му глава продължава да мига, след като е отрязана от тялото му - легендата разказва, че асистентът преброил, че безтелесната глава на Лавоазие е мигнала общо двадесет пъти.
Неотдавнашен изследователски проект на Училището по медицина "Гросман" към Нюйоркския университет е намерил начин да заобиколи това предизвикателство, като изследва хора по време на сърдечен удар. Те открили, че дълго време след като сърцето ни е изпаднало в тишина, мозъкът ни може да продължи дейността.
Данните от наблюдението на мозъка в реално време допълнително подкрепили хипотезата, че неврологичната активност може да се запази след смъртта въпреки нарушената сърдечна функция.
Проучването, което е продължение на предишно изследване на преживявания, близки до смъртта, има за цел да проучи спомените и преживяванията на пациенти, подложени на кардиопулмонална реанимация (КПР) в болници в САЩ и Обединеното кралство. Пилотно подпроучване включва наблюдение на активността на електроенцефалограмата (ЕЕГ) и нивата на кислород в мозъка по време на реанимацията, което дава възможност да се надникне в намаляващото съзнание на хората на ръба на смъртта.
Сред 567-те пациенти, избрани за проучването, само 213 възвръщат пулса си. Тревожното е, че едва 53 от тях са оцелели и са били изписани, а едва 28 са били счетени за достатъчно здрави, за да участват в последващи интервюта, в които да си спомнят за преживяванията си по време на умирането.
Неотдавнашното проучване е ръководено от Сам Парния, учен, който е обсебен от идеята да разкрие тайните на умирането. С помощта на приложение, таблет и слушалки изследователите се опитват да открият признаци на съзнание при пациенти, подложени на изкуствено дишане, дори ако те изглеждат нереагиращи.
Интригуващото е, че нито един от 28-те пациенти, които се спасили от смъртта и по-късно били интервюирани, не можел да си спомни изображенията на таблета или звуците от слушалките. Въпреки това мозъците им са показали известна степен на активност. Оцелелите съобщават за откъслечни спомени за реанимацията си, включително за усещането за компресии на гръдния кош, за наличието на електроди по кожата им и за слуховото възприемане на гласове от медицинския екип.
Умирането все още е загадка, но подобни на пръв поглед странни изследвания могат да помогнат да се хвърли светлина върху крайния резултат за целия живот на Земята.
Данните от наблюдението на мозъка в реално време допълнително подкрепят хипотезата, че неврологичната активност може да се запази след умирането въпреки нарушената сърдечна функция.
Забележително е, че при 40% от оцелелите се наблюдават относително нормални или почти нормални ЕЕГ записи до един час след изкуственото дишане. Тези записи отразяват модели, които невролозите обикновено свързват с по-високи умствени функции.
Д-р Парния коментира резултатите, като заявява, че макар предишното предположение да е било, че мозъкът претърпява трайно увреждане 10 минути след спирането на сърдечната дейност, проучването открива, че мозъкът може да показва признаци на активност много по-дълго. В заключение той каза: "Това е първото голямо проучване, което показва, че тези спомени и промени в мозъчните вълни могат да бъдат признаци на универсални, общи елементи на така наречените преживявания, близки до смъртта."
Векове наред учените са вярвали, че умирането не е краят на мозъчната дейност, а сега това е доказано.
Съзнанието след смъртта не е нова концепция в научния свят. Всъщност през далечната 1700 г. учен на име Антоан Лавоазие (известен още като "бащата на съвременната химия") е осъден на смърт чрез гилотина. Винаги експериментатор, Лавоазие наредил на асистента си да преброи колко пъти обезглавената му глава продължава да мига, след като е отрязана от тялото му - легендата разказва, че асистентът преброил, че безтелесната глава на Лавоазие е мигнала общо двадесет пъти.
Неотдавнашен изследователски проект на Училището по медицина "Гросман" към Нюйоркския университет е намерил начин да заобиколи това предизвикателство, като изследва хора по време на сърдечен удар. Те открили, че дълго време след като сърцето ни е изпаднало в тишина, мозъкът ни може да продължи дейността.
Данните от наблюдението на мозъка в реално време допълнително подкрепили хипотезата, че неврологичната активност може да се запази след смъртта въпреки нарушената сърдечна функция.
Проучването, което е продължение на предишно изследване на преживявания, близки до смъртта, има за цел да проучи спомените и преживяванията на пациенти, подложени на кардиопулмонална реанимация (КПР) в болници в САЩ и Обединеното кралство. Пилотно подпроучване включва наблюдение на активността на електроенцефалограмата (ЕЕГ) и нивата на кислород в мозъка по време на реанимацията, което дава възможност да се надникне в намаляващото съзнание на хората на ръба на смъртта.
Сред 567-те пациенти, избрани за проучването, само 213 възвръщат пулса си. Тревожното е, че едва 53 от тях са оцелели и са били изписани, а едва 28 са били счетени за достатъчно здрави, за да участват в последващи интервюта, в които да си спомнят за преживяванията си по време на умирането.
Неотдавнашното проучване е ръководено от Сам Парния, учен, който е обсебен от идеята да разкрие тайните на умирането. С помощта на приложение, таблет и слушалки изследователите се опитват да открият признаци на съзнание при пациенти, подложени на изкуствено дишане, дори ако те изглеждат нереагиращи.
Интригуващото е, че нито един от 28-те пациенти, които се спасили от смъртта и по-късно били интервюирани, не можел да си спомни изображенията на таблета или звуците от слушалките. Въпреки това мозъците им са показали известна степен на активност. Оцелелите съобщават за откъслечни спомени за реанимацията си, включително за усещането за компресии на гръдния кош, за наличието на електроди по кожата им и за слуховото възприемане на гласове от медицинския екип.
Умирането все още е загадка, но подобни на пръв поглед странни изследвания могат да помогнат да се хвърли светлина върху крайния резултат за целия живот на Земята.
Данните от наблюдението на мозъка в реално време допълнително подкрепят хипотезата, че неврологичната активност може да се запази след умирането въпреки нарушената сърдечна функция.
Забележително е, че при 40% от оцелелите се наблюдават относително нормални или почти нормални ЕЕГ записи до един час след изкуственото дишане. Тези записи отразяват модели, които невролозите обикновено свързват с по-високи умствени функции.
Д-р Парния коментира резултатите, като заявява, че макар предишното предположение да е било, че мозъкът претърпява трайно увреждане 10 минути след спирането на сърдечната дейност, проучването открива, че мозъкът може да показва признаци на активност много по-дълго. В заключение той каза: "Това е първото голямо проучване, което показва, че тези спомени и промени в мозъчните вълни могат да бъдат признаци на универсални, общи елементи на така наречените преживявания, близки до смъртта."
