Имунните клетки в мозъка на хора с болестта на Алцхаймер изглежда се държат по различен начин от тези на лица със здрав за възрастта им мозък, според анализ на генната активност на клетките, съобщава news.ro.
Откритието предполага, че може да е възможно да се лекува болестта на Алцхаймер, като се промени поведението на тези клетки, обяснява Катрин Пратър, експерт по неврология и невровъзпаление в Медицинския факултет на Вашингтонския университет.
"Ако можем да определим какво правят тези клетки, може да сме в състояние да променим поведението им с лечение, което би могло да предотврати или забави това заболяване", казва тя.
Изследването, проведено от екипа му от UW Medicine, Центъра за ракови заболявания "Фред Хътчинсън", от Държавния университет в Аризона и Университета на Северна Каролина, е публикувано в списание Nature Aging.
В изследването учените разглеждат имунни клетки, наречени микроглия, които играят различни съществени роли в мозъка. Те подпомагат развитието на мозъка и ученето, като стимулират новите връзки между мозъчните клетки и премахват тези, от които мозъкът вече не се нуждае; изпълняват рутинни задачи по поддръжката, като например отстраняват мъртвите клетки и нежеланите отпадъци, останали в мозъка от химични процеси; предпазват мозъка от инфекции, като поглъщат микроби и освобождават химически сигнали, които помагат за организиране на имунния отговор на организма.
Ролята им при болестта на Алцхаймер обаче не е толкова ясна. Например изглежда, че те предпазват мозъка, като изчистват амилоидните отлагания - струпвания на токсични протеини, които се образуват в мозъците на хора с това заболяване, но също така могат да допринесат за възпалителния процес, наблюдаван при болестта на Алцхаймер, който води до смърт на мозъчни клетки.
За да разберат по-добре какво правят тези клетки, изследователите проучват кои гени са активни в микроглиите, взети от мозъците на хора с болестта на Алцхаймер и от здрави хора. Тъй като гените контролират поведението на дадена клетка, знанието за това кои от тях са активни може да помогне за разбирането на техните функции.
За да определят кои гени са активни, учените се възползват от факта, че когато даден ген е включен, инструкциите, кодирани в неговата ДНК последователност, се копират или транскрибират в свързана молекула, наречена РНК. Ето защо чрез секвениране на РНК от ядрото на клетката с помощта на техника, наречена секвениране на РНК от едно ядро, е възможно да се разбере кои гени са активни в различните клетки.
В изследването екипът е проучил микроглия от мозъците на 12 души, починали от болестта на Алцхаймер, и 10 души, които не са имали това заболяване.
Установено е, че популациите на микроглия в двата вида мозъци са разнообразни, като популациите се разделят на 10 субпопулации, всяка от които - въз основа на генната активност - вероятно проявява различни характеристики и поведение. Въпреки че популациите на микроглия са сходни в двата набора мозъци, тяхното съотношение е различно, като някои популации са по-разпространени в мозъците, засегнати от болестта на Алцхаймер. Разликите може да се дължат на това, че клетките допринасят за разрушаването на мозъчните клетки, наблюдавано при болестта на Алцхаймер, или може да са резултат от разрушаването, причинено от болестта, смята Катрин Пратър.
"В момента не можем да кажем дали микроглиите причиняват патологията или патологията кара тези микроглии да променят поведението си", казва тя.
Сред популациите, които са по-разпространени в засегнатите от Алцхаймер мозъци, са клетки, които изглежда са в предвъзпалително състояние. Тези клетки може да имат намалена способност да изпълняват задачите по отстраняване на отпадъците от мозъка, които микроглиите обикновено изпълняват.
Учените също така забелязват, че има по-малко защитни клетки, за които се смята, че подпомагат здравословното стареене.
"Сега, след като определихме генетичните профили на тези микроглии, можем да се опитаме да разберем какво точно правят те и да се надяваме да определим начини за промяна на поведението им, което може да допринесе за лечение на болестта на Алцхаймер", казва Пратър.
Откритието предполага, че може да е възможно да се лекува болестта на Алцхаймер, като се промени поведението на тези клетки, обяснява Катрин Пратър, експерт по неврология и невровъзпаление в Медицинския факултет на Вашингтонския университет.
"Ако можем да определим какво правят тези клетки, може да сме в състояние да променим поведението им с лечение, което би могло да предотврати или забави това заболяване", казва тя.
Изследването, проведено от екипа му от UW Medicine, Центъра за ракови заболявания "Фред Хътчинсън", от Държавния университет в Аризона и Университета на Северна Каролина, е публикувано в списание Nature Aging.
В изследването учените разглеждат имунни клетки, наречени микроглия, които играят различни съществени роли в мозъка. Те подпомагат развитието на мозъка и ученето, като стимулират новите връзки между мозъчните клетки и премахват тези, от които мозъкът вече не се нуждае; изпълняват рутинни задачи по поддръжката, като например отстраняват мъртвите клетки и нежеланите отпадъци, останали в мозъка от химични процеси; предпазват мозъка от инфекции, като поглъщат микроби и освобождават химически сигнали, които помагат за организиране на имунния отговор на организма.
Ролята им при болестта на Алцхаймер обаче не е толкова ясна. Например изглежда, че те предпазват мозъка, като изчистват амилоидните отлагания - струпвания на токсични протеини, които се образуват в мозъците на хора с това заболяване, но също така могат да допринесат за възпалителния процес, наблюдаван при болестта на Алцхаймер, който води до смърт на мозъчни клетки.
За да разберат по-добре какво правят тези клетки, изследователите проучват кои гени са активни в микроглиите, взети от мозъците на хора с болестта на Алцхаймер и от здрави хора. Тъй като гените контролират поведението на дадена клетка, знанието за това кои от тях са активни може да помогне за разбирането на техните функции.
За да определят кои гени са активни, учените се възползват от факта, че когато даден ген е включен, инструкциите, кодирани в неговата ДНК последователност, се копират или транскрибират в свързана молекула, наречена РНК. Ето защо чрез секвениране на РНК от ядрото на клетката с помощта на техника, наречена секвениране на РНК от едно ядро, е възможно да се разбере кои гени са активни в различните клетки.
В изследването екипът е проучил микроглия от мозъците на 12 души, починали от болестта на Алцхаймер, и 10 души, които не са имали това заболяване.
Установено е, че популациите на микроглия в двата вида мозъци са разнообразни, като популациите се разделят на 10 субпопулации, всяка от които - въз основа на генната активност - вероятно проявява различни характеристики и поведение. Въпреки че популациите на микроглия са сходни в двата набора мозъци, тяхното съотношение е различно, като някои популации са по-разпространени в мозъците, засегнати от болестта на Алцхаймер. Разликите може да се дължат на това, че клетките допринасят за разрушаването на мозъчните клетки, наблюдавано при болестта на Алцхаймер, или може да са резултат от разрушаването, причинено от болестта, смята Катрин Пратър.
"В момента не можем да кажем дали микроглиите причиняват патологията или патологията кара тези микроглии да променят поведението си", казва тя.
Сред популациите, които са по-разпространени в засегнатите от Алцхаймер мозъци, са клетки, които изглежда са в предвъзпалително състояние. Тези клетки може да имат намалена способност да изпълняват задачите по отстраняване на отпадъците от мозъка, които микроглиите обикновено изпълняват.
Учените също така забелязват, че има по-малко защитни клетки, за които се смята, че подпомагат здравословното стареене.
"Сега, след като определихме генетичните профили на тези микроглии, можем да се опитаме да разберем какво точно правят те и да се надяваме да определим начини за промяна на поведението им, което може да допринесе за лечение на болестта на Алцхаймер", казва Пратър.
