Проучване потвърди това, което много от любителите на кучета знаят - всяко животно има своя собствена индивидуалност и характер, предаде Асошиейтед прес.
Доста от разпространените стереотипи за поведението на голдън ретрийвъри, пудели или шнауцери, например, не са подкрепени с научни доказателства, сочат данните от изследването на специалисти от Масачузетския университет.
“Има огромно количество поведенчески вариации при различните породи, но най-важното е, че всяко куче има своя индивидуалност“, обяснява Елинор Карлсон, която е генетик и съавторът на проучването. Тя казва, че собствениците на домашни любимци обичат да говорят за личността на кучето си. Думите ѝ се
потвърждават от притежатели на кучета в Ню Йорк.
Елизабет Кели разказва, че нейният английски спрингер шпаньол е „приятелски настроен, но също така е нещо като пчела-майка“. Сули Ортис пък описва своя жълт лабрадор като „спокоен, мързелив и срамежлив“.
Рейчъл Ким се грижи за куче, което е от смесена порода. Според нея любимецът ѝ е комбинация от „много различни кучета - мъдри, изключително независими, привързан е към мен и съпруга ми, но е доста, доста подозрително към други хора и кучета.“
Този ентусиазъм на собствениците на домашни любимци вдъхновява последното научно проучване на Карлсон. Тя иска да знае до каква степен поведенческите модели са наследени, както и по какъв начин породите кучета са свързани с определено поведение.
Отговорът: Докато физическите черти като дълги крака на британския грейхаунд или петната на далматинците очевидно са наследени, то породата не е силен показател за личността на отделното куче.
При проучването, публикувано в списание “Сайънс”, са събирани огромно количество данни, за да стигне до тези заключения, казва Адам Бойко, генетик от университета "Корнел", който не е участвал в изследването.
Кучетата стават най-добрият приятел на хората преди повече от 14 000 години, като са единствените опитомени животни преди появата на селското стопанство.
Концепцията за породите кучета е доста по-нова. Преди около 160 години започва избирателно развъждане на кучета с определени последователни физически черти - вид на козината, цвят и форма на ушите.
Изследователите са анкетирали повече от 18 000 собственици на кучета и са анализирали геномите на около 2150 от любимците им, за да търсят модели.
Те констатират, че някои видове поведение, сред които склонност към виене, изразяване на приятелство към непознати хора, имат някаква генетична база. Това обаче не се предава строго по линия на дадена порода.
Експертите са установили, че някои породи, като хъскита и гончетата могат да проявят по-голяма склонност да вият. Но много от тези кучета не я проявяват, показват наблюдения на собствениците и генетичните данни.
Учените не успяват да намерят генетична основа за агресивно поведение, нито да го свържат с конкретни породи.
„Връзката между поведението на кучето и неговата порода е много по-малка от очакваното“, е мнението на Джеф Кид, генетик от Мичиганския университет, който не е участвал в изследването.
Доста от разпространените стереотипи за поведението на голдън ретрийвъри, пудели или шнауцери, например, не са подкрепени с научни доказателства, сочат данните от изследването на специалисти от Масачузетския университет.
“Има огромно количество поведенчески вариации при различните породи, но най-важното е, че всяко куче има своя индивидуалност“, обяснява Елинор Карлсон, която е генетик и съавторът на проучването. Тя казва, че собствениците на домашни любимци обичат да говорят за личността на кучето си. Думите ѝ се
потвърждават от притежатели на кучета в Ню Йорк.
Елизабет Кели разказва, че нейният английски спрингер шпаньол е „приятелски настроен, но също така е нещо като пчела-майка“. Сули Ортис пък описва своя жълт лабрадор като „спокоен, мързелив и срамежлив“.
Рейчъл Ким се грижи за куче, което е от смесена порода. Според нея любимецът ѝ е комбинация от „много различни кучета - мъдри, изключително независими, привързан е към мен и съпруга ми, но е доста, доста подозрително към други хора и кучета.“
Този ентусиазъм на собствениците на домашни любимци вдъхновява последното научно проучване на Карлсон. Тя иска да знае до каква степен поведенческите модели са наследени, както и по какъв начин породите кучета са свързани с определено поведение.
Отговорът: Докато физическите черти като дълги крака на британския грейхаунд или петната на далматинците очевидно са наследени, то породата не е силен показател за личността на отделното куче.
При проучването, публикувано в списание “Сайънс”, са събирани огромно количество данни, за да стигне до тези заключения, казва Адам Бойко, генетик от университета "Корнел", който не е участвал в изследването.
Кучетата стават най-добрият приятел на хората преди повече от 14 000 години, като са единствените опитомени животни преди появата на селското стопанство.
Концепцията за породите кучета е доста по-нова. Преди около 160 години започва избирателно развъждане на кучета с определени последователни физически черти - вид на козината, цвят и форма на ушите.
Изследователите са анкетирали повече от 18 000 собственици на кучета и са анализирали геномите на около 2150 от любимците им, за да търсят модели.
Те констатират, че някои видове поведение, сред които склонност към виене, изразяване на приятелство към непознати хора, имат някаква генетична база. Това обаче не се предава строго по линия на дадена порода.
Експертите са установили, че някои породи, като хъскита и гончетата могат да проявят по-голяма склонност да вият. Но много от тези кучета не я проявяват, показват наблюдения на собствениците и генетичните данни.
Учените не успяват да намерят генетична основа за агресивно поведение, нито да го свържат с конкретни породи.
„Връзката между поведението на кучето и неговата порода е много по-малка от очакваното“, е мнението на Джеф Кид, генетик от Мичиганския университет, който не е участвал в изследването.
