Какво свързва Прага, италианския град Болгаре, черногорското Цетине и молдовската столица Кишинев? Освен че се намират далеч от България, в тях има улици, носещи имената на български национални герои и творци. Зад всяко от тези наименования стои история – за българско присъствие, културна близост или признание отвъд границите на страната ни.
Преди дни стана ясно, че част от улица „Латинка“ в София, която се намира в близост до посолството на Русия в българската столица, ще носи името на руската журналистка Анна Политковская. Това е решение на Столичния общински съвет (СОС).
Кръщават улица в София на убитата руска журналистка Анна Политковская
Решението на СОС отново насочва вниманието към символиката на имената, които носят улиците и площадите. Докато в София предстои част от улица да бъде преименувана в чест на руска журналистка, в различни краища на света вече има места, които пазят имената на български национални герои, писатели и творци. Някои от тях са свързани с историческото присъствие на българи, други са израз на признание към личности, оставили следа в историята и културата ни.
Имената на улиците не са просто ориентир на картата – те пазят памет и разказват истории.
Италия
На 7 октомври 2021 г. в италианската община Болгаре, близо до Бергамо, е открита улица, носеща името на Васил Левски. Инициативата е на генералния консул на България в Милано Таня Димитрова, която предлага на местните власти да почетат българския национален герой заради историческата връзка между района и българския народ.
Според исторически сведения, цитирани в информацията за събитието, името на Болгаре се свързва с българите, заселили се в Италия през VI век заедно с други племена, последвали лонгобардите. Идеята за именуването на улицата е обсъждана повече от година с местната управа, преди да бъде реализирана.
На церемонията присъстват представители на българските дипломатически мисии в Италия, кметът на Болгаре Лучано Редолфи и кметът на Враца Калин Каменов. В рамките на посещението двете общини подписват споразумение за сътрудничество, което предвижда съвместна работа по европейски проекти и културни инициативи.
Променят името на метростанция „Витиня“ на „Бесарабия“
Откриването на улицата е част от поредица инициативи на българското генерално консулство в Милано за популяризиране на българската история и култура в Италия. Сред тях са паметни знаци, посветени на Пенчо Славейков, Мара Белчева, Николай Гяуров и италианиста Катерин Катеринов.
Молдова
В молдовската столица Кишинев има улица „Христо Ботев“. Тя се намира в сектор „Ботаника“, между булевард „Дакия“ и улица „Индепенденцей“.
Наименованието е потвърдено с решение на Изпълнителния комитет на Общинския съвет от 25 юли 1991 г. В справочника се посочва и историческата връзка на Ботев с града – той е живял в Кишинев през зимата на 1866–1867 г., както и през август 1875 г.
Чехия
В пражкият квартал „Модржани“ има няколко улици и училище посветени на България. Улиците носят имена на големи наши личности като: Христо Ботев, Никола Вапцаров, Васил Левски и Йордан Йовков; на градове като София, Пловдив и Шумен и на планини като Рила, Витоша, Родопи. Има и училище посветено на Г. С. Раковски.
Носят тези имена още от създаването на тази квартална част през 1979 г. Тогава е имало строителна българска бригада, която участвала в изграждането на квартала, имало е и българска градина.
Черна гора
На 7 май 2025 г. в черногорския град Цетине е открита улица, носеща името на българския писател Иван Вазов. Тя се намира в квартал „Луке Иванишевича“.
Инициативата е част от сътрудничеството между побратимените градове Цетине и Велико Търново. Според договореността улица в Цетине е наречена на Иван Вазов, а улица във Велико Търново трябва да носи името на черногорския владетел и поет Петър II Петрович Негош.
Вазов е свързан с Черна гора и чрез поемата си „Освобождение“, посветена на страната.
Кипър
В Лакатамия, предградие на Никозия, има улица, носеща името на Васил Левски. Тя е открита официално на 27 ноември 2017 г. от Румен Радев, който по това време е президент на България.
На церемонията присъстват десетки представители на българската общност на острова и кипърски граждани, живели в България. Радев изразява благодарност към кмета на Лакатамия Фотула Хаджипапа и общинския съвет за решението да почетат паметта на българския революционер.
Румъния
В румънската столица Букурещ има булевард „Христо Ботев“ (Bulevardul Hristo Botev), носещ името на българския поет и революционер. Той се намира в централната част на града и е сред основните градски булеварди.
Полша
В полския град Краков има улица „Христо Ботев“ (ulica Christo Botewa). Тя е включена в официалния справочник на общината, посветен на личностите, чиито имена носят улиците в града.
Във варшавския квартал „Бялоленка“ също има улица, носеща името на Христо Ботев.
Това са само част от местата по света, които носят имената на български личности. Списъкът далеч не е изчерпателен – вероятно има още улици, площади и обществени пространства, чиито наименования пазят спомена за българи, оставили следа в историята и културата.
А българското присъствие зад граница не се изчерпва с имената върху уличните табели. В различни държави има и паметници, бюстове и паметни плочи, посветени на наши национални герои и творци.
В Пекин например в парк „Чаоян“ е издигнат паметник на Христо Ботев, а в Москва има бюст на Иван Вазов. В румънското село Йеникьой пък е поставена паметна плоча на Васил Левски.
Отвъд океана също има следи от българската памет. В Чикаго кръстовище на улица „Ървинг Парк“ е именувано в чест на писателя Алеко Константинов през 2017 г. В библиотеката на Чикагския университет се намира и негов бюст-паметник.
В двора на българската църква „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин, Турция е издигнат паметник на Антим I – първия български екзарх и една от значимите фигури в борбата за църковна независимост. Паметникът е открит на 17 октомври 2010 г. по инициатива на Тракийското дружество „Антим I“ в Бургас. С поставянето му е отбелязана 195-ата годишнина от рождението на духовника, който има важна роля в утвърждаването на Българската екзархия.
Така имената на български личности продължават да присъстват в градската среда на различни държави – не само като надписи върху табели, но и като паметници и места за почит, които разказват за връзките на България със света.
