Диета, която ограничава яденето на свръхпреработени храни, не е автоматично здравословна, сочи изследване, цитирано от ЮПИ.
Резултатите от изследването са представени на годишната среща на Американското дружество по храненето в Чикаго. Учените са сравнили два типа меню. Първото е с минимално преработени храни, а второто е фокусирано върху разнообразието, което предлага преработената храна.
Храните от първата група са двойно по-скъпи и срокът им на годност е три пъти по-кратък. Те обаче не предлагат добавена стойност.
Експериментът показва, че и преработената, и непреработената храна може да има ниска хранителна стойност, каза проф. Алън Ливайн от университета в Минесота пред ЮПИ. Възможно е човек да консумира некачествена храна дори когато избира непреработена такава. За спазването на здравословна диета са необходими повече критерии при избора на продуктите, каза водещият автор на изследването Джули Хес.
За целите на изследването авторите са търсили отговор на въпроса "Може ли да се храните нискокачествено с непреработена храна?" За да намерят отговор, те са съставили меню, 20 процента от чиито калории идват от свръхпреработени храни. Второ разработено меню предлага 67 процента от калориите с източник свръхпреработена храна. Индексът на здравословно хранене и на двете менюта е 43-44 от 100 точки.
Менюто с по-малко преработена храна струва 34,87 щатски долара дневно за един човек, а това с повече преработена храна е на стойност 13,53 щатски долара.
Някои пакетирани храни, възприемани като непреработени, могат да бъдат смятани за свръхпреработени - например готовото неподсладено ябълково пюре, ултрафилтрираното мляко, течните яйчени белтъци, някои марки стафиди и консервираните домати.
Свръхпреработените храни се свързват със затлъстяване и хронични заболявания, тъй като съдържат много добавена захар, мазнини и изкуствени добавки и имат ниска хранителна стойност. Те са разработени, за да предлагат удобен и достъпен източник на калории и да предотвратят недохранването, казват авторите на изследването. Нарасналата популярност на този тип продукти се дължи на вкусовете на потребителите и предпочитанията им към храна, готова за консумация или лесна за приготвяне.
Диетолозите съветват за замяна на свръхпреработените храни с пресни продукти и такива с действителна хранителна стойност. Изследването показва, че преработката не е единственият критерий за изчисляване доколко е полезен даден продукт.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Резултатите от изследването са представени на годишната среща на Американското дружество по храненето в Чикаго. Учените са сравнили два типа меню. Първото е с минимално преработени храни, а второто е фокусирано върху разнообразието, което предлага преработената храна.
Храните от първата група са двойно по-скъпи и срокът им на годност е три пъти по-кратък. Те обаче не предлагат добавена стойност.
Експериментът показва, че и преработената, и непреработената храна може да има ниска хранителна стойност, каза проф. Алън Ливайн от университета в Минесота пред ЮПИ. Възможно е човек да консумира некачествена храна дори когато избира непреработена такава. За спазването на здравословна диета са необходими повече критерии при избора на продуктите, каза водещият автор на изследването Джули Хес.
За целите на изследването авторите са търсили отговор на въпроса "Може ли да се храните нискокачествено с непреработена храна?" За да намерят отговор, те са съставили меню, 20 процента от чиито калории идват от свръхпреработени храни. Второ разработено меню предлага 67 процента от калориите с източник свръхпреработена храна. Индексът на здравословно хранене и на двете менюта е 43-44 от 100 точки.
Менюто с по-малко преработена храна струва 34,87 щатски долара дневно за един човек, а това с повече преработена храна е на стойност 13,53 щатски долара.
Някои пакетирани храни, възприемани като непреработени, могат да бъдат смятани за свръхпреработени - например готовото неподсладено ябълково пюре, ултрафилтрираното мляко, течните яйчени белтъци, някои марки стафиди и консервираните домати.
Свръхпреработените храни се свързват със затлъстяване и хронични заболявания, тъй като съдържат много добавена захар, мазнини и изкуствени добавки и имат ниска хранителна стойност. Те са разработени, за да предлагат удобен и достъпен източник на калории и да предотвратят недохранването, казват авторите на изследването. Нарасналата популярност на този тип продукти се дължи на вкусовете на потребителите и предпочитанията им към храна, готова за консумация или лесна за приготвяне.
Диетолозите съветват за замяна на свръхпреработените храни с пресни продукти и такива с действителна хранителна стойност. Изследването показва, че преработката не е единственият критерий за изчисляване доколко е полезен даден продукт.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
