Обикновено в началото стои желанието да отслабнем: много хора така откриват здравословното хранене. Но престараването води до орторексия, предупреждават експертите. Болест ли е това? Вижте в Deutsche Welle:
Какво е здравословно и какво не чак толкова, кое може дори да бъде опасно за здравето ни? И какво изобщо можем все още да си позволим да ядем?
Не много - биха казали хората с орторексия. "В началото е желанието да се храним по-съзнателно и по-здравословно", казва Томас Хубер, специалист по смущенията в храненето. Според него хората с орторексия сами си определят правилата за това какво е здравословно и какво не. С течение на времето изискванията стават все по-строги, и все повече продукти отпадат от менюто. "Все повече храни биват определяни като нездравословни", казва Хубер.
iStock/Getty Images
Орторексията се развива постепенно. "В началото хората започват да се занимават по-интензивно с храненето си", казва Фридерике Бартелс от университета в Дюселдорф. "Например когато някой е решил да отслабне и променя режима си на хранене. Други пък стигнат до идеята да обръщат повече внимание на това, което ядат, покрай скандалите с храни", обяснява тя.
От 2011-та година насам Бартелс изследва поведението на хора с орторексия. С времето това поведение може да се превърне в мания, а строгото фиксиране върху здравословното хранене - в бреме, около което се върти всичко останало, посочва експертката.
Изследването на хранителни смущения като анорексията или булимията е сравнително напреднало. Но при орторексията изследванията са още в началото си. Дори не е ясно дали орторексията трябва да бъде определяна като заболяване, или просто е прекомерно съсредоточаване върху здравословното хранене. "Представата на засегнатите за това какво всъщност е здравословно хранене невинаги съвпада с общоприетата, например с предписанията на Германското дружество по хранене", посочва Бартелс.
iStock/Getty Images
Има ли критерии за орторексия?
Ясни критерии за това как се идентифицира и класифицира прекомерното фиксиране върху здравословното хранене няма. Официалното понятие "Orthorexia nervosa" е въведено от американския медик Стивън Братман през 1997 година. "Братман диагностицирал това смущение при себе си, описвайки своите наблюдения. Той е смятал, че неговото занимание с темата "здравословно хранене" излиза извън рамките на нормалното", обяснява Хубер. Бележките на Братман и до днес се използват като основа за диагностициране на орторексията.
В професионалните среди се обсъжда дали орторексията се числи към хранителните смущения, като анорексията или булимията, или манията към здравословното хранене е по-скоро натрапливост. "Както винаги истината е някъде по средата", казва по този повод Хубер. "Във всички случаи има нещо натрапливо, но има и много паралели с класическите хранителни смущения."
Същевременно има и различия, които Фридерике Бартелс проучва. "При мнозина се вижда, че става дума за теглото, фигурата и отслабването. Първоначално се смяташе, че орторексията няма нищо общо с това. Но във всичките си изследвания се откриват връзки между предполагаемите проблеми с теглото, грижите за фигурата и стремежа да се отслабне."
Фокусирането върху това, което смятаме за здравословно, може да премине в пълната противоположност - да доведе до нездравословно хранене, тъй като е твърде едностранчиво, а последствията могат да бъдат авитаминоза, недостиг на микроелементи или на други необходими за организма вещества.
"Може да се стигне до прекалено отслабване", обяснява Хубер. "Тогава последствията могат да бъдат разграждането на мастната тъкан, и дори на мускулната маса. Непълноценното хранене може да доведе и до косопад. Ако теглото на човека е далеч под нормата, може да се достигне и до увреждането на органи."
iStock/Getty Images
Орторексията - проблем на богатите
Орторексичният начин на хранене е относително нов феномен, който се среща предимно в богатите държави и региони. "Когато в едно общество има излишък на хранителни продукти, принципно можеш да избереш какво да ядеш, и това може да доведе до крайности като орторексията", обяснява Бартелс.
В развиващите се страни почти няма случаи на хранителни смущения - там храната е малко и е важна за оцеляването. "Там на никого не би му хрумнало да намалява храната си без нужда", посочва Бартелс.
