Американският психолог Марк Травърс определи три причини, поради които хората предпочитат да останат в отношения, в които не се чувстват щастливи.
В статията си за Forbes той отбелязва, че това е така, не защото им липсва рационалност или способност да мислят логично. „Те остават в такива отношения, защото са хора. Това, което ни кара да продължим след точката на личностно израстване, разкрива дълбоки механизми на привързаност, страх, идентичност и историите, които си разказваме, за да се справим с реалността“, обясни психологът.
Ето причините, поради които хората остават във връзки по-дълго, отколкото би трябвало:
Първата причина да оставате е, защото отъждествявате познатото с безопасността. Нервната система не разделя опита на „здравословен“ и „нездравословен“. Тя прави разлика само между „познато“ и „непознато“. Ако даден емоционален модел наподобява нещо, което сте научили в ранното детство, тялото го възприема като безопасност, дори ако умът разбира, че това далеч не е истина. Учените са доказали, че тялото избира това, което е познато. На подсъзнателно ниво, напускането на връзка може да се почувства като изоставяне на единствения емоционален модел, който е бил реалност в продължение на десетилетия. Съмненията са неизбежни. Възстановяването започва с разбирането, че това, което се чувства правилно, не винаги е полезно.
Втората причина да останете е, защото се опитвате да излекувате стара рана. Това е тихо дърпане към цикъл на повторение, в който неразрешените емоционални преживявания се пресъздават с нови партньори. Отвън това може да изглежда като самосаботаж, но в действителност е несъзнателен опит да се справим с това, което някога е било непоносимо. Привличат ни връзки, които наподобяват ранни травми, защото на дълбоко ниво се опитваме да пренапишем оригиналната история. Някой, който остава с партньори, които предоставят само от време на време внимание, може да се е чувствал незабелязан като дете. Психиката му може да се стреми да излекува болката от невидимостта чрез такива връзки.
И третата причина е, защото се страхувате от несигурно бъдеще повече, отколкото от нещастно настояще. Човешкият мозък е еволюционно програмиран да минимизира рисковете. Незадоволителните връзки могат да се чувстват „по-безопасни“ от перспективата за живот след тях. Проучване от 2023 г. установи, че умът предпочита статуквото, защото промяната на курса изисква повече когнитивни и емоционални ресурси, отколкото поддържането му.
