В полет номер 17 на Malaysia Airlines бяха убити 298 души, от които 192-ма холандци. И още 44 души от Малайзия, 27 от Австралия, 12 от Индонезия, 10 от Великобритания, 4 от Германия, 4 от Белгия, 3 от Филипините, по един човек от Канада и Нова Зеландия. Причината за тяхната смърт е добре въоръжена групировка, близка и лоялна на Москва.
Москва в момента значи Путин, каквото всъщност значи от 31 декември 1999 година. Владимир Владимирович Путин е настоящ президент на Русия, роден в тогавашен Ленинград, живеещ сега в Москва.
Това, с което се заминава Путин тези дниq може да се опише по следния начин - никакъв интерес за намиране решение на кризата в Украйна, огромен интерес за замаскиране на следите на сваления самолет.
Има нации, които не прощават на такова антихуманно отношение.
И докато Барак Обама, Ангела Меркел, Дейвид Камерън и останалите си играят на дипломация и все още обмислят как да затегнат санкциите срещу Русия, има една страна, която в дългосрочен план може да се превърне в истинския проблем на Путин, и това е Холандия. Да не говорим, че въпросната "дипломация" е далеч по-слаба от дипломацията на Роналд Рейгън при аналогичен инцидент. Няма как да не се правят препратки и аналогии с реакцията на Рейгън след новината за сваления южнокорейски самолет през 1983 година. Тогава американският президент буквално смачква тогавашния ръководител на КГБ Юрий Андропов с факти и изключително силна лидерска реторика. В първата си изява Рейгън използва определенията "брутално", "коравосърдечно", "отвратителна постъпка", "варварско" и "терористичен акт", докато Обама само накратко обърна внимание на трагедията, за да продължи с предварително планираната си реч в Делауеър.
Лидерите на днешните големи държави оставят впечатлението, че повече се вълнуват от икономическите връзки с Русия, а не от очевидното убийство на почти 300 души.
Днешните първи Обама, Меркел и Камерън търсят справедливост, почитат паметта на жертвите и в сърцата си желаят това да не се повтори, но и не забравят, че има малки пречки за по-твърд тон към Путин - европейски енергийни доставки и глобална търговия. За нещастие на Путин холандците не мислят за европейски енергийни доставки и глобална търговия, защото страната им загуби 192 души.
Обама, Меркел, Камерън и останалите никога няма да разберат точно какво се е случило. Няма как да претендират, че знаят нещо, когато не го знаят. Ясните интереси на Русия, абсолютният хаос на мястото на трагедията, милитаризираната зона в тази част на Украйна правят търсенето на факти невъзможно. Липсата на доказателства в ръцете на световните независими органи обезсилват каквито и да било заключения. Единствените доказателства са, че 298 души ги няма, от които 192 холандци.
Подчертавам холандците, защото Холандия е особена и интересна страна. Жителите й са преживели всевъзможни периоди на развитие, днес знаят какво е морално и кое не бива да се прощава.
Путин се надява да му се размине, докато продължава да си играе с постимперската тъга на руснаците, анексира територии, дестабилизира бивши републики и наблюдава със задоволство рейтинга си, който наподобява този на далекоизточния му брат от Северна Корея. Пропагандната му машина работи перфектно, всява страх и подчинение, където трябва. Разпръсква силовики, за да страхуват. Не му дреме от западни икономически и политически санкции, защото в голямата си част те са безобидни. Пък и Западът няма издръжливостта да продължи с тях в дългосрочен план.
Руският президент обаче забравя доказаната историческа максима, че "можеш да спечелиш война толкова, колкото можеш да спечелиш земетресение."
Глег Павловски, един от умните актьори на руската политическа сцена, казва, че руската пропагандна машина толкова добра си е свършила работата, че всеки момент страната ще експлоадира: "Как Путин да се справи с това? Трябва да си страхотен диригент, за да се справиш. Сталин беше такъв. Не е съвсем по възможностите на Путин да направи това. Публиката е превъзбудена и готова, чака още конфликти. Моментът е опасен. Днес 40 процента от руснаците искат истинска война с Украйна. Самият Путин може и да не иска война, но хората отговарят на медийната машина. Путин трябва да свали температурата."
И когато това трябваше да се случи, проруски терористи свалиха граждански самолет с 298 души на борда. Докато Путин може би се опитва да понижи температурата на напрежението, проруските военни лидери в Източна Украйна си играят с постимперските блянове на руснаците, припомнят велики руски исторически битки и натъртват тезата, че "Путин не е стигнал достатъчно далеч." В крайна сметка създават един нереален свят, в който определена част от Русия очаква още и още завоевания, още и още война.
Сваленият самолет обаче ще надмине и най-смелите представи на силовики, кагебисти, смахнати военни и кремълски апаратчици. Техният край наближава.
Казах по-рано, че Холандия е особена страна, жителите й - 16 милиона души - винаги са се чувствали граждани на света. Те са едни от най-пътуващите. Страстта им към изследване, проучване, но и колонизиране на нови територии е стара колкото света. Възможно е Русия да е един от трите най-сериозни търговски партньора на Холандия, но тук става дума за 192 холандци, които бяха убити от терористи, близки до режима на този търговски партньор.
Връзките на Русия с Холандия са именно от славните имперски времена. Още Петър I е търгувал с Холандия. Още той е разбрал, че с холандците шега не бива. Петър Велики се възхищавал на холандската мощ и искал са пресъздаде модела на страната в Русия.
Холандия може и да не притежава тогавашната си сила и последваща колонизаторска мощ, но както в ония години се е славела по определен начин именно с колонизаторската си сила, днес се слави по друг начин с моралните си ценности. Жителите на страната винаги са от първите, които проповядват новите либерални идеи на модерния свят, било то свързани със сексуалната ориентация, използването на марихуана, проблематиката на евтаназията и т.н.
Макар сензитивни и усмихнати, винаги на фронтовата линия при подобни световни културологични дебати, холандците са нация, която трябва да бъде изследвана по-дълбоко. Колонизаторското им минало може да разкрие доста за нравите на този народ. Колкото и жителите на страната да проповядват "най-висшите принципи на демокрацията", толкова не бива да се смята, че Холандия не защитава интереса си. Днес само по-малки страни като Холандия, недотам въвлечени в сложните интереси на великите сили, могат да покажат, че когато става дума за откровени убийства, търговските отношения и икономическият интерес трябва да бъдат оставени на заден план.
И това, че московчани поставят цветя пред посолството на Холандия с надписи "Простите нас" може би някога ще им донесе прошка, но едва ли някой някога би простил на Путин. Проблемите за Путин едва сега започват. Загубените животи на толкова много хора не се забравят така лесно. Това, че холандският премиер Марк Рюте е провел напрегнат разговор с Путин, в който казал, че е "шокиран от кадрите на напълно неуважително поведение" е само малък знак, че този път на Путин няма да му се размине. Дори кремълските медийни машинации за заблуда на общественото внимание вече не работят - първо постовете в социалните медии на бунтовниците бяха изтрити; после се появи версия за украински самолети около малайзиския; след това, че самолетът бил свален, защото украинците си мислили, че това е самолета на Путин. Кремълската машина за версии издиша.
"В някакъв смисъл," твърди експертът Марк Галеоти, "виждаме руската пропагандна машина, включена на автопилот." Галеоти допълва, че за Путин "по-опасно от изтеглянето от конфликта в Украйна ще бъде да го загуби." От една страна руският президент вече очевидно не контролира създадените, обучени и дотирани от него сепаратисти (Стрелков и компания), от друга - световните санкции се затягат, а нации като Холандия наистина този път няма да простят.
298 души не се забравят. Историята не може да забрави. Когато е очевидно, че големите нации като Америка, Великобритания и Германия не могат да се справят с Путин, историята учи, че други страни поемат управлението. Всички погледи сега са насочени към Холандия.
Понякога краят на една ера идва така, както е започнала. Журналистът Джеймс Кирчик сякаш дава най-точното описание: "Стартът на ерата на Путин се помни с друго масово убийство на цивилни граждани - бомбеното напедение над жилищна сграда в Москва през 1999 година. Путин използва инцидента като претекст за войната в Чечения. Само може да се надяваме, че масовото убийство от този четвъртък ще бъде край на ерата на Путин."
Само може да се надяваме.
