Най-страшното нещо на света е да се сбъднат собствените ти пожелания. Това научиха книгоиздателите от кризата. "В началото на 2009 г. си казахме: "Ако това е криза, дай боже всекиму" и после ни застигна", разказа за Дарик Веселин Тодоров, председател на Асоциация "Българска книга". Спадовете в бранша са между 15 и 18% за четвъртото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г., което доведе:
намаляване на тиражите и увеличаване на цените с 6-7%
на годишна база. 1 - 2% е оскъпяването на крайната цена заради увеличението на цените на полиграфическите услуги. "Себестойността на една книга зависи от една страна от печата, който зависи от тиража и от хонорара на автора или преводача, от еднократните разходи за страниране, редакция, корекция, за дизайн на корицата и други", обясни Тодоров. Тези еднократни разходи са едни и същи и със спадането на тиражите се разпределят върху по-малко бройки книги. В момента
тиражите са около 600 - 700 броя на заглавие.
Това е много тъжно, защото в Западна Европа нормалните тиражи са между 5 000 и 10 000 бройки. "Не говоря за английския пазар, където се печата за цял свят, а за страни като Холандия например", допълни Тодоров. По думите му
оскъпяването на книгите вероятно ще продължи с нови 5 - 6% през 2011 г.
Голяма част от цената на книгите се формира от цената, която се дава на книжарниците. Затова издателите обмислят възможните отстъпки в бранша. "Не говорим за картелно споразумение, а за нормални практики", категоричен бе Тодоров. Според него отстъпките могат да стигнат и до 40%, но това зависи от множество фактори. Друг важен компонент е конкуренцията от външни за пазара издатели - например книгите, които се продават с вестници. Тодоров обясни, че по света има такава практика и тогава книгите наистина излизат много по-евтини, но у нас не е така. Например в Германия, ако една книга струва около 20 евро в книжарницата, с вестника е най-много 7 - 10 евро. У нас една книга струва около 12 - 13 лева, т.е. 6 евро, а с вестника върви по 5 евро. Това не е реална конкуренция, коментира Тодоров. Издателят каза още, че
на пазара все повече се налага нехудожествената литература.
Това са професионални книги, издания от типа "направи си сам" и подобни. В това няма нищо лошо, въпреки че на български "нехудожествен" има негативно звучене, допълни Тодоров. Според него при издаването на световни книги у нас, издателите се стремят да ги пуснат на пазара максимално бързо до времето, когато са публикувани и на чуждите пазари. При филмите това става дори с премиерите на световните екрани, но при издаването на книги има технологично време за превод, което е много по-дълго от субтитрите за един филм. Тодоров съобщи и за още една тенденция - все по-често авторите
първо стават сценаристи, а после - писатели.
Причината за това е чисто икономическа. Въпреки това на пазара все по-често има добри български автори и се появяват и романисти. Доскоро българските автори обръщаха внимание само на по-кратки жанрове, докато сега се наблюдават изключително добри и професионално написани романи. "Това е много голям труд - не просто да седнеш зад едно бюро и да пишеш, има проучвания, понякога инвестиции за пътувания", коментира издателят.
Единствената разлика да си писател в България и в чужбина е пазарът, заяви от своя страна Людмила Филипова, която е автор на романи. По думите й у нас
читателите на сериозна литература са между 1 000 и 10 000.
Въпреки това не е невъзможно един писател да се издържа само с тази дейност, допълни Филипова. Според нея писането на книги в никакъв случай не може да се нарече "бизнес". "Ние пишем книгите, работа на издателите е да ги продават", коментира авторката. По думите й писането на книги е доста различно от другите изкуства - като правенето на филми и писането на музика. „При актьорите и музикантите - ако не са звезди, сексапилни, чаровни, няма да се продават филмите и музиката им. Неслучайно, ако се загледате,
само 2% от музикантите изглеждат зле, а при писателите - 2% изглеждат добре.
Това е бизнесът", пошегува се Филипова.
Според Веселин Тодоров все още книжният пазар е защитен от гледна точка на пиратски копия, тъй като електронните книги не са навлезли масово на българския пазар. След пет - шест години обаче все повече книжарници ще се преориентират към интернет вариант и книги ще се купуват с едно "цъкване". "Ние като издатели непрекъснато призоваваме да се купуват оригинални продукти, но много хора избират калпаво и безплатно качество на филми например, вместо легалните продукти", каза Веселин Тодоров.
И все пак - нека не мислим за книгите само от бизнес гледна точка, защото удоволствието от една хубава книга е безценно.
