Владимир Николов е баща на деветгодишно момче с диагноза леко умствено изоставане. Родителите са разделени и Владимир се грижи сам за малкия Ники. Детето проявява хиперактивност, но когато се работи с него, индивидуално или в група, се справя добре, разказа Владимир Николов. Той се обърна към Дарик, за да сподели трудностите, с които се е сблъскал, докато детето му бъде записано в общообразователно училище, каквото е препоръчано с поставянето на диагнозата.
"Те отказват да работят с проблемни деца, минали сме през няколко проблемни детски градини, през няколко училища, визирам 4-то училище, където срещнах изключителен непрофесионализъм, за съжаление от страна на директора, който има такова дете, и донякъде се подведохме и заради това. Потърсихме вариант да се преместим в 23-та гимназия, която се води като едно от елитните училища в посока работа с деца с проблеми и тяхната интеграция. Това беше през есента на 2011-та. Обясниха ми, че просто нямат възможност, започнала е годината, имахме една тежка среща с тях. Те ми казаха да опитам догодина, обади ми се директорката, без да ме е виждала. Приех нормално нещата. Успях да запиша детето в 109-то училище, където с подкрепата на директора и основно на ресурсния екип, най-вече ресурсният учител, който изнесе най-голямата тежест. Така или иначе не виждам защо да не мога да се преместя в 23-та гимназия, както ми бяха обещали."
В началото на юни тази година Владимир се обажда в 23-то училище, за да провери възможностите да премести Ники там.
"На срещата дори без да погледнат детето, ми отказаха и се държаха по отвратителен начин, като ми споменаха, че детето може да падне, да се нареже, а те дори не бяха видяли детето. Даже ми заявиха, че изобщо нямам шанс догодина, или когато и да е, да отида в тяхното училище повече. Оттам-нататък вече нещата според мен са тенденциозни. Дете, което е нормално, което само се обслужва, което вече може да говори, а преди не можеше, просто му се отказва шанс да се развива. Аз не искам нищо повече от това то да бъде социализирано, не да ходи на училище по един час на ден, което е смешно. Тези, така наречени ресурсни учители, трябва да си гледат работата не само на книга."
Ники се справя добре с рисуването, музиката и спорта, а по думите на баща му децата в 109-то училище са го приели перфектно.
"Въпросът обаче не е дали ще останем в 109-то училище или не. Идеята е, че като всеки родител, аз търся по-добър вариант за детето. Така или иначе 23-то училище се славеше като едно от добрите училища, с традиции, с подготовка, с респект в образованието. А сега излиза, че те ме питат: добре, вие защо всичките искате да дойдете в нашето училище?"
Директорът на 23-то СОУ Нина Чанева увери, че е била проведена среща между екипа от преподаватели, психолог, логопед и бащата на Ники.
"Невъзможността да приемем детето в тази учебна година е наличието на много деца във втори клас, които имат нужда от подпомагане. За съжаление, все още разпределянето на учителите по училищата не е според необходимостта на децата, които са записани в училище, а по някаква имагинерна бройка. И понякога за съжаление най-трудната част от нашата работа е да откажем прием на дете. Не се случва за първи път, вероятно не е станало по най-добрия начин, по който сме отказали, няма да бъде и за последен път. Защото родителите, информирайки се помежду си, виждат, че 23-то е училище, което работи с техните деца и дава резултат. Не бих казала, че винаги даваме добрия резултат, но старанието на моя екип от ресурсни учители и всички специалисти, които работят с децата, политиката на училището за работа с децата, води до много желаещи родители, които искат да им бъдат приети децата."
От своя страна Владимир Николов подава жалба до регионалния инспекторат по образованието, за да бъде направена проверка на причините, поради които е отказан приемът на Ники. Проверката не показва нарушения от страна на училището, обясни началникът на инспектората Ваня Кастрева. Във втори клас вече са преминали шест деца със специални образователни потребности, което е максималният капацитет за трите налични паралелки в училището, обясни Кастрева.
"Драмата на тази жалба е в това, че родителите имат едно желание. Училището обаче не може да удовлетвори това желание. Обстоятелствата ги поставят в конфронтация, без да има предпоставки за това от обективен характер. Тук няма и субективно отношение. 23-то училище е едно от училищата ни за пример за добра работа с деца със специални образователни потребности. Това естествено се дължи на изключително добрия му екип, много високо квалифицираните колеги, които работят с тези деца, но вие можете да се досетите, че то не може да обхване всички деца."
Проверката на инспектората показва също, че малкият Ники се е социализирал добре в 109-то училище през миналата учебна година.
"Бащата дори изказва благодарност към екипа. Неговият мотив да настоява да бъде в 23-то училище вероятно има своите аргументи, предвид високото качество на професионализъм на колегите от една страна. Но наистина на територията на София има много училища. Аз съм учудена, при положение, че детето е започнало добре да се социализира в 109-то училище, защо трябва да бъде подложено на ново преместване. Специално в работата с тези деца е важно те да се чувстват спокойни и да бъдат добре приети от своите съученици и от целия екип на училището. Може би по-добрият съвет, ако питате мен, към този татко, който има наистина специална грижа, е да продължи да бъде в това училище."
Владимир Николов сподели, че ще търси друго училище за детето си, различно от 23-то. Директорът на 23-то училище Нина Чанева пък обясни, че пътят да не се стига до подобно разочарование е всички училища да работят със специалните деца. От своя страна Ваня Кастрева посочи, че училищата трябва да имат добре подготвени кадри, които да разпознават специалните деца, и да работят за изграждане на доверие с родителите им. От друга страна, родителите на тези деца не трябва непременно да се насочват към известни училища, а да потърсят наличните ресурси за интеграция на децата в подходящата среда.
