Турската граница - ключова връзка в сирийския конфликт
Турската граница - ключова връзка в сирийския конфликт / снимка: Reuters

Някогашните зле организирани милиции от сирийската опозиция се превръщат в по-ефективна бойна сила с помощта на все по-усъвършенствана мрежа от активисти тук, в Южна Турция, която прехвърля контрабандно през границата жизненоважни доставки, включително оръжия, комуникационна техника, полеви болници и дори заплати за войници, които дезертират.

Мрежата е израз на усилията да се изгради опозиционно движение, свързващо военни, правителствени и хуманитарни организации, които заедно не само могат да победят значително превъзхождащите ги въоръжени сили на президента Башар Асад, но и да сменят неговото правителство.

Макар да е прекалено рано да се говори за държава в държавата, подобряващата се организация на начинанието показва еволюиращия характер на конфликта и как северните и северозападните райони на страната бавно се изплъзват от контрола на правителството.

Мрежата се появява във време на изострено напрежение в отношенията с Турция и на фона на съобщения за многобройни случаи на дезертирали висши офицери от сирийската армия, много от които сега помагат на опозицията. Преди ден Турция съобщи, че генерал и двама полковници са дезертирали от Сирия, с което дезертьорите с висок ранг стават над дузина.

Начинанието на опозицията тук представлява нещо повече от просто транспортиране през границата на тъй необходимите доставки. По-голямата и по-трудно постижима цел е да се създаде сплотеност и сътрудничество между разпръснатите милиции, съставляващи Сирийската свободна армия, както и всякакво местно гражданско управление, което се е появило.

Според активисти в момента в Сирия има 10 военни съвета, обхващащи на практика всеки важен разбунтувал се град или селски район с изключение на Хомс, където разногласията между отделните фракции продължават да спъват единството. Активисти, работещи със Сирийския национален съвет - главната сирийска емигрантска организация - изплащат месечно суми, започващи от 200 долара на войник и достигащи повече за офицерите, както и финансова помощ за семействата на убитите.

Активистите казват, че парите помагат да се осигури дисциплина сред военните съвети, необходима за организиране на по-добре организирани атаки срещу армията на Асад, вместо хаотични актове на саботажи. „Военните операции трябва да станат по-стратегически”, каза 31-годишният активист Хасан Касем, който избягал от сирийския град Алепо през февруари, когато получил повиквателна за военна служба.

Норвежкият генерал-майор Робърт Муд, оглавяващ наблюдателската мисия на ООН в Сирия, съобщи миналата седмица пред Съвета за сигурност, че съпротивата става все по-ефективна, каза присъствал на събитието дипломат.

Генералът отдал това по-скоро на натрупан опит, отколкото на по-добро въоръжение или засилена координация, но опозиционните активисти не са съгласни. Касем разказа как военните водачи са разделили Алепо и районите на запад към турската граница на пет сектора под ръководството на общ военен съвет, наречен Северни свободни бригади. „Те се превърнаха от доброволческа военна група в цялостен организъм, много по-организирана военна структура. Те трябваше да станат или организирана армия, или банда”, каза той.

Начинанието на опозицията сега включва също доставка на оръжия, които могат да се справят с танкове. „Това още не е решаваща стратегия, а само опит да променим военния баланс”, каза член на Сирийския национален съвет, пожелал анонимност, защото темата за контрабандата на оръжие е секретна.

Западните правителства не бяха особено склонни да снабдят опозицията с големи количества модерни оръжия от страх, че може да попадне в погрешни ръце. Очевидно наясно с тези опасения, представители на опозицията твърдят, че получателите биват щателно преценявани. „Трябва да проучваме хората. Не е желателно да снабдяваме хора, които не познаваме”, каза един от тези представители, който нямаше разрешение да говори публично.

В околностите на Алепо всеки сектор изпраща представител в оперативния щаб на военния съвет, казва Касем. Активистите обаче признават, че има търкания между военните съвети и традиционните цивилни лидери от видни фамилии, които се включиха, когато сирийското правителство се изпари и които мразят да бъдат засенчвани.

Пропаст между поколенията утежнява проблема. Военните лидери обикновено са млади дезертьори. Идеята е да се накарат военните съвети да се съсредоточат върху тактически въпроси, докато цивилната управляваща структура - революционните съвети, разпределя помощта и поддържа живо мирното протестно движение.

Жизненоважни за тази работа са хора като Рами - млад сирийски активист с коса, вързана на опашка, които се представи само с първото си име. До началото на миналата година бил преуспяващ финансов мениджър в медийна компания в Дамаск. Сега живее в гол двустаен апартамент тук, където приносът му за поддържане на въстанието включва опаковането в малки брезентови сакове на видеокамери, сателитни телефони и електронни устройства, които превръщат телевизионни чинии в предаватели.

„Когато си толкова близо, чувстваш, че духът на революцията е все още с теб, продължаваш да си част от него”, каза Рами, чийто апартамент е натъпкан с пъстри дунапренени матраци, използвани от постоянен поток дезертьори от армията и активисти. „Докато в Истанбул или някъде другаде си никой, човек, загрижен за нещо, случващо се нейде далеч на друго място”, обяснява той.

Някои от хуманитарните усилия изглеждат хаотични. В къща близо до границата, пред чиято врата има малка сива изтривалка  с лика на президента Асад, група мъже въртят нещо като бизнес с електронна търговия, изпълнявайки разнообразни поръчки от Сирия: медицински консумативи, прясно изпечен хляб и торове за направата на експлозиви.

Предвид огромния брой ранени бунтовници, които умират по бавния път до Турция за лечение, се полагат амбициозни усилия за ускоряване и подобряване на медицинската помощ. „Получените рани стават все по-тежки”, каза 48-годишният д-р Монзер Язджи, специалист-интернист със сирийско и американско гражданство от Тексас.

Д-р Язджи е участвал през януари в основаването на Съюз на сирийските организации за медицинска помощ, който да приема  финансовите средства от сирийски лекари от цял свят. От апартамент в близкия до границата турски град Рейханлъ съюзът спонсорира редица проекти, включително кампания за убеждаване на чуждестранни лекари да спонсорират сирийски лекар, дарявайки лекарства и основна заплата.

Организацията доведе 70 активисти от Сирия и ги научи как да транспортират тежкоранени пациенти. Тя започна да изпраща през границата полеви болници (медицинско оборудване за около 20 000 долара в 20 сандъка, достатъчни да се напълни малък пикап), които позволяват на лекарите да извършват елементарни хирургически операции. Има и по-трайни проекти, като превръщането на двуетажна вила в сирийски граничен град под контрола на бунтовниците в болница с 30 легла.

Сирийски лекари, живеещи тук, признаха, че има известно напрежение в отношенията с турското правителство заради времето, което отнема освобождаване от митницата на медицинските доставки, както и заради отказа на правителството да смекчи забраната за лицензиране на лекари чужденци. Многобройни сирийски лекари са отворили домовете си за настаняване на пациенти със сериозни рани. Талал Абдуллах, бившият местен хуманитарен координатор за Сирийския национален съвет, разказа, че в един момент в апартамента му имало 12 пациенти.

Съществуват разногласия и между сирийците. Абдуллах - зъболекар християнин от град Хама, напуснал поста си в съвета, защото, както каза той, „Мюсюлманските братя” отстранявали нечленуващите в организацията. „Тяхната сила е в това, че всичките пари и хуманитарна помощ са в ръцете им, но ние не знаем откъде идва тя”, казва Абдуллах.

Непоколебимата линия на сирийското правителство е, че бунтът е чуждестранна операция, целяща разпадането на Сирия. Американски представители и арабски разузнавателни служители казаха, че малко подразделение на Централното разузнавателно управление действа тук, проверявайки получателите на по-качествени оръжия. То обаче не било влизало в Сирия.

Поне двама активисти признаха, че знаят за контакти с американски съветници по въпроси на военната тактика, но не казаха нищо повече. Генерал Муд каза пред Съвета за сигурност, че негови преводачи са успели да различат неколцина чужденци по акцента им, но нямало значително присъствие, разказа дипломат от Съвета.

Повечето активисти наблегнаха на това, че сирийците просто се борят за по-добър живот. „Ще разделят Сирия само през трупа ни”, каза 32-годишният Манхал Барееш, син на виден представител на Баас от провинция Идлиб, напуснал партията. „Всеки път, когато някой умре, чувствам, че цената е много висока”. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар