Парламентът обсъжда днес дали да бъде свален от поста му президентът. Тази процедура, наречена импийчмънт, вече не е нова и за България, макар че досега не е била изпълнявана изцяло. Какво представлява импийчмънтът в чужбина и дали има президенти, разделили се с поста по този начин?
Въпреки че в България импийчмънтът се свързва главно с президента, това е процедура за отстраняването от поста на който и да е обществен служител, обвинен в незаконна дейност. Не винаги импийчмънтът води до отстраняването от поста. Българският президент Георги Първанов дори вече се шегува след няколкото инициативи за отстраняването му от президентския пост: „Преди всичко ми се струва, че искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто от началото на март. Не е нещо ново. Сигурни ние сме на път да влезем в книгата за рекорди на Гинес по брой искания за импийчмънт на президента. Защо тръгва тази поредна атака? Преди месеци, сигурно беше ноември, имаше подобно искане. Тогава лидери на мнозинството обявиха, че ще искат импийчмънт без обаче да бяха измислили темата, по която ще го направят".
Процедурата, пред която е изправен Първанов, е британско откритие, а коренът на думата е латински. Изразява идеята някой да бъде хванат в капан, в съвременния френски език има аналог - епмеше, което означава същото - да хвана в капан. За първи път тази процедура е била използвана от английския парламент през втората половина на 14 век. По примера на Лондон, импийчмънтът е вписан в конституциите на Вирджиния и Масачузетс.
Във Великобритания властта да предизвика импийчмънт принадлежи на Камарата на представителите. Всеки неин член може да отправи обвинения за извършено престъпление към обществен служител, да ги подкрепи с доказателства и да предизвика процедура за импийчмънт. Ако тази камара одобри доказателствата, процесът продължава в следващата парламентарна инстанция - Камарата на лордовете. Първият документиран импийчмънт е на Уилям Латимър - четвъртият барон Латимър през 1376 г., а последният - на Хенри Дъндас - първи виконт на Мелвил, през 1806 г.
В по-скорошно време през 2004 г. депутатът от Уелс пожела да започне процедура по импийчмънт на премиера Тони Блеър заради ролята му за въвличането на Великобритания във войната в Ирак. В отговор на това председателят на Камарата на представителите Питър Хейн реши, че процедурата е остаряла и тя не беше започната.
Импийчмънтът е вписан в член първи на американската конституция и е право на Камарата на представителите. В САЩ процедурата за отстраняване от власт може да се изпълнява и на федерално, и на щатско ниво и засяга само президента, вицепрезидента и държавните служители, които са замесени в предателство, корупция и други тежки престъпления. За тежко престъпление очевидно се смята и лъжата пред парламентарна комисия, защото американският президент Бил Клинтън едва не се прости с Белия дом. Той излъга пред парламентарна комисия, че няма нищо общо с Моника Люински - стажантка, с която се оказа, че е правил секс. Той обаче отрече това: „Не съм имал сексуални отношения с тази жена - госпожица Люински. Не съм казвал на никого да лъже, нито един път. Тези обвинения са фалшиви."
Оказа се обаче, че той лъже и независимият прокурор Кенет Стар каза пред депутатите: „Доказателствата сочат, че президентът е използвал държавната машина и властта си, за да прикрива връзката си."
Американският парламент пожали Клинтън и той остана на поста. Импийчмънт е имало и през 1868 г. на президента Андрю Джонсън, който също е останал в Белия дом. Отстранени след импийчмънт президенти са малцина - на Бразилия, Венецуела, Парагвай, Южна Корея, Литва, Вануату.
Какво ще се случи в България ще стане ясно в бъдеще. Да си припомним, че в телевизионно предаване вицепрезидентът Ангел Марин каза, че ако бъде отстранен Първанов, президент ще стане той.
