Употребата на понятието "брат" сред екстремистите често е доста буквална: набирането на терористи е до голяма степен социална дейност, при която родители и братя и сестри често обединяват силите си.
Бойците често се наричат помежду си "брат" и говорят за "братята" в Сирия, Афганистан, Ирак или Франция. Защо?
Отчасти това има за цел да показва солидарност, принадлежност към обща кауза, чувство за обща идентичност и усилия. Отчасти то е, защото именно така говорят младите мъже по целия свят, но особено в такъв тип среда, от каквато произхождат много от съвременните бойци.
То обаче се дължи и на това, че забележително често понятието е напълно буквално. Тези, които говорят, че са "братя", наистина са кръвни роднини, деца на едни и същи родители, често израснали заедно.
Съобщава се, че сред нападателите в Париж са били самоубийственият атентатор Ибрахим Абдеслам, който се взриви пред ресторант "Контоар Волтер", и Салах Абдеслам, който се укрива.
Трети брат на име Мохамед беше арестуван в Брюксел в понеделник и прекара няколко часа в ареста, преди да бъде освободен, без да му бъдат повдигнати обвинения. След като беше освободен, той направи изказване, в което отрече да е свързан по какъвто и да е начин с действията на брат си: "Бях обвинен, че съм извършил терористичен акт . . . но аз по никакъв начин не съм свързан с операцията в Париж".
"Родителите ми са напълно потресени от трагедията. Моите двама братя са нормални и никога не съм забелязвал нещо странно", заяви той. Абделхамид Абауд, който е заподозрян като главен организатор на нападенията, вербувал собствения си 13-годишен син, който пътувал за Сирия и после бил видян на видеозапис, показващ го в пикап, който влачи телата на войници от сирийската армия. А всичко това е част от един, макар и сложен план.
Има много други примери - в различни страни, на различни континенти: двамата Куаши, които нападнаха редакцията на "Шарли ебдо" през януари.
Братята Куаши твърдят, че са готови да умрат "като мъченици"
Братята Царнаеви, които взривиха бомби на Бостънския маратон през 2013 г. Братът на Мохамед Мера, който уби седем човека в Югозападна Франция през 2012 г., продължава да е в затвора, въпреки че ролята му в убийствата и радикализирането на извършителя не е напълно ясна.
Пътят на радикализирането на Мохамед Мера - от Тулуза през Афганистан
Братските връзки са широко разпространени и сред тези, които пътуват за Сирия, Ирак или други военни зони, макар да не се захващат с тероризъм у дома. Малцина пътуват сами: почти всички тръгват на такова пътуване с близки приятели или хора от семейството. Трима братя на възраст между 17 и 21 години от Брайтън заминаха от Великобритания, за да се присъединят към клона на Ал Кайда в Сирия - Фронта Ан Нусра. 17-годишният ученик Асил Мусана пътува с по-големия си брат, студент по медицина, за да се присъедини към "Ислямска държава в Ирак и Сирия" (ИДИС). През октомври британски съд установи, че двама братя на Ифтехар Джаман, говорил за "петзвезден джихад" по Би Би Си, в продължение на две години са помагали и давали съвети на хора, искащи да пътуват за Сирия, за да създадат ислямска държава. И двамата бяха признати за виновни в терористични престъпления.
Визията за "семеен джихад" може да бъде потресаваща, но не бива да буди изненада. Преди десет години служители на американското военно разузнаване в Ирак установиха, че когато някой близък член на семейството вече е въвлечен, това е най-силният фактор, чрез който може да се определи дали даден човек може да се включи във войнствена екстремистка дейност - ислямска или друга.
Това може да е брат или баща. Британският рапър аматьор Абдел-Маджид Абдел Бари, присъединил се към ИДИС, е син на египетския боец Адел Абдел Бари, дошъл във Великобритания през 1991 г. и по-късно признат за виновен в Ню Йорк за ролята си в нападението на Ал Каида срещу американски посолства в Източна Африка през 1998 г. Във Великобритания напоследък освен братя и сестри се задържат и родители на джихадисти, а някои са обвинявани в свързани със Сирия престъпления.
Изследване на непартийния изследователски институт "Ню Америка" в САЩ показа, че при повече от една четвърт от западните бойци имат семейна връзка с джихад - било по линия на роднини, които също се бият в Сирия и Ирак, на брак или на някаква връзка с други джихадисти или терористични нападения.
Изследването установи още, че три пети от западните бойци, при които има семейни връзки с джихад, имат роднина, който също е заминал за Сирия. Друго проучване - на щатския университет в Пенсилвания - изследва контактите на 120 предполагаеми терористи "вълци единаци", израснали във всякаква идеологическа и верска среда, и откри, че макар те да са извършили нападенията сами, в значително мнозинство от случаите други хора са знаели за тяхната обвързаност с конкретна екстремистка идеология. При поразителните 64 процента от случаите хора от семейството и приятели са знаели за намерението на съответния човек да участва в свързана с тероризъм дейност, защото престъпникът е споделил с тях.
Всичко това предлага възможност да се вникне в естеството на вербуването и радикализирането. И двете неща са смятани за процеси, включващи някой, който преди това е бил "нормален", бил му е "промит мозъкът" от някакво външно влияние, което го е превърнало в човек, който се държи ненормално. Според друго обяснение за това как хората са привличани към войнствена екстремистка дейност е виновна пропагандата по интернет.
Това обаче е в противоречие с фактите. Тероризмът като всяка дейност е до голяма степен социален, само последиците му са необичайни. Хората започват да се интересуват от идеи, идеологии и дейности, дори такива, които са ужасяващо разрушителни, защото от тях се интересуват други хора. "Вербуването по същество се извършва от равни на теб хора. Това, което наистина е от значение, е родството и приятелството, а не толкова религията или мястото, или нещо друго. Става дума за силно групово явление", каза белгийският специалист д-р Рик Колсет, който изучава местни войнстващи екстремистки мрежи в страната.
Психологическите и социалните бариери за участие в насилие със сигурност са по-големи, отколкото при други, не толкова престъпни дейности, но механизмът на процеса на привличане на хора към тях е същият.
Източник: БТА
