Преглед на печата

Правителството ще подпише през идните няколко дни консултантски договор за АЕЦ „Белене” с най-голямата инвестиционна британска банка HSBC, анонсира „Монитор” като се позовава на премиерът Бойко Борисов. Премиерът поясни, че въпреки създалата се след разрушителното земетресение криза с ядрените мощности в Япония реакторите за „Белене” вече са произведени и цената им няма как да падне.

„24 часа” съобщава под глава: Секретен документ, който вади съмнения за разлом в близост до „Белене”, изскочи по време на дискусия. Донесе го бившият шеф на НЕК Иван Хиновски. Протоколът е от 1997 г. и е подписан от бивши шефове на енергетиката тогава. След дебатът пък експертът Димитър Иванов предложи съдбата на „Белене” да бъде решена с референдум.

На вътрешна страница изданието акцентира върху различни коментари по отношение на проекта за строителството на нова ядрена централа у нас. По думите на министъра на икономиката Трайчо Трайков, разговорите за цената на АЕЦ „Белене” започват там, където свършват разговорите за сигурността. Това стана болезнено ясно след „Фукушима 1”, подчертава Трайков. Вътрешното потребление може да мине и без АЕЦ „Белене”, твърди проф. Атанас Тасев.

„Дума” се включва по темата с коментар на Румен Овчаров, депутат от Коалиция за България. Според него тезата за преразглеждане на АЕЦ „Белене” е опасна. Овчаров категорично заявява: „Проблемът на „Белене” е, че някои не искат тя да се реализира, защото по този начин ще се отнеме техният гарантиран в момента пазар. Това е простичката истина. И всичко това се опитваме да го скрием зад едни големи приказки за безопасност, за тектонични разломи, където тях ги няма…”.

Под заглавие „Меркел: Европа да се откаже от нови АЕЦ” „Труд” подчертава, че сигурността на действащите ядрени централи в Европа и отказ от строеж на нови ще е основната тема на Европейския съвет в края на март в Брюксел. За такъв дневен ред е настояла Германия, уточнява изданието.

Предоговаряне на стъпките за достигане на минималните ставки на акцизите върху горивата не е възможно както за България, така и за другите държави - членки на ЕС, отбелязва „Класа”. Това беше ясно потвърдено по време на среща в Брюксел на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков с европейския комисар по данъчното облагане, валутния съюз, одита и борбата с измамите Алгирдас Шемета, съобщиха от пресцентъра на финансовото министерство.

Странно е съотношението в цените на дизела и на бензина в България, продължава по темата „Класа”. У нас двата данъка са еднакви, а подобно нещо не съществува никъде в ЕС. В останалите страни от общността акцизът на дизела е с 30 процента по-нисък. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков.

6 ст. поевтиня масовият бензин А-95 само за два дни, допълва „Стандарт”. Във вторник литърът се продаваше за 2,45 лв., а от днес цената му е 2,39 лв. Без промяна остава обаче цената на дизела, която сега е 2,54 лв. Бензинът поевтиня, тъй като два поредни дни „Лукойл България” сваля цените на едро.

Изкривената пазарна среда помпа ръста на цените, смята Пламен Димитров, президентът на КНСБ. В интервю за „Класа” Димитров подчертава, че държавата трябва да си влезе във функциите. „Не говоря непременно да намалява данъци или акцизи, но може да играе като пазарен субект, за да влияе. И това правят всички нормални правителства в момента. Обществени поръчки за основни стоки и услуги, които могат да бъдат възлагани”, аргументира се Димитров.

От първи април започваме дебат със социалните партньори за обсъждане на възможностите за разумно увеличение на минималната работна заплата, заявява пред „Атака” Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. По програми, насочени към най-рисковите групи, ще се осигури заетост, обучение и професионална квалификация на 16 930 души. Разглежда се и въпросът за икономическата поносимост на известно увеличаване на пенсиите. Един от основните приоритети на политика по заетостта е балансиране на търсенето и предлагането на пазара на труда с цел намаляване на безработицата, подчертава министърът и допълва, че успешното реализиране на инициативите за ограничаване на безработицата и насърчаване на заетостта зависи и от конструктивния диалог между социалните партньори.

Дянков да събере приходите и ще може да вдигне пенсиите, съветва пред „24 часа” Пламен Орешарски, депутат от БСП. „При сегашните ценови ръстове това не е толкова сложна задача - инфлацията би следвало да свръхприходи в бюджета, които от своя страна са източник за компенсаторни социални разходи. Това е базисен принцип в публичните финанси”, пояснява Орешарски.

„Сега” акцентира на първа страница върху доклад на Световната банка, според който някои от антикризисните мерки на правителството у нас задълбочават проблемите, а други не се оказват толкова ефективни. България изпъква сред анализираните страни с две радикални мерки на правителството - орязването на публичните разходи за здравеопазване и за образование. За разлика от Армения, Молдова, Русия и Турция, които увеличават разходите за образование, у нас бюджетът за просвета намалява. В същото време финансовата институция отбелязва, че образованието е щит при сътресения на пазара на труда и това е доказано именно от последната криза. Най-тежко безработицата засяга хората, които са с ниско или без образование. Така свитите сега разходи за образование в бъдеще ще имат тежки последици за икономиката ни.

С тежки политически разправии и последвало единодушно решение на политическите групи Столичният общински съвет отмени новото зониране на града, с което данък сгради и такса смет на поне 123 000 софиянци бяха увеличени, информира „Сега”. Заради тежкия гаф кметът Йорданка Фандъкова прие оставката на заместника си Минко Герджиков, който така и не се появи в залата. От БСП продължиха да настояват за оставката и на кмета Фандъкова.

Пред „24 часа” Герджиков категорично отрича да е „изкупителна жертва”. По думите му голяма част от пропуските, който са се появили, са извън него и финансовите служби, за които отговаря. „Смятам, че г-жа Фандъкова е много добър кмет, който се справя с тежките проблеми на града”, допълва още Герджиков.

Пред „Новинар” Вили Лилков, общински съветник, констатира: „На практика се направи опит прикрито да се вдигнат данъците. Без да се обявява, че се променя промилът, а само зонирането. Но нямаше реална подготовка и тестване на системата, за да се види дали всичко това ще проработи. Ето така се получи този абсолютен гаф”.

Производителите на жито стягат протест в 21 области на страната този понеделник, алармира „Сега”. Четири са основните им искания. Първото е оставката на агроминистъра Мирослав Найденов заради неизпълнени ангажименти към бранша и неспазване на меморандума за изплащане на евросубсидиите за земя още през 2010 г. Други искания са правила и условия за устойчиво развитие на земеделието у нас, незабавно изплащане на сумите на всички производители, а не само на някои.

Не пипайте йод срещу радиацията - това може да предизвика увреждане на организма, предупреждава на първа страница „Телеграф”. Безразборното приемане на йод криело риск от алергични реакции, кожни проблеми като екземи, зачервявания, подувания, проблеми със стомашно-чревния тракт. Радиационният облак от Япония не се движи към България, допълва изданието.

В интервю за „Труд” израелският професор Михаел Бар-Зоар коментира: „България още не е излязла от етапа между политическата икономия и свободната демокрация. А това ме притеснява, защото съм българин. България има много таланти, хора с образование, трудолюбиви. Има толкова богатства. Но още не се използва наличният потенциал. Чуждите компании могат да се радват тук на много добър човешки материал. Но голямата бедност ги спира... Когато целият свят се бие за храна, тук става обратното - много хора напускат земеделието... Няма и политическа традиция - партии, които да се вкоренят в обществото. Всеки път изскачат нови и нови”.

БСП и президентската формация АБВ ще играят съвместно на местните избори и ще търсят за кметове избираеми професионалисти, информира „Труд”. АБВ няма да издига свои кметове - или ще подкрепя червените, или ще използва формулата „инициативен комитет”. Въпросът е председателят на БСП Сергей Станишев и президентът Георги Първанов да седнат на една маса и да се разберат в кой град чий човек подкрепят, коментира изданието.

Шопинг по интернет. Това е новата специалност, която от тази година ще се преподава в училищата, съобщава „Труд”. Официално се нарича "електронна търговия" и ще се учи в профилираните и професионалните паралелки на гимназиите в страната. Кореистика, техонология на театъра, брокер на недвижими имоти, специалист по възобновяеми енергийни източници, предприемачи са другите нови специалности, за които това лято е може да се кандидатства сред 7-ми и 8-ми клас.

Според челото на „Монитор” идолите от телевизионния екран футболисти, музиканти и артисти ще затягат дисциплината в училище. Мярката е разписана в концепцията на новия закон за училищното образование, която ще бъде представена официално следващата седмица. „Интересната мярка за разговор на ученика с уважавана от него личност предложи дружеството на психолозите”, уточнява зам. просветният министър Милена Дамянова.

Според челото на „Труд” бдителни баби и дядовци ще получат мобилни телефони от Министерството на вътрешните работи, за да предупреждават пазителите на реда за престъпления по селата. Това съобщи в Монтана главният секретар на МВР Калин Георгиев. Борбата с битовата престъпност е основен приоритет на полицията в региона, заяви полицай номер 1, който присъства на годишния отчет на областната дирекция на МВР.

Колективен иск на стойност 100 млн. лв. ще бъде заведен срещу М-Тел от ощетени потребители, извежда на първа страница „Новинар”. Подобни действия ще бъдат предприети и към останалите мобилни оператори у нас, съобщава председателят на УС на Асоциация на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги Янаки Ганчев. Подписи ще започнат да се събират от тази неделя, когато ще бъде проведен поредният протест срещу телекомите у нас. (БТА)