Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: DarikNews.bg, архив
Преглед на печата с Михаил Дюзев в "Дарик кафе" - 20.01.2011
37269
Преглед на печата с Михаил Дюзев в "Дарик кафе" - 20.01.2011
  • Преглед на печата с Михаил Дюзев в "Дарик кафе" - 20.01.2011

Под заглавие „Не е вот, а лот на доверие”, темата на „Труд” коментира: „С дълга реч пред министрите си, която възхвалява успехите на ГЕРБ ("спортната зала каква красавица става") и разгромява политическите противници („шайка разбойници”), премиерът Бойко Борисов представи предложението си за вот на доверие към кабинета. Той изтече и мотивите, които бяха изпратени в парламента. В текст от 317 думи Министерският съвет иска вот за цялостната си политика във всички ресори и заявява, че атаката към него идва от „неясни политически субекти” и от „медии с неясни собственици”. Премиерът Бойко Борисов възложи на министрите си за една вечер да приготвят кратки отчети какво са свършили досега, които да представят по време на дебатите днес в парламента.

Пред „24 часа” Желю Желев, президент на България, дава оценка за вота на доверие, който поискаха Министерския съвет и премиерът Бойко Борисов: „Ако трябва да давам морална оценка, ходът му е достоен. Когато нещата започват да стават много неясни и объркани, както е сега покрай всички тези подслушвания и тайни записи, позицията на управляващите трябва да е ясна. Правителството да знае, че има доверие. Това според българската конституция означава, че след като са ти гласували доверие, шест месеца никаква опозиция и никакви други групи не могат да искат оставка или вот на недоверие. И ръцете на правителството са развързани да следва своята политика, да не го торпилират от различни посоки. Разбира се, в самото искане на вот на доверие
има известен риск”.

Вотът на доверие е стандарт на западната демокрация, разяснява пред „24 часа” Филип Димитров, премиер на България през 1992 г. В отговор на въпроса по какво си приличат вотът, който той направи през 1992 г. и този на Борисов, Димитров казва: „Използва се същият инструмент за парламентарна борба. Когато се прави опит да се разклати едно правителство, това е способ да се даде сражение на избрано от премиера поле. Така правят сериозните политици. Разликата е, че неговият - надявам се - успява да изпревари процеси на разпад и затова има и по-добри шансове за успех”.

Пред „Монитор” депутатът от ГЕРБ Валентин Николов дава положителна оценка за вота на доверие. Според него вотът е добър вариант, защото по този начин ГЕРБ ще се пребори с „тъмните сили” в обществото, и второ Ц може да наблегне на реформите. Николов допълва още, че опитите за борба с „днешните проекции на Държавна сигурност продължават. Аз съм сигурен, че част от контрабандните канали, които едно време са били под знака на ДС, продължават да действат”, убеден е Николов.

„Няма да чакаме провалени политици да ни притискат, няма да позволим кукловодите на Държавна сигурност да ни искат вот на недоверие”, заявява в интервю за „Телеграф” Искра Фидосова, съпредседател на ПГ на ГЕРБ.

Искането за таен вот трябва да внуши съмнението, че в групата на ГЕРБ има хора, които няма да подкрепят правителството. ГЕРБ е в такова състояние, че може и при таен вот да разчита на всички свои депутати, анализира пред „Труд” Румяна Бъчварова, шеф на политическия кабинет на премиера.

Държавата е пробита, тече отвсякъде. Така социологът Живко Георгиев анализира политическата обстановка в страната за „Новинар”. Георгиев твърди още: „Този вот е естествена хватка да се търси вземането на инициатива. Не виждам какво рационално ще постигне. Парламентарният вот ще бъде потвърден и след по-ужасяващи скандали от сегашните при този състав на НС Ц ГЕРБ има смазващо мнозинство с безрезервната подкрепа на „Атака”. Единствената полезност на това гласуване сега е да се види каква ще бъде позицията на Синята коалиция”.

Тезата на Георгиев потвърждава и друг социолог  - пред „Класа” Антоний Гълъбов смята, че правителството не е застрашено, но въпросът е в това дали то ще остане да разчита само на подкрепата на депутатите от ГЕРБ и „Атака”, или ще получи подкрепата и на Синята коалиция.

„Бойко е на война, да спасява хляба”, е заглавието над интервю в „Стандарт” с лидера на ДСБ Иван Костов по темата.

„Вотът на доверие - гарантиран от „Атака”. Националистите няма да допуснат служебен кабинет на Гоце и реванш на БСП и ДПС”,  е водещото заглавие за „Атака”, а според челото на „Дневник” „Борисов ще получи вот на доверие в опит да приключи „Тановгейт”.

В интервю за „24 часа” кметът на София Йорданка Фандъкова казва, че се предвижда проект за сондажа при Централна минерална баня. Част от водата там ще се използва за бъдещия СПА център, който ще се помещава в част от сградата. Друга част от водата ще се отопляват сградите на Министерския съвет, Министерството на социалната политика и на Общинската дирекция по архитектура и градоустройство. Швейцарски експерти вече консултират екипа на главния архитект на София Петър Диков, който работи по проекта, допълва Фандъкова.  

„Труд” отбелязва, че председателят на парламента Цецка Цачева  разполагала с видеоматериал, който доказва, че подписката на РЗС за искане на референдум за разпускане на парламента и свикване на Велико народно събрание е фалшива.

Вместо обичайния отчет за поредната година от мандата си президентът ще представи новата си книга „Първият мандат на Георги Първанов”, коментира „24 часа”. Това ще стане в неделя, ден след като навлезе в десетата, последна година от президентстването си. Досега Първанов или се отчиташе пред Народното събрание, или даваше обилна пресконференция, пише изданието.

Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов върху Изборния кодекс, пише „Новинар”. Така с гласовете на ГЕРБ и „Атака”, които гласуваха „за”, законът бе приет повторно, без да се отрази нито една от забележките на държавния глава. Още в първия работен ден на 2011 г. Първанов върна закона, тъй като не бе съгласен с въвеждането на 12-месечна уседналост, както и с отпадането на прекия вот за райони кметове и такива на малки населени места с под 500 души. Според него така се нарушават и отнемат изборни права, гарантирани в конституцията.

Зверски санкции за превишаване на скоростта прие парламентът, алармира под глава „Труд”. Най-голяма е глобата за нарушение в града. Ако водачът „лети” с 50 км/ч над допустимото, ще плаща 350 лв. и ще остава три месеца без книжка. Сега това се наказва с 250 лв. За всеки 5 км/ч над 50-те, санкцията ще скача с 50 лв. Така ако водачът гази закона със 70 км/ч отгоре, ще го санкционират с 550 лв. в града и с 500 лв. на магистралата. Друга новост е, че книжката вече няма да се отнема при шофиране с над 31 км/ч от разрешените.

„Телеграф” стряска със заглавие „Грипът полази половин България”. След София-област, покосена първа от епидемията, вчера в още пет общини бе обявена такава. 11 области са в предепидемична обстановка. Петте нови общини са Благоевград, Петрич, Дупница, Рила и Кочериново. Там броят на заболелите е надхвърлил критичните 300 на 10 000 души население, уточнява изданието.

„Стандарт” подчертава, че след като учениците не получиха дълга ваканция за Нова година, сега ще си стоят вкъщи заради грипа. Школата затварят за седмица, до 26 януари.

Ваксините срещу грип вече са безполезни и затова не трябва да се прилагат по време на грипната епидемия, алармира „Монитор”. Това заяви завеждащият отдел „Надзор на заразните болести” в Министерството на здравеопазването д-р Ангел Кунчев. Ако сега се имунизирате, трудно ще развиете имунитет, тъй като вече може да сте се заразили, обясни специалистът и добави, че единственото средство, което може да ни защити от инфекцията сега, в разгара на епидемията, са антивирусните препарати, които се взимат в първите 48 часа от заболяването. Антибиотиците също са безсилни пред грипа.

Да се спре използването на специални разузнавателни средства, докато не се намери формула, гарантираща, че се прилагат само за документиране на престъпления. Такова предложение направи премиера Бойко Борисов пред министрите си, пише на челна страница „24 часа”. Междувременно прокуратурата огласи резултатите от проверката си по телефонните разговори на шефа на митниците. Заключението е, че записите не са оригиналните СРС-та, за които парламентарната комисия установи, че са използвани срещу Ваньо Танов, а са презаписани и върху тях е оказана допълнителна манипулация.

„Сега” се включва по темата като отбелязва, че прокуратурата не е категорична дали записът с премиера Бойко Борисов е монтиран.

На вътрешна страница темата на „24 часа” допълва, че огласяването на подслушаните разговори коства на премиера Бойко Борисов оттеглянето на 14% от симпатизантите му. Според експресното телефонно проучване на ББСС „Галъп” днес твърдо подкрепят премиера 42%, а 23% - не.

Според челото на „Сега” българските съдилища ще могат да налагат дори и 100 години затвор. Досега за различни престъпления се изтърпяваше само най-тежкото наказание. „При рецидив наложените наказания се изтърпяват отделно”, гласи текст от изцяло нов Наказателен кодекс, огласен от Министерството на правосъдието. Така например, ако някой има пет присъди по 20 години, той ще лежи общо 100 години в затвора. Мотиви към проекта не бяха публикувани. Но и министерството пусна единствено общата част на НК, където са уредени принципните въпроси. Особената - където са разписани конкретните престъпления и наказанията им, още не е готова.

Върховният касационен съд потвърди доживотната присъда за убийството на студентката от Варна Радостина Евтимова и Георги Цветанов влиза в затвора, съобщава „Сега”. Окончателната присъда идва две години след зверското убийство на студентката. Според обвинението Цветанов е извършил убийството, за да прикрие изнасилване. Смъртта й предизвика масови студентски вълнения във Варна.

На 18 януари Висшият съдебен съвет наложи на шефа на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов едно от най-тежките наказания - сваляне от ръководния пост, пише „Труд”. Пред изданието той категорично заявява: „Цветан Цветанов искаше да задържаме без доказателства... Получих обаждане от Германия от г-н Цветанов, който ми съобщи, че двамата с премиера са пред кабинета на Ангела Меркел и очакват да ги приеме... Молбата на министъра беше да се срещнем на следващия ден, когато се върне от Германия. Срещнахме се - разговорът се въртеше главно около Антон Петров-Хамстера и предстоящото гледане на мярката му за неотклонение. Цветанов ми каза, че имат доказателства срещу Антон Петров (задържан тогава по делото за „Наглите”), включително и анонимни свидетели, но в настоящия момент не могат да ги покажат на съда. Но този човек бил много опасен и трябвало да бъде задържан”. От думите на Пенгезов става ясно, че „вътрешният министър директно е поискал съдът да задържи един човек, само защото МВР казва, че е опасен престъпник”. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар