Преглед на печата

В „Труд” двама политолози представят своите гледни точки за намаляване броя на народните представители. Дългогодишната идея бе издигната наново в неделя от две партии - „Движение България на гражданите” и РЗС. Според Петър Николов нито от институционална гледна точка, а още по-малко от бюджетна, това, дали народните представители ще са 240, 200 или 100, има някакво особено значение. Има значение обаче това, че така партиите ще покажат, че когато призовават нацията към лишения и жертви, и те самите са склонни да направят такива. Това е смисълът на предложението за редуциране в парламента. Борис Попиванов предупреждава, че едно намаляване на бройката ще остави повечето малки партии зад борда и в страната би се възцарил двуполюсен модел и много граждани ще останат непредставени. Ще се смъкне и нивото на представителност в парламентарните комисии, които все пак отразяват онези 16-18 ресора на управлението, и те ще загубят ролята си на форум за законодателни дискусии. А 100 души не са непременно по-умни, по-делови и по-отговорни от 240.

„По-малко депутати, по-малко спане по банките”, казва в „Стандарт” проф. Александър Джеров, бивш депутат, който е участвал в написването на сегашната конституция. Според него 120 депутати са напълно достатъчни за нашата страна. „Когато писахме конституцията през 1991 г., имахме други разбирания за функциите на Народното събрание”, припомня той. Джеров не е съгласен с мнението, че ако броят на народните представители се намали, те ще станат по-разпознаваеми. Всеки може да стане популярен чрез изявите си. „Популизъм в чист вид”, пък е коментарът на лидера на Единната народна партия Мария Капон.

В анализа си „24 часа” определя като „отровна” идеята да се намали броят на депутатите. Всеки интелигентен човек би трябвало да се замисли - колкото по-малко народни представители, толкова по-зле е представен народът. Отчуждението на елита от гражданите се задълбочава. Проблемът на парламента не е в броя на депутатите, а във факта, че те не са представители на избирателя. Те са вътре по силата на едни списъци, които се спускат от партийния елит под диктовката на олигархията.

„Депутатите да са 120 - и без това не познаваме половината”, е позицията на Даниел Вълчев, член на ръководството на „България на гражданите”. В интервю за „24 часа” той посочва, че трябва да има по-ясно персонализиране на отговорността във властта. Например депутатите да са обозрим брой. Вълчев развива идеята референдум да се произнесе за нова конституция, премахване на постовете на заместник-министрите и парламентарната квота във ВСС. „Готови сме да съставим следващия кабинет, но без ГЕРБ, БСП и ДПС”, заявява Вълчев.

Бюлетините на хиляди българи са изчезнали мистериозно на референдума, съобщава „Сега”. Въпреки че ядреният референдума мина вяло, успя да роди множество парадокси, които ЦИК не може да обясни. Вчера стана ясно, че подписите на гласувалите в цялата страна надвишават с 10 000 броя на бюлетините. Досега подобно драстично разминаване не се е случвало на нито едни избори при далеч по-висока избирателна активност. ЦИК обясни случая с небрежната работа в някои секционни комисии. Това обаче поставя още по-силно под въпрос честността на предстоящите парламентарни избори.

„Гласове на омерзението?”, коментира „Сега”. Дни след вота на 27 януари стана ясно, че референдум всъщност не е имало. Защо иначе да се прави допитване, ако няколко месеца по-рано правителството е уведомило ЕК, че ще строи седми блок на АЕЦ „Козлодуй”? Всъщност бяхме подложени на най-нахална демагогия. Тя започна с редактирането на въпроса, който дава по два отворени варианта, независимо дали си гласувал с „да” или с „не”. И превърна първото национално допитване в новата ни история в референдум на липсите. Липсваше яснота за какво се гласува. Преди този вот липсваха експертите. Най-парадоксалното - липсваше активност дори в социалните мрежи. Най-неприятното е, че първият опит за наистина демократично допитване до народа бе напълно опорочен - от избора на темата, през цялата кампания, та до обявяването на резултатите. Сякаш да докаже до каква степен политиците не се съобразяват с реалните нужди на страната и с реалните тегоби на хората.

Бойко Борисов не е давал съгласие да бъде вербуван като информатор на Централната служба за борба с организираната престъпност, пише „Труд”. А и не е имало защо да бъде привличан от службата, тъй като се е оказало, че не работи в среди, представляващи оперативен интерес. Това става ясно от съобщение на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност” от вчера. Поводът беше публикация в сайт, която описва сегашния премиер Борисов като информатор. Партия ГЕРБ излезе с декларация, че е задействан сценарий за подмяна на дневния ред, който „заприличва на поредната уговорена политическа сделка между бивши коалиционни партньори и довчерашните им опоненти”. От ГЕРБ са учудени от координираните позиции на БСП и ДПС. От БСП настояха анкетна комисия в парламента да се заеме със случая. „Бойко Борисов никога не е бил нито информатор, нито сътрудник. Мога да кажа това, тъй като съм съвременник на събитията. Ако Борисов е бил сътрудник, за това щеше да има документи, които аз би трябвало да съм виждал, защото съм правил ревизия на целия агентурен апарат”, заявява ген. Кирил Радев, бивш шеф на НСБОП.

„Не вдигаме таксите, за да кърпим заплати”, уверява в интервю за „Стандарт” ректорът на СУ „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев. Миналата седмица Академичният съвет  реши да вдигне студентските такси от новата учебна година с 8 на сто. Обяснението на Илчев: „Ние не бихме ги вдигнали, ако имаше дори и някаква малка промяна в базисното финансиране. Такава няма. Това, което идва в СУ, тази година ще бъде някъде около 3 млн. лева при един бюджет, който преди три години бе орязан с 13 млн. лева. За двете години, откакто се дават парите по рейтинговата система, ние ще получим около 5 млн. лева при отрязани за същите тези години 40 млн. лева. Вече сме в пълна невъзможност да поддържаме сградите на университета. От 2008 г. не са мръднали заплатите на преподавателите и служителите. Бизнесът се оплаква от кадрите, но не си спомням случай, когато той да е помогнал с нещо, освен да се направи някоя лаборатория. Това пак е помощ, но няма съдействие в целия процес на образованието”.

През януари тази година общият показател за доверие на потребителите нараства с 2,3 пункта спрямо равнището си от октомври 2012 г., показва изследване на НСИ, пише „Труд”. Въпреки това нивото на потребителското доверие все още остава под дългосрочната му средна стойност. Ръстът на показателя се дължи на позитивните нагласи сред градското население. В селата равнището остава без промяна.

Усилено харчене на пари от населението ще има едва след няколко години, прогнозира в електронното издание „Класа” Лъчезар Богданов, икономист от „Индъстри уоч”. Той посочва, че през първата половина на миналата година ръстът на потреблението у нас беше най-висок в ЕС. Темповете на повишение не са като тези през 2005-2008 г., но погледнато като сравнение, ако в повечето европейски страни има нулев ръст на потреблението или дори спад, а у нас има ръст от 2%, то това е добре. „Според мен е твърде рано да се увеличи забележимо харченето на пари от населението. Това което видяхме от предишния икономически цикъл започнал от 1997 г. беше, че домакинствата общо взето започнаха да харчат „нашироко” едва след 2004 г., т.е. след като няколко години имаше сравнително бърз икономически растеж. Затова смятам, че и сега ще са необходими поне 2-3 години с ръст на брутния вътрешен продукт от над 3-4%, за да се стигне до подобно поведение”, обяснява Богданов.

„Няма да платим 1 млрд. евро за спирането на „Белене”, е озаглавено интервюто в „Монитор” с Валентин Николов, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”. Той отбелязва, че НЕК е наела много добри адвокати, които да я представляват в арбитражното дело, което „Атомстройекспорт” заведе за 1 млрд. евро. Ако междувременно не се случи някакъв пробив в отношенията между НЕК и „Атомстройекспорт”, всяка от страните ще си изложи аргументите пред арбитража. А аргументите натежават в полза на това, че няма да ни се наложи да платим 1 млрд. евро. Николов посочва, че най-вероятно решението за изграждането на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй” ще бъде взето след изборите. Нека следващото правителство, което и да е то, да носи отговорността. До края на годината ще бъдат внесени мерки за удължаване живота на 5 и 6 блок.

„Може да се окажем вън от ЕС”, казва в интервю за „Труд” евродепутатът от БСП Ивайло Калфин. Той посочва, че има предложение на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой и на председателя на ЕК Барозу, което започна да се обсъжда през декември. То е за изграждане на политически, банков, икономически и фискален съюз в еврозоната с доста неясни ангажименти към страните извън нея. Предлага се да се засили интеграцията, да се прехвърлят функции и на наднационално равнище, но около еврозоната. Това означава, че ще се създаде едно много силно ядро, в което на практика ще се вземат решенията. Там ще бъде бюджетът, там ще бъде истинската интеграция. Останалото ще е една хлабава външна периферия. Ако ние в България продължаваме да седим и да гледаме отстрани, това ще ни изпрати извън ЕС. Сега е моментът България да се бори да запази мястото си, смята Калфин. (БТА)