Преглед на печата

Три оставки поиска и получи премиерът Бойко Борисов, за да тушира проблемите, които правителството му има заради неспазване на европейски директиви и принципи. Това е водещата новина за всички ежедневници днес. След като три месеца беше глух за драстичните нарушения в научния фонд, той изведнъж повярва на учените и реши да жертва просветния си министър Сергей Игнатов, пише „Сега”. Решението му идва дни преди лично председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу да изслуша учените в Брюксел. С Игнатов си отива и управителят на фонд „Научни изследвания” Христо Петров. Шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев пък се оказа виновник за двете съдебни процедури, които Брюксел откри заради монопола на пазара на ток и природен газ.

За злоупотребите във фонд „Научни изследвания” алармира още през ноември м.г. „Труд”. Тогава проф. Мирослава Кортенска разкрива корупционните практики в интервю за изданието. В днешния брой на „Труд” тя допълва: „В парламентарната комисия по образование на два пъти Игнатов прикриваше злоупотребите, като твърдеше, че във фонда всичко е наред. Освен това именно в парламента разбрахме, че той не спазва закона за научното развитие, приет преди две години от ГЕРБ, не се отчита пред Народното събрание за разпределението на публичните средства за иновации. Значи имаме министър, който не спазва закона, назначава без ценз, слага чадър над корупционните схеми на Петров. Добре е, че Игнатов сам излезе от ситуацията, като си подаде оставката и по този общоприет и цивилизован начин приключи „Игнатовгейт”. Поне по нещо да заприличаме на нормална държава!”

На първа страница „Новинар” акцентира върху другата водеща новина: „Няма да продавам ВМЗ за 1 лев”, каза пред работниците от ВМЗ-Сопот премиерът Бойко Борисов. Той даде срок от един месец на ръководството на завода за оздравяване на ВМЗ. Междувременно стана ясно, че Борисов ще отложи освобождаването на шефа на предприятието от поста му, въпреки че не е доволен от работата му.

Денонощие след края на референдума ЦИК не знае каква е активността, макар че малко преди края на изборния ден говорителят Бисер Троянов обяви, че тя е около 20%, подчертава в „Сега”. Бе обявено и съотношението между противници и поддръжници на АЕЦ. По-нататък ЦИК продължи да съобщава колко процента са „за” и колко – „против”, но не и колко общо са гласували.

„Референдумът виси на 14 000 гласа”, се посочва в заглавие на „24 часа”. На косъм от провала - 20,2%, е била избирателната активност в неделя. „Съдбата на плебисцита може да бъде решена от няколко хиляди гласа”, коментират запознати. „24 часа” изчислява, че 0,2% от избирателите, които по списъка на ГРАО са общо 6 949 120, са 13 898 гласа.

Успешен референдум и първа стъпка към утвърждаването на националното запитване като нормална практика отчете вчера лидерът на БСП Сергей Станишев минути след края на изборния ден в неделя, допълва по темата „Дума”.

За първи път Борисов е от страната на губещите. До този извод достига социологът Юрий Асланов. В интервю за „Дума” той подчертава, че след оповестените резултати от референдума е възможно да се стигне до презареждане на общите нагласи преди парламентарния вот. „Развенчаването на мита за непобедимия лидер ще окуражи избирателните нагласи, които до този момент не са се проявявали”, прогнозира Асланов.

В друго интервю за „Дума” председателят на ВМРО Красимир Каракачанов изразява и своята позиция по въпроса: „Победител е идеята за българска ядрена енергетика. Все пак мнозинството от хората гласува „за” българската ядрена енергетика, а това е победа за една кауза. Зад тази кауза застанаха различни политически формации, застанаха хора, които в случая бяха политически неутрални. Това е победа за България”.

„Българските политици нямат достойнство. Редно е, когато си загубил, да кажеш - окей, искам прошка, продължавам нататък, като си отчитам грешките”, категорично заявява пред „Труд” математикът Михаил Константинов. „Нашите нямат доблестта и мъжеството да признават грешките си. Много са далеч от политици като Чърчил, който, когато губи изборите след войната, казва: „Приемам поражението, отивам в опозиция и ще се боря отново идеите си”. Нито един наш политик няма смелостта да го направи. Напротив, за да се изкарат всички победители, говорят глупости. Вече се чудя къде е представителството на интелигентните хора в България”, споделя Констатинов. Според него изводите, които трябва да извлечем след референдума са няколко: „Първо, трябва да се промени законът за референдумите, като се приеме по-нисък избирателен праг. Второ, да се реши национален референдум да се провежда заедно с национални избори, а не отделно. Трето, да се изчистят избирателните списъци от фантоми. От 22 години борим фантомите както свиня бори тиква на двора. Крайно време е това да свърши. Ще има промени в изборния кодекс и няма проблем да се въведе активна регистрация”.

Пред „Стандарт” Константинов коментира още: „Много отдавна електоратът не слуша буквално своите лидери и слава Богу. Това показва, че избирателите имат някакъв мозък в главата си и гласуват така, както смятат за правилно. За мен това е изключително радостно явление. Нека да е пределно ясно на българските политици, че те не са феодали в съответната област. И българските избиратели не са феодални селяни”.

„Два пъти пробваха да подпишат за АЕЦ „Белене” през главата ми”, е заглавието над интервю в „24 часа” с бившия министър на икономиката Трайчо Трайков. „През 2010 г. натискът стана безцеремонен и бяха направени два опита за поставянето на България пред свършен факт с подписването на ангажиращи документи пред главата ми. Ако не ги бях парирал, сега референдум нямаше да има и още милиарди щяха да са потънали”, заявява Трайков. По думите му за да има смисъл от национално допитване, въпросът трябва да бъде „да развиваме ли ядрена енергетика, след изтичането на максималния живот на 5-ти и 6-ти блок”. Но времето за такъв въпрос е след 20 години, посочва още бившият министър.

„Обидно ми е като българин, че за трети път след 1944 г. се провежда референдум, и то все по въпроси, свързани със съветските и руски интерес”, коментира по темата в друго интервю за „24 часа” кинорежисьорът Евгений Михайлов.

„Нито провал, нито победа - референдумите не са спортно състезание, независимо че съдържат състезателен елемент”, изтъква пред „Преса” социологът Кънчо Стойчев. „За съжаление обаче през последните няколко години политиката в България бе принизена до футболен стадион”, казва Стойчев. Социологът извежда три основни извода от референдума: „БСП все политическата инициатива, Бойко Борисов изпълни лупинг на василка беб бабут при приземяването и, трето, юридическата уредба на играта „референдум” у нас не оказа нескопосана”. В отговор на въпроса дали допитването се е превърнало в тест за обществената подкрепа  на Борсов, Стойчев заявява: „Доколкото убедително спечели позицията „да”, то неговото тройно „не” си е чист автогол от центъра на терена, действително майсторско изпълнение”.

Имаше ли смисъл референдумът за ядрената енергетика? Върху този въпрос разсъждава в анализ за „Сега” Галя Горанова. Отговорът за нея е ясен - категорично да. „Референдумът бе поучителен с това, че ни разкри неприязънта на политическата класа към пряката демокрация - като се почне от порочните законови правила, та се стигне до култовата фраза на премиера след приключването на вота: „Поздравявам Джокович с победата!”. Оказа се, че в йерархията на ценностите, които изповядва Борисов, тенисът стои много по-високо от пряката демокрация. А 20 млн. лева му се струват скъп харч за някаква си там „социология”. Стигна се дотам в абсурда, че подгласникът му Цветан Цветанов благодари на българите за тяхната гражданска пасивност! Не че не го знаехме, но след референдума вече сме напълно сигурни - управляват ни хора, които хал хабер си нямат от демокрация и пет пари не дават за нея”, коментира Горанова.

Под заглавие „Скромни печалби и загуби от референдум” „Труд” анализира: Никой от политическите играчи не спечели от вота колкото искаше, но и никой не загуби толкова, колкото можеше. Има само едни, по-невидими играчи, които определено печелят от резултатите като цяло - туризмът, креативните индустрии, еко икономиките и икономиката на знанието. Тези сектори и лицата в тях бяха сравнително мълчаливи при дебатите преди референдума, но определено са доволни - влиянието на червените и националистическите лидери с остарелите им индустриални представи продължава да бъде сравнително ограничено.

В интервю за „Капитал Daily” Станислав Стоянов, управляващ партньор в „Алфа рисърч”, обобщава: „В този референдум спечелиха рекордите, защото беше постигнат нов рекорд на национално равнище - за ниска активност. Формулировката на въпроса беше такава, че една голяма част от хората, които бяха против, не видяха в нея възможност да изразят вота си. Кампанията беше водена със стремежа да активизира повече вот срещу управляващите, срещу Бойко Борисов, срещу ГЕРБ. От резултата става ясно, че тя остана тясно партийна на БСП. В подписката за свикването на референдума имаше 770 000 души, а подкрепилите тезата ще се окажат около 850 000 души, т.е. нараснали са само със 100 000 души. И това заедно с гласовете на "Атака" и ВМРО, а отчасти и на ДПС”.

На първа страница „Телеграф” съобщава за трагичен инцидент: Свинският грип уби 7-годишно момченце от Пазарджик. Вирусът, известен на епидемолозите като „Калифорния”, взе първата си жертва за тази година - първокласника Ники. Заради вируса той получил възпаление на сърдечния мускул и издъхнал въпреки усилията на лекарите.

Сирене с цена в магазина под 7 лева не е сирене. За това алармира пред „Преса” председателят на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. По същия начин стои въпросът с кашкавала - ако струва под 10 лева, значи в него има растителни мазнини. Въпреки че от началото на годината продуктите, произведени от палмово или друго растително масло, нямат право да се продават като млечни, изискванията не се спазват. По държавния стандарт килограм сирене се прави от 7 литра мляко. При 70 стотинки за литър сметките никак не излизат, коментира Зоров. (БТА)