Интервю на Калиман Мечкаров с Джейсък Петържек от федерацията на работодателите в Полша.
Г-н Петержек, в българската преса се появиха информации, че Полша отваря пазара си българи. Вярно ли е това ?
Всъщност полското правителство реши да премахне изискването за разрешително за работа за гражданите от съседните източни държави за няколко сектора, в които липсва квалифицирана работна ръка. Според схемата обявена на 30 август 2006 г. категориите, за които няма да се изисква разрешително за работа са учителите по чужди езици, журналистите, дипломантите на полски медицински учебни заведения, членовете на управителни съвети на компании и бизнесмени.
За сезонните селскостопански работници от Украйна, Русия и Беларус това ще важи само за период до 3 месеца в рамките на половин година. Решението на правителството от 1 септември засягаше политиката за привличане на кадри от чужбина. Зависи кой и при каква ситуация може да се привлече работна ръка в Полша. Това засяга гражданите на Русия, Украйна, Беларус и Германия.
Що се отнася до българите, до този момент те мога да кандидатстват за ограничени професии. В края на тази година полското правителство трябва да вземе окончателно решение дали да отвори пазара си за българите или да приложи преходен период, както Германия, Австрия и Франция направиха с Полша, когато влезе в Европейския съюз.
Очаквате ли много българи да дойдат да работят в Полша след отварянето на пазара на труда и влизането на България в Европейския съюз ?
Не мисля, че българското правителство трябва да очаква много от българите да дойдат да работят точно в Полша, тъй като безработицата тук е доста висока – около 15,6 процента, което прави 2 милиона и 450 хиляди безработни. От друга страна бизнесът търси кадри. Полските предприемачи се оплакват от дефицит на инженери и строителни работници. Също така ни липсват квалифицирани готвачи, продавачи, компютърни администратори, преподаватели по чужди езици. Като цяло в този момент си мисля, че полския пазар не е особено привлекателен за българите, особено ако го сравним с този на старите членки на ЕС.
Когато Полша се присъедини към ЕС, как бизнесът се приготви за отворения пазар?
Приготвяхме се дълги години. Обучавахме се, научихме законите, приложихме ги така, като искаше ЕС. Подготвихме голяма част от компаниите да вземат европейски сертификат, променихме управленската стратегия, за да може след приемането да имаме широк достъп до европейския пазар. Мога да ви каже, че това хич не беше лесно. Това, което бих препоръчал на българското правителство е да бъде в пряк контакт с бизнеса, да си сътрудничат. Трябва да действат и да говорят в един глас и да открият и развият всички скрити възможности на вашия пазар. Също така трябва да имате много прости правила, чрез които средствата от европейските фондове да бъдат усвоени. За съжаление в тази сфера Полша не постигна добри резултати.
След като Полша се присъедини към ЕС, колко от поляците напуснаха страната?
Полша нямаше достъп да пазара на труда веднага след влизането на страната в ЕС. Само Великобритания, Ирландия и Швеция отвориха вратите си за нашите работници. По-късно това направиха Испания, Португалия, Гърция, Италия, Холандия и с малки ограничения Франция. По приблизителна оценка легално 1 милион и сто хиляди поляци са напуснали страната в посока страните от ЕС, като голяма част от тях бяха доктори и сестри и поради тази причина сега имаме нужда от подобни кадри.
Страната ни също така напуснаха много шофьори, работници, компютърни специалисти и инженери. Много от специалистите ни обаче направиха и забележителни кариери. Заради отворения пазар Брутния ни вътрешен продукт се покачи много бързо – като тази година най-вероятно ще премине границата от 100 милиарда долара. Разбира се привлякохме и много чужди инвеститори.
Полша има доста високо ниво на безработица – около 16%. Как отварянето на пазара и влизането на страната в Европейския съюз повлия на безработицата и заплатите ?
Благодарения на изнасяната продукция и новите работни места, които се откриха, след влизането на страната в ЕС безработицата намаля от 3,2 милиона на 2,45 милиона души, като продължава да намалява. Що се отнася до заплатите, то няма кой знае каква голяма промяна. По-голямата част от професиите имат стабилен растеж от между 3 и 5 на сто, но има и изключения, например в Ай Ти сектора, където заплатите се вдигнаха подобаващо. Като цяло обаче няма кой знае какви големи промени в заплащането.
