Неразбраните ултраортодоксални евреи в светската държава Израел
Неразбраните ултраортодоксални евреи в светската държава Израел / снимка: sxc.hu

Залман Дерен прекарва дните си в изучаване на свещената книга на евреите, Тора, в малка синагога близо до Стената на плача в Ерусалим. Той е млад и здрав, има съпруга и три деца, които трябва да изхранва, но не работи, защото това би го отклонило от неговото призвание.

Недалеч оттам, в най-голямото училище за изучаване на Тора в Израел, "Мир Йешива", от големите учебни зали се носи вълна от силни гласове, докато стотици мъже на всякаква възраст тълкуват и обсъждат часове наред свещените текстове. Повечето от тях също са женени и не изкарват сами прехраната си.

В Израел има около 60 000 постоянни изследователи на свещените писания, живеещи в бедност и занимаващи се с това, което според тях е най-висшето призвание на тяхната вяра. В замяна Израел им изплаща скромни възнаграждения и ги освобождава от задължителната за всички граждани на страната военна служба.

Тази вече 64-годишна сделка между държавата и ултраортодоксалните обаче върви към цялостно преразглеждане.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху се съгласи в края на миналата седмица да бъдат направени реформи, с които към 2016 г. броят на посветилите се на изучаване на Тора да бъде намален до 1500 души, а нарушителите на тази разпоредба да се наказват.

В рамките на широката управляваща коалиция на Нетаняху все още не е постигнато съгласие около приемането на всички детайли от тези планове, които трябва да влязат в сила към 1 август. Но всяко затягане на правилата ще срещне голяма подкрепа у израелското общество.

Социологическо проучване от миналата година показа, че 93 процента от хората, които не принадлежат към общността на ултраортодоксалните евреи, са "за" тези мъже да бъдат привличани задължително на военна или някаква друга цивилна служба.

В събота около 20 000 души участваха в шествие в Тел Авив с искане за "равно разпределяне на националната тежест".

В тези религиозни училища, осеяли цял Ерусалим, студенти и равини се чувстват неразбрани и отхвърлят обвиненията, че използват социалната държава или че се измъкват от задълженията си.

"Най-висшето еврейско занимание е изучаването на Тора - това е словото на Господ", настоя белобрад равин, който преподава в "Мир Йешива".

"Правейки това, ние изпълняваме най-висшата заповед и заслужаваме най-голямата награда".

"Това не е избор", каза равинът, помолил да не се споменава името му, за да избегне публичността. "В Талмуда е казано изрично, че Бог иска да изучаваме словото Му".

Един от студентите му, баща на пет деца, който учи в "Мир Йешива" от 18 години, смята, че пропастта между светското мнозинство в Израел и харедимите - еврейската дума за ултраортодоксалните, която значи "тези, които треперят пред Господ" - е непреодолима.

"Не можеш да обясниш зеления цвят на сляп човек", каза за Ройтерс студентът, който също не искаше да съобщаваме името му.

Юдаизмът винаги е почитал религиозните книжовници и някои отдадени вярващи твърдят, че изучаването на свещените текстове е спасило еврейския народ през хилядолетията на преследвания.

Ултраортодоксланите оправдават освобождаването си от военна служба с аргумента, че изучаването на Тора дава на армията духовна сила и дори някои от критиците им споделят това традиционно схващане.

През изминалите векове в различните общности малцина са били онези, които се можели да си позволят да учат постоянно. Но след създаването на Държавата Израел през 1948 г. социалната му система позволява на доста повече мъже да кажат думите "Торато Омунато" /"Тора е моето дело"/ и да се оттеглят от светския живот.

В момента 60 процента от ултраортодоксалните мъже учат по цял ден, пет дни в седмицата, колкото дълго пожелаят. Те и големите им семейства са в тежест на националната икономика и тяхното освобождаване от военна служба означава, че се ограничават възможностите на армията за привличане на нови попълнения.

Ултраортодоксалните пък възмутено отхвърлят обвиненията, че не са отговорни граждани. "Най-важното нещо в живота е Тора", каза Йерах Тукер, парламентарен съветник на влиятелния ултраортодоксален депутат в Кнесета, Моше Гафни.

"Хората си мислят, че щом студентите не отиват в армията, те си почиват, но наистина не е лесно да седиш цял ден и да учиш", каза той. "Това е като разговор с глух и ням събеседник".

Това, че не служат в армията обаче не е единствената причина за разногласията им със светското мнозинство в Израел.

Като най-бързо нарастващата прослойка от населението те отиват в нови квартали, където създават свои анклави със строги религиозни порядки и където модерните израелци не искат да живеят.

Те са оскърбили много хора, като принуждават жените да сядат най-отзад в обществените автобуси в техните анклави или пък се опитват да не допускат жени да пеят на празниците на армията. Някои от тях бият и плюят жените и момичетата, за които смятат, че са с неприлично облекло.

Също така ултраортодоксалните са надценили ролята си в израелската политика - много светски настроени израелци негодуват срещу важната роля, която техните партии играят при съставянето на коалиции и която им позволява да искат по-големи субсидии, както и да упражняват прекалено силно влияние върху религиозната политика.

Йедидия Щерн от Израелския институт за демокрация каза, че повечето ултраортодоксални евреи трябва да служат в армията и да упражняват продуктивна трудова дейност, докато най-висшите книжовници продължават да учат.

"Въпросът тук не е изучаването на Тора, а да запазят специалната си идентичност", каза той. "Държавата не е длъжна да финансира идентичността им".

Системата на широко разпространено изучаване на Тора, непозната в ултраортодоксалните общности в Ню Йорк, Лондон и Париж, зависи в голяма степен от семействата, както и от държавното субсидиране.

Студентът от "Мир Йешава", който е на 38 години, твърди, че родителите му все още плащат част от разходите му. Той изкарва известна сума пари, работейки за базирана в САЩ компания, използвайки "кашерна интернет" връзка, в която има доста строго филтриране на информацията при досега със светското.

"Не чета нищо от външния свят", гордо заяви той.

Дерен, 26-годишен имигрант от Америка, който учи в религиозно училище на хасидисткото движение "Шабад", каза, че половината от месечния му бюджет идва от помощи от семейството му, 30 процента от заплатата на съпругата му, която е учителка в детска градина, и 20 процента от израелски държавни субсидии.

За разлика от другите ултраортодоксални движения Шабад не поощрява ученето през целия живот, затова и неговите студенти рядко остават за повече от пет години.

Ежедневието на женените постоянни студенти обикновено започва с молитви у дома и понякога с ранни дискусии със състудентите. Учебните зали отварят около 9 ч. и обикновено остават отворени до 18 или 19 часа.

Равинът от "Мир Йешива" твърди, че сред 7-те хиляди изучаващи Тора има студенти от "18 до 80-годишна възраст". "Най-старият ни студент беше учил тук в продължение на 68 години и почина на над 80-годишна възраст", каза той.

"Единствените причини да си тръгнеш са да станеш равин, да загубиш финансовата си подкрепа или да те притисне семейството", каза той.

Говорейки на фона на предстоящия завой на Нетаняху, студенти и равини изглеждаха уверени, че нещата няма да се променят много, без значение какво ще направи правителството. "Знаем, че това, което вършим, е правилно", каза равинът.

Дерен, който е израснал в Питсбърг, каза, че не е учудващо, че за хората извън света на ултраортодоксалните е трудно да разберат защо някои предпочитат духовното пред светския успех.

"Ако животът е само това да тичаш след парите, значи съм луд", каза той по време на почивка от изучаването на Халаха /еврейските религиозни закони/. "Ако пък някой смята, че съществува нещо повече от това това да изучаваш Тора, значи той е луд". (БТА)

Последвайте ни

Коментар