Десетки са манастирите в страната, в които няма монаси и които са пред разруха. Частни дарения и инициативни комитети успяват да събират пари за малка част от тях. Един от манастирите е "Св. Козма и Дамян" край пернишкото село Гигинци.
Там предстоят още много възстановителни работи, но почти падналата сграда от преди няколко години вече изглежда различно. Различно изглежда и дворът. Звукът на църковните камбани посреща посетителите много преди те да стигнат до манастирските стени.
Посреща ни отец Никанор, който отдавна е известен като финансовият брокер, избрал да се грижи за душите на хората вместо за парите им. Но...монах лесно не се става.
„Това е едно призвание, което е някакъв повик свише, който човек трябва да усети в себе си, трябва да се подготви, решенията трябва да вземе мъдро. Някой може би по-рано отиват, още момчета, и те са по-запазени от изхабяване и грях, но по-податливи на съблазън. Аз на 26 години тръгнах по този път и смятам, че това е малко по-добре, защото човек си е направил сметка вече. Монах лесно ставаш, но трудно оставаш, защото изкушенията после са големи", разказа отец Никанор.
В момента в манастира край Гигинци живеят двама монаси и 15 обитатели. Всички те се грижат и за стопанството - биволи, лозя, градини. Не бива да си тръгвате от там без манастирска ракия или вино, без да отнесете у дома биволско мляко и сирене.
„Аз съм готвачка, готвя, доволни са от храната ми, от сиренето, от киселото мляко. Хора идват и през седмицата, пазаруват си, палят си свещички, молят се, има хора. Много хубаво се живее в манастира и съм доволна", каза жената, която се грижи за храната в манастира.
По-важното е, че манастирът с над 200-годишна история е спасен и може да приема хора, които имат нужда от тишина, от успокоение на душата или дори от най-обикновена разходка на чист въздух.
„Десетки са манастирите, които нямаха този добър шанс в тях да се заселят монаси, неприятно е, аз разбира се съм вярващ човек, може би затова, но и не бях просто като българин, като цивилизован културен човек това, което виждаме. От една страна палати, скъпи и прескъпи автомобили и вещи и от друга страна десетки манастири в България обругани, ограбени и изоставени, рушащи се. А това е в нашата кръв, това ни е историята. Вижте в съседно Косово, което е на 100 км от тук по права въздушна линия, война водиха само и само да им разрушат на тях, а те не си дават манастирите и църквите. А ние тук като във вица, че трябва да се обесим и въпросът бил само дали въженцето от комитета ще раздават или сами ще си ги носим. В случая ние сами си ги носим въженцата, сами си унищожаваме материалната култура", каза с тъга отецът.
Много болка и страдание има в живота на българите, казва отец Никанор, но първо е духовното, после физическото страдание. Той се надява все повече хора в България да се обръщат към Бога, а не към различни псевдодуховни авторитети.
„Картината, която днес наблюдаваме в нашата страна е просто апокалиптична, нямам думи, с които да определя. Вие виждате болка и страдание и като че ли повечето е духовно, дори не казвам душевно, а духовно, и после физическо страдание. Навсякъде около нас е живот като от описание на Данте от „Божествена комедия", но подземната й част. Ако не сложим в ред душите си и обществото ни ще остане такова и това, което ще завещаем за нашите деца е просто ужасно. Надявам се, че по някаква велика божия милост повече хора ще го осъзнаят. Някаква здрава част от нацията ще се съвземе, ще се уплаши от това, което става и да си застанем като хора, като християни и да започнем да живеем с вяра в Бога или любов към ближните за общо добро и за спасението на душите ни", допълни отецът.
Да почувстваме Великден в сърцата си с истинска радост, прощавайки на всички обидите и взимайки прошка, ако сме забравили, когато беше времето - това е пожеланието, което отец Никанор от Черногорския манастир край село Гигинци отправя към всички българи и към всички хора по целия свят.
„Желая на всички нас думите на Св. Силан Атонски, покровителят на нашата нова църква, който каза: Моля те, Господи, нека всички народи по земята да те познаят чрез своя свят. Пожелава на всички нас да ни се случи първото Възкресение, което е още в този живот, за да сме сигурни, че ще се подобрим с второто Възкресение, което вече е на границата между този и другия, всеобщото Възкресение. Да почувстваме Пасха, Великден в сърцата си с истинска духовна радост, прощавайки на всички обидите, взимайки прошка, ако сме забравили, когато беше времето. Ако ние не сме виновни, нека първи да си поискаме прошка, затова Бог ще ни даде благодат, като в себе си може да е за 101 път, но пак твърдо да решим да не грешим и да се борим с нашите пороци и с това, което ни пречи да бъдем християни, добри хора, да имаме чиста съвест пред себе си и пред ближния. Тази борба не бива да престава в нас, нека отново и отново си кажем, че ще се борим, за да станем причастници на Христовото възкресение. Желая Добро Възкресение!"
