Коментар

Либия: какво да се прави?

5 март 2011 16:46

С всеки изминал ден на кръвопролития, в Либия придобива все по-актуална острота въпросът: какво да се прави? Отговорът не е лесен, защото бъдещата стратегия на Запада ще засегне не само Либия, но и целия арабски свят.

За нахлуване в Либия мислят най-многото онези стратези в западните генерални щабове, чиято работа е да планират подобни операции. Но евентуална външна намеса би била върха на безумството. В момента общо взето е ясно кои са лошите. Но далеч не е сигурно дали враговете на Кадафи са наистина добрите.

Освен това на Запад нямат абсолютно никаква идея какво ще става с Либия след евентуална чужда намеса. Швейцария на Магреба? Това е една също толкова смехотворна представа, колкото беше навремето химерата на Буш, че е достатъчно да катурне Садам, за да се установи демокрация в Ирак и в останалия арабски свят.

Няма никакво съмнение: който дръзне да нахлуе в Либия, той ще повтори грешките на американците в Ирак. А тъй като междувременно това съзнават и самите американци, предложението отпада от само себе си.

Забранена за полети зона - опасно решение

В такъв случай остава една стъпка, която не прилича на военна интервенция, но на практика е тъкмо такава: става дума за въвеждането над Либия на зона, забранена за полети, тоест за пускането в действие на чуждестранни бойни самолети, които да държат в приземено положение авиацията на Кадафи. В чисто техническо отношение това не е трудна задача - при условие, че е налице волята действително да бъдат сваляни либийски самолети. В политическо отношение обаче това би било едно крайно коварно решение.

Правна легитимация на забранената за полети зона може да даде само Съветът за сигурност на ООН. Но единодушно решение от това тяло не би могло да се очаква - освен ако в Либия не се стигне до изтребления сред гражданското население. Що се отнася до НАТО, много малко вероятно е Алиансът да се реши на подобна неразумна стъпка.

Впрочем дори военните са на мнение, че от забранената зона има повече полза, когато се използва само като заплаха. Да не говорим, че Кадафи много лесно ще може да представи блокирането на либийското въздушно пространство от чуждестранни самолети като доказателство за пропагандната му теза за съзаклятие на Запада срещу либийския народ. Тогава ефектът ще бъде точно обратен на онова, което се цели със забранената зона - солидаризирането на много либийци с режима на Кадафи.

Западът - без ориентир

Ясно е обаче също така, че колебанието на западните сили по отношение на забранената за полети зона засяга не само Либия, но и по-комплексния въпрос: как би трябвало да се реагира по принцип на народните вълнения в целия ислямско-арабски свят?

Ще е необходима ли такава зона и над Алжир? Дали няма да се наложи в близките седмици изтребители на НАТО да патрулират в небето над Бахрейн? Какво ще стане в Саудитска Арабия? Как би трябвало да се реагира на една революция, която би застрашила петролния износ?

Западът се оказа напълно изненадан от революционните събития в Магреба. Изненадата бе последвана от колективния задух, от който е поразена в момента международната общност. Но в подобни случаи това не е нещо, което става за пръв път.